Решение № 10640 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2012 г.

Решение № 10640 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2602/22.02.2012 г., постановено по адм. д. № 16112/2010 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Милко Йорданов Маринов от гр. Ботевград против заповед № К-12517/5.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Милко Йорданов Маринов с оплакване, че е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е явно необосновано. Твърди, че в оспорения административен акт не е спазено изискването нарушението да е описано по обем, по време и да става ясно защо се налага най-тежкото наказание - дисциплинарно уволнение. Необосновани и изпълнени с противоречие били изводите на съда относно нарушението, което не било индивидуализирано, при очевидна грешка относно броя на липсващите стекове цигари и при неяснота - кога и къде е бил предмета на деянието. Релевират се възражения за постановяване на решението при съществено нарушение на процесуалните правила, разменена е доказателствената тежест. Съдебният акт страдал от порока необоснованост - мотивите не съдържат констатации на съда и вътрешното му убеждение, не става ясно на които доказателства се дава вяра, не са обсъждани свидетелските показания. Моли обжалваното решение да бъде отменено и жалбата да бъде уважена. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Николов, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Акцентира върху обстоятелството, че съдът се е позовал единствено на обобщената справка, а не на заповедта на министъра, която по същество не обхваща всички хипотези от справката. Установеното количество цигари е значително по-малко от бройката, посочена пред министъра, и никой, дори административният орган не може да установи в кой момент е възникнала липсата, манипулирано е време от 7 минути заради залепен лист върху камерата и това време липсва от записа. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а касаторът възстановен на работа, представя писмена защита. Ответникът по делото - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, а по същество следва да се остави без уважение. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Не се споделя твърдението на касатора, че в обстоятелствената част на заповедта не се съдържат точни данни, от които да става ясно каква е обективната истина. Извършеното деяние, за което на Маринов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е описано по начин, установяват конкретна фактическа обстановка по време - от 20.00 ч. на 6.08.2010 г. до 08.00 ч. на 7.08.2010 г. Фактическите действия, които са квалифицирани от органа като "тежко нарушение на служебните задължения", са обвързани с изпълняваната от жалбоподателя дейност на оперативен дежурен в Руп Ботевград и е пояснено, че без възникнала служебна необходимост, умишлено е освободил от дежурство полицейски служители, като за период от около 10 минути "Оперативна дежурна част" и сградата на управлението са останали без охрана и контрол, през което време са изнесе веществени доказателства - 7550 бр. кутии цигари без бандерол, на стойност от около 3 000 лв., иззети като веществени доказателства по досъдебни производства № 179/2010 г. и 428/2010 г., оставени на съхранение в стая № 3 в сградата на РУП - Ботевград, с което са причинени значителни вреди, а постъпката му е станала обществено достояние. Настоящата инстанция споделя изразеното от тричленния състав становище, че количеството на липсващите цигари не са от съществено значение при преценка законосъобразността на оспорената заповед. В случая същественото обстоятелство не е стойността или броя на липсващите цигари, след като не е спорно, че има установена липса, а деянието на служителя, довело до тяхното изчезване. Действително има разлика между вписаните в заповедта 7550 бр. и приетите от съда 1520 бр., но евентуалното различие би имало значение в случай на имуществена претенция между страните, не и като основание за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание по чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗМВР. Безспорно е установено както в производството пред наказващия орган, така и от възприетите от съда факти, че Маринов е разрешил на главен полицай Ганчев и полицай Михайлов неколкократно да напускат РУП - Ботевград по лични причини, без възникнала служебна необходимост, като не е осигурил заместването им, с което е нарушил чл. 14, ал. 2 и чл. 31, т. 5 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. на МВР за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР. В резултат на тези действия, които съставляват нарушения на служебните задължения, управлението е оставено без охрана и дежурни служители. Това обстоятелство е улеснило осъществяването на последвалите събитията - за период от 7 минути - около 21.30 ч. на 6.08.2010 г., камерата, наблюдаваща коридора и вратата на стая № 3 е закрита с бял лист, с което е осуетено извършване на видео- наблюдението, а видеоизмерителя на камерата е назад с 37 минути от реалното време. Тези факти, както и изнасянето от сградата на РУП на веществени доказателства по досъдебни производства, находящи се в охраняемата страда на управлението (стекове с цигари без бандерол) са станали обществено достояние и безспорно съставляват тежко дисциплинарно нарушение. Неоснователно е възражението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В протоколно определение, постановено в съдебно заседание от 26.10.2011 г., съдът е изложил мотиви за оставяне без уважение исканията за събиране на изброените доказателства в т. 2 - 8 от жалбата, поради тяхната неотносимост към изясняване на спора от фактическа страна. Мотивите за отказа са ясно изразени и не се е налагало коментар за всяко от исканията по отделно. Съдът по искане на жалбоподателя е допуснал до разпит свидетели, но не съставлява съществено нарушение на правилата необсъждането на показанията им, доколкото изложеното не се различава от основните факти по преписката. Правните изводи на състава са обосновани съобразно доказателствата по спора, отнесени към приложимите за спора материалноправни норми. Административната преписка съдържа документите, съставени в хода на дисциплинарното производство, включваща справка рег. № 15872/28.09.2010 г., с която жалбоподателят се е запознал на 29.09.2010 г. и становище рег. № 16519/11.10.2010 г. на дисциплинарно разследващия орган до министъра на вътрешните работи. Като част от законоустановената процедура по налагане на дисциплинарно наказание и след като изрично са упоменати в оспорената заповед № К-12517/05.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, те са неразделна част от мотивите на самата заповед и обсъждането им от тричленния състав в съдебното решение не е нарушение. Съдът е установил спазване от страна на наказващия орган нормата на чл. 229, ал. 1 - ал. 4 от ЗМВР, министърът е оценил всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая, поведението на жалбоподателя е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Определеното наказание е в съответствие с предвиденото в императивната норма на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР и е наложено след като са установени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,