Решение № 6583 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2015 г.

Решение № 6583 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7639/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Стоянов инвест строй" ЕООД - с. Скутаре, Община Марица, Област Пловдив и с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив срещу решение № 928/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3151/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 161401855/17.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1074/24.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно извършена корекция на резултата по ДДС за месеците август и септември 2010 г.; в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 982,04 лв., ведно с прилежащите лихви - 2 015,73 лв.; относно установената данъчна загуба за 2009 г.; относно допълнително установения корпоративен данък за 2010 г. в размер на 79,30 лв., за 2011 г. - 79,30 лв. и за 2012 г. - 79,29 лв., ведно с прилежащите върху тези суми лихви. В касационната жалба като отменителни основания са посочени неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, но от изложението й може да се направи извод, че се релевира и като отменително основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства и немотивираност, макар жалбата да е насочена към действията на ревизиращите органи, но настоящият състав приема, че това се и оплакванията срещу съдебното решение, след като изрично е посочено, че в него съдът е преразказал ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото са депозирани писмен отговор по касационната жалба и писмена защита от юриск. Рашко Стоянов с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 35, т. 4 ЗВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Стоянов инвест строй" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт в частта по ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит в размер на 3 154 лв. по фактура № 205/17.06.2009 г., издадена от "Атлас 99" ЕООД и затова правилно ревизията е извършила корекция на резултата по СД за месец юни 2009 г., както и е приел за дължими от ревизирания субект и прилежащите лихви в размер на 1 649,51 лв. Потвърдени са констатациите на ревизионния акт за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 13/23.01.2010 г., издадена от "Дим Трейдинг" ЕООД в размер на 748 лв. за СМР, по 4 бр. фактури с предмет "земя, сграда и лек автомобил "Мерцедес Е320ЦДИ". С решението съдът е отхвърлил жалбата и за извършената от ревизията корекция за месеците август и септември 2010 г. По 11 бр. кредитни известия, издадени от "Домко" ООД с отразен в тях ДДС в общ размер от 2 520,44 лв. В частта по ЗКПО съдът е потвърдил извършената от ревизията корекция на декларираното от дружеството намаление на счетоводния финансов резултат съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКПО за 2009 г. със сумата 396,48 лв. и със сумата 792,96 лв. за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. С оглед посоченото в писмения отговор (възражение), че касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 35, т. 3ВАС, следва да се отбележи следното: Ответникът по касационната жалба показва незнание на приложимите процесуалноправни норми относно касационното производство по административни дела. ЗВАС е отменен и от 01.03.2007 г. е влязъл в сила АПК, който е действащ и към настоящия момент, поради което както изискванията на които трябва да отговаря касационната жалба, така и редът по който протича касационното производство са уредени в посочения кодекс. Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 212 АПК, затова обжалваното решение подлежи на разглеждане по същество. За непризнатото право на данъчен кредит на автомобил, марка "Мерцедес Е320ЦДИ" първоинстанционният съд е приел за установено от приходните органи, че този автомобил е бил регистриран на името на ревизираното дружество, като е придобит с фактура № 205/17.06.2009 г. с ДДС 3 154 лв. с доставчик "Атлас 99" ЕООД, а впоследствие с фактура № 166/03.02.2010 г. е продаден от жалбоподателя на ЕТ "Констанс" за сумата 13 500 лв. и с ДДС 2 700 лв. Съдът е приел, че е установено от ревизията, че процесния автомобил, за който дружеството е ползвал данъчен кредит е лек автомобил. Предвид забраната по чл. 70, ал. 2, т. 4 ЗДДС, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в тази й част. По фактурите, издадени от "Дим Трейдинг" ЕООД с ДДС в общ размер от 784 лв. с предмет СМР-услуги, съдът е установил, че не са представени доказателства за извършване на тези услуги, като протоколи, обр. 19, информация за обекта, кой ги е извършил. Потвърден е от съда отказа на приходните органи на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За доставките по фактурите, издадени от "Атлас 99" ЕООД за земя, сграда и лек автомобил "Мерцедес Е 320ЦДИ" и дизелово гориво според съда е извършено прехвърляне на собственост с последващо издаване на документи от държавни институции. По фактура № 10003/02.02.2010 г. за покупка на дизел, по която е упражнено право на данъчен кредит в размер на 80,04 лв., съдът е приел, че не са представени доказателства за реалност на доставката, а и доставчикът в подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2010 г. е декларирал, че не е извършвал стопанска дейност, предвид факта, че същата е нулева. За извършените с ревизионния акт корекции на ДДС за месеците август и септември 2010 г., съдът е установил, че "Домко" ООД е издал 11 бр. кредитни известия на ревизираното дружество с общ размер на ДДС 2 520,44 лв., като ревизията е установила, че тези известия са такива, издадени от "Карло Даниели" АД, а не от "Домко" ООД, както и е установено, че жалбоподателят не ги е отразил в дневника си за покупки. Изводът, направен от съда е, че не е следвало ревизирания субект да упражнява правото си на данъчен кредит, предвид изискването на чл. 124, ал. 5 ЗДДС, поради което е приел за законосъобразно намаления размер от ревизията на данъчния кредит със сумата 2 520,44 лв. (763,99 лв. за август 2010 г. и 1 756,45 лв. за септември 2010 г.), ведно с дължимите лихви в размер на 978,02 лв. В частта по ЗКПО, първоинстанционният съд за законосъобразно е приел извършеното намаление на счетоводния финансов резултат съгласно чл. 54, ал. 1 ЗКПО със сумите 396,48 лв. за 2009 г. и с по 792,96 лв. за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. Според съда посочените суми са начислени годишни данъчни амортизации в изготвения амортизационен план за сграда, която не е използвана за осъществяваната дейност. Решението е частично неправилно. По ЗДДС. Относно непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 205/17.06.2009 г., издадена от "Атлас 99" ЕООД за закупения от касационния жалбоподател автомобил, марка "Мерцедес", незаконосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, подкрепили констатациите на ревизионния акт в тази му част. Съобразно константната съдебна практика на ВАС, респ. на СЕС в Люксембург преценката за правото на данъчен кредит в посочения случай се извършва с оглед на това дали съответния автомобил се ползва за икономическата дейност на съответния данъчен субект. Съдът е обвързал решението с в тази част само относно установеното от ревизията, че процесния автомобил е лек, поради което за него се прилага чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, но не е отчел безспорно установеното и изрично посоченото и в ревизионния доклад, респ. в ревизионния акт приходните органи са установили, че автомобилът е заприходен като ДМА по с/ка "Транспортни средства". Съгласно решение по дело С-118/11 на СЕС изрично се посочва, че след като процесния автомобил е заприходен в счетоводството на едноличния търговец като ДМА според цитираното решение е достатъчно да се установи, че активът изцяло е включен в имуществото на предприятието и той се използва и за икономическата му дейност и за лични цели на собственика, то тогава се приема от съда, че ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане при придобиването на актива. Като не се е съобразил с тази константна съдебна практика, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в посочената по-горе част и затова решението в тази част следва да бъде отменено. Поради изложеното е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 5 ЗДДС, която предвижда неприложимост на ал. 1, т. 4 от същата разпоредба, когато се установи, че автомобилът се използва за икономическата дейност на лицето. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което ревизионният акт в частта за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 3 154 лв. и прилежащите лихви в размер на 1 640,51 лв. следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 748 лв. по фактура № 13/23.01.2010 г., издадена от "Дим Трейдинг" ЕООД с предмет СМР, правилно първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт в тази му част. Реалността на доставката на услуга съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС изисква тя да бъде действително извършена и тогава правото на данъчен кредит от получателя ще бъде законосъобразно упражнено - чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. В процесния случай ревизираното дружество е следвало да докаже реалността на доставката за СМР, но това не е направено. Правилно първоинстанционния съд е възприел констатациите на приходните органи, че не са ангажирани никакви доказателства, които да установят извършването на СМР-услугите. Липсата на доказателства, установяващи осъществяване на предмета по фактурата, правилно е обусловило съда да приеме, че законосъобразно приходните органи не са признали данъчния кредит по посочената фактура. Затова в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 748 лв. по фактура № 13/23.01.2010 г., издадена от "Дим Трейдинг" ЕООД с предмет СМР, правилно първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на ревизионния акт в тази му част. Реалността на доставката на услуга съгласно чл. 9, ал. 1 ЗДДС изисква тя да бъде действително извършена и тогава правото на данъчен кредит от получателя ще бъде законосъобразно упражнено - чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. В процесния случай ревизираното дружество е следвало да докаже реалността на доставката за СМР, но това не е направено. Правилно първоинстанционния съд е възприел констатациите на приходните органи, че не са ангажирани никакви доказателства, които да установят извършването на СМР-услугите. Липсата на доказателства, установяващи осъществяване на предмета по фактурата, правилно е обусловило съда да приеме, че законосъобразно приходните органи не са признали данъчния кредит по посочената фактура. Затова в тази обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно непризнатото право на данъчен кредит по издадените фактури от "Атлас 99" ЕООД за земя и сграда решението е правилно като краен резултат. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗДДС предвижда, че прехвърлянето на право на собственост върху земя е освободена доставка, т. е. върху нея не се начислява ДДС, респ. не се приспада от получателя правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови. По делото не е установено доставката на сграда в какъв режим е, поради което като се има предвид, че ревизираното лице е длъжно да установи положителните за него факти, при неустановяването им упражненото от него право на данъчен кредит е незаконосъобразно. Наред с това е установено по делото, че сградата не е използвана за икономическата дейност на дружеството с оглед на това, че е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО с нулев резултат, обосновава крайния резултат и на първоинстанционния съд, поради което в тази обжалвана част решението не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. За отказаното право на данъчен кредит в размер на 80,04 лв. по фактура № 10003/02.02.2010 г. за дизелово гориво, обосновани са изводите на първоинстанционния съд, подкрепили констатациите в ревизионния акт, че ревизираното дружество не е представило надлежни доказателства за предаване на стоката съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС, което не води до законосъобразно упражняване на правото на данъчен съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. За извършените корекции на ДДС по издадените 11 бр. кредитни известия с общ размер на ДДС 2 520,44 лв. за данъчни периоди на август и септември 2010 г., при установено и неопровергано със съответните доказателства обстоятелство, че ревизираното дружество не е осчетоводило кредитните известия нито в периода на издаването им, нито в по-късни периоди. Това, което е установено по делото според обясненията на издателя им "Домко" ООД, че поради неплащане от страна на ревизираното дружество, доставчикът е поискал връщане на стоките, а относно останалите непродадени количества, са били върнати на "Домко" ООД. При потвърждаване на така дадените обяснения на доставчика от получателя, законосъобразни са изводите на решаващия съд, потвърдили извършената от приходните органи корекция на ДДС поради неотразяване на кредитните известия в дневниците за покупки съгласно чл. 124, ал. 5 ЗДДС, то и правилно корекциите са за непризнаване на упражненото право на данъчен кредит, респ. определянето на дължим данък. - 2 520,44 лв. и лихви 978,02 лв. и затова и в тази част решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По ЗКПО. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира, че при определяне на данъчния финансов резултат, се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава. В процесния случай данъчният резултат правилно е прието от съда, че законосъобразно с ревизионния акт е намален с данъчните амортизации на закупените сгради за 2009 г. (с тях е намалена данъчната загуба), както и за допълнително установения корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. във връзка с непризнатите амортизации. След като по безспорен начин е установено, че сградите не са използвани за стопанската дейност на ревизираното дружество, то правилно финансовият резултат е намален с тези амортизации. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че амортизации се начисляват, независимо дали съответния недвижим имот се използва или не. При положение, че амортизациите започват да се начисляват от въвеждането в експлоатация на съответния ДМА, то при неизползването на този/тези ДМА законосъобразно съдът е потвърдил приетото в ревизионния акт намаление, респ. определени за внасяне корпоративен данък за посочените ревизирани години - по 79, 30 лв. за 2010 г. и 2011 г. и 79,29 лв. за 2012 г. В този смисъл правилно първоинстанционният съд се е позовал на СС-16 "Дълготрайни материални активи", който урежда кога и при какви предпоставки един ДМА се признава за такъв, една от които е предприятието да очаква икономически изгоди от него, а това несъмнено означава той да се използва за стопанската дейност като такъв. В тази обжалвана част решението е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане в представения писмен отговор и защита от юриск. Стоянов, на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК (а не както е посочено чл. 64, ал. 5 ГПК) и съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намалено с 3/4 поради неявяване на юрисконсулт в размер на 300,59 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение