Решение № 6133 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12926/2018 г.

Решение № 6133 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12926/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Струма Петрол" ЕООД, чрез пълномощника си адв. М. Ел - Тал, срещу решение № 5277 от 17.08.2018 г., постановено по адм. д. № 2938/2016 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22220615000855-091-001 от 16.10.2015 г., потвърден с Решение № 303/22.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - С.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС – С. град е бил РА № Р-22220615000855-091-001 от 16.10.2015 г., потвърден с Решение № 303/22.02.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С., с който на "Струма Петрол" ЕООД са определени задължения по ЗДДС, в размер на 1 545 109, 91 лв. и лихви в размер на 1 013 284, 00 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 6 от ЗДДС за доставки на стоки /горива/, документирани с фактури, издадени от "Любенов комерс" ЕООД, "Ю енд Си" ЕООД, "Антъни Петролиум" ЕООД, "Алекс 333" ООД, "Петромакс 62" ЕООД, "Теско Корпорейшън" ЕООД, "Атриум Корпорейшън" ЕООД и "Ексон Корпорейшън" ЕАД. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството-жалбоподател с мотиви, съдържащи подробен анализ на доказателствата по делото – извършените от страна приходните органи насрещни проверки на доставчиците, издадени на същите РА, информация от Агенция "Митници" във връзка с осъществени ВОП, документи касаещи преките и последващи доставки на процесните стоки, установените факти, включително и заключенията на ССЕ и СТЕ. Приел е, че представените от ревизираното лице документи, както и приетите експертизи не доказват реалност на процесните доставки, тъй като наличието на фактура и правилно водено счетоводство не доказва действителното осъществяване на доставките. Не е достатъчно и отразяването в регистрите по ЗДДС, а следва да се докаже наличието на потенциалната възможност да осъществяване на доставката от посочения във фактурата доставчик, както и да се представят доказателствата, сочещи прякото й реализиране. Тъй като тези предпоставки не са доказани по делото, съдът е приел за неоснователна жалбата по отношение на доставките извършени от "Любенов комерс" ЕООД, "Ю енд Си" ЕООД, "Антъни Петролиум" ЕООД, "Петромакс 62" ЕООД, "Теско Корпорейшън" ЕООД, "Атриум Корпорейшън" ЕООД и "Ексон Корпорейшън" ЕАД. Според решаващия състав наличието на доказателства за последваща реализация не доказва, че реализираните горива са доставени именно от посочения във фактурата доставчик. Това не се доказва и от подробните и обширни съдебни експертизи. СТЕ, ССЕ и допълнителните ССЕ установяват, че "С. петрол" ЕООД притежава нужната кадрова обезпеченост, както и техническа възможност месечно горивото (доставено-продадено) да се съхранява в наличните цистерни на жалбоподателя за процесните периоди и че са извършени последващи доставки на различни клиенти, подробно изброени в заключението на ССЕ. Транспортът по ВОП в почти всички случаи е извършван от жалбоподателя, т. е. на практика "С. петрол" ЕООД е получавало горивото в Гърция и го е превозвало до базата си в с. К., като е сключвало фиктивни договори за транспортни услуги с доставчиците. Последните се явяват фиктивни собственици на закупеното гориво, като единствената им задача е издаването на фактури с невярно съдържание с цел неправомерно ползване на данъчен кредит. По отношение на фактурите от "Алекс 333" ООД - с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 215 057, 16 лв. по 194 бр. фактури с предмет бензин, дизелово гориво и пропан-бутан. Данните относно това дружество се различават от установените за гореизброените доставчици, но според съда не водят до крайни изводи, различни от констатираните с оспорения РА. "Алекс 333" ЕООД е притежавало в собственост бензиностанция и газостанция, но по делото липсват доказателства, в каква именно складова база е съхранявано доставеното на жалбоподателя гориво. Доставчикът притежава лиценз за превоз на товари, но липсват доказателства за наличието на транспортни средства, с които да е осъществяван такъв превоз, още повече, че издадените на жалбоподателя фактури са с включен транспорт. Не са представени счетоводни извлечения, от които да е видно, че са правени разходи за закупено гориво. От заключението на ССЕ е видно, че не може да се даде отговор на въпроса дали горивото, предмет на спорните доставки, е заприходено при доставчика преди извършване на доставката в полза на жалбоподателя, тъй като по делото не се намира отчетност и извлечения от счетоводни регистри (сметки) на този доставчик, които да послужат за такъв анализ, поради което последният е невъзможен. В с. з. от 24.01.2018 г. в. л. Атанасов на поставения му въпрос отговаря, че не може да се даде отговор дали "Алекс 333" ЕООД е имал наличните горива, които впоследствие е продал на жалбоподателя, тъй като не му е осигурен достъп до счетоводството на доставчика. Във второто допълнително заключение на ССЕ вещото лице заявява, че не може да се установи какви количества от доставените на "Алекс 333" ЕООД горива са фактурирани на жалбоподателя. Според експерта не може да се установи дали съответстват по обем получените от "Алекс 333" ЕООД доставки с тези, продадени на жалбоподателя. Констатациите на вещото лице, че "Акрю" ЕАД, "С. 1" ЕООД и "Пауър Тийм Газ (Бутан Газ) са имали наличности, за да могат да продават горива на своите контрагенти, вкл. "Алекс 333" ЕООД, също не доказва реалността на процесните доставки. Не са представени доказателства къде е натоварено горивото и от кого, къде е разтоварвано, с какви превозни средства е осъществен транспорта. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejus. Цялостната преценка на всички доказателства събрани както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, водят до заключението, че процесните сделки са сключени с цел данъчна измама, състоящата се в неправомерно ползване на правото на приспадане на данъчен кредит. В подкрепа на този извод са установени редица факти и обстоятелства, изчерпателно описани в РД и РА. Налице е неизпълнението на дължимата грижа от страна на "СТРУМА ПЕТРОЛ" ООД, особено по отношение осъществяваната специфична дейност от тези дружества - търговия с горива. Обоснован е изводът на решаващия административен орган и съда, че са налице издадени фактури от дружества, които не са фактическите доставчици по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС и касаторът неправомерно е ползвал право на данъчен кредит. Това обстоятелство няма как да не е било известно на дружеството, с оглед обстоятелството, че същото е транспортирало стоките директно от Гърция, а от българските дружества са издавани само данъчни документи. В тази връзка следва да се посочи, че при директна покупка на горива от контрагент от Гърция, касаторът е следвало да декларира ВОП, да начисли ДДС за всяка доставка, да го отрази в дневник продажби и дневник покупки за периода, но не би ползвал ефективно данъчен кредит. От друга страна по делото са представени множество документи от името на гореизброените доставчици, но всички те са внесени от счетоводната фирма "Николов и съдружие" ООД, обслужваща ревизираното дружество без да са заверени от представляващия доставчика. В отговор на запитване от приходните органи управителят на "Николов и съдружие" ООД е заявил, че счетоводната фирма не представлява доставчиците, поради което липсва обяснения защо документите по извършения ВОП са представени от счетоводната фирма обслужваща дружеството - касатор, когато те трябва да се съхраняват в архива на доставчика. Основателно в тази връзка ревизиращият екип не е кредитирал тези доказателства, тъй като те представляват незаверени от издателите им частни документи, без възможност да бъдат проверени. От горното следва, че ревизираното дружество е знаело, че "сделките", с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит са част от данъчна измама, поради което е налице изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на данъчен кредит. Следва да се посочи, че упражняването на данъчен кредит по фактури, по които не е осъществена реална доставка от лицата, издали фактурите, предполага знание от получателя по тях, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Неоснователно е възражението в жалбата, че в РА, издадени на част от доставчиците не е извършена корекция на начисления данък, вкл. и по издадените към касатора фактури, тъй като това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обоснове необходимост от признаване на право на приспадане на данъчен кредит при съконтрахента по доставките и платец на ДДС. В този смисъл е и решение на Съда на ЕО по дело С-643/11, според което се допуска на получателя на фактурата да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура РА не е направена корекция на декларирания от последния ДДС. Н. са и оплакванията в жалбата свързани с отхвърляне на искането на дружеството за допускане на двама свидетели с протоколно определение от 08.02.2017 г., тъй като установяването на факти за реда и начина на водене на документооборота, начина на транспортиране на стоките, поръчване и съхраняване, не може да се установява със свидетелски показания. На основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г. / ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, Осмо отделение, намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски по делото, а ответникът не е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение,