Решение № 5830 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2010 г.

Решение № 5830 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14791/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Златка Младенова Стефанова, Людмила Бориславова Вълкова, Любка Бориславова Николова, Любомир Младенов Георгиев, Катя Лазарова Петкова и Стефанка Лазарова Бундалевска срещу решение от 19.07.2010 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-в състав по адм. д. № 946/2008 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата им срещу отказа за отмяна на отчуждаването на процедирания имот в конкретизираните части. Ответникът - кмета на Столична община, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано след решение № 8246 от 4.07.2008 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение, постановено по адм. д. № 3331/2008 г., с което е отменено решение от 15.10.2007 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-ж състав по адм. д. № 2833/2002 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на разглеждане в съдебно-административното производство е отказ по искане за отмяна на отчуждаване, обективиран в заповед № РД-54-24 от 15.07.1998 г. на кмета на Столична община, на имот пл. № 9, кв. 54, (стар кв. 52), м. "Бенковски", гр. София, отчужден със заповед № 2313 от 8.05.1956 на председателя на ИК на СНС. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че по отношение на целия процедиран имот не са налице кумулативните предпоставки на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС - върху отчуждения като незастроен терен да не е започнало фактическо строителство. Съдът е приел, че в приложимата материално-правна хипотеза ирелевантни са фактите за наличие на свободна от застрояване площ, както и възможността за образуване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, които да отговарят на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ. По отношение на спорните части от поземления имот, които попадат в различни терени по действащото регулационно отреждане, съдът е приел, че върху част от имота, обозначена по скицата на вещото лице между буквите А-Б-В-Г-А има реализирано мероприятие озеленяване, а върху частта между буквите Д-Е-Ж-З-Д има изградена тухлена едноетажна сграда. С оглед на тази установеност, съдът е приел, че върху поземления имот има осъществено строителство, което е пречка отмяна на отчуждаването. По тези доводи съдът е потвърдил оспорения отказ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал инвокираните нарушения, съставляващи касационни отменителни основания. Не е било спорно по делото, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което правилно съдът е приел, че приложимата хипотеза в случая е тази по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази хипотеза, предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, регламентирани в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21.04.1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и молителят да попада в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила - 25.02.1992 г. Предпоставките за отмяна на отчуждаването са уредени в съпоставимост на кумулативност, поради което неосъществяването на някой от релевантните факти е пречка за уважаване на искането. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останалата незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи така, както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон. Установено е по делото, че върху част от терена на отчуждения имот е осъществено мероприятие озеленяване, което е прилежащо на изградения паметник. Този факт е безспорно установен от приета по делото експертиза. Съобразно заключението на вещото лице инж. Петър Петров върху частта от имота, обозначена между буквите А-Б-В-Г-А, има осъществено озеленяване, което включва 44 кв. м. алейна мрежа и 196 кв. м. тревна площ с декоративна храстова и дървесна растителност. Озеленяването е извършено преди повече от 35 години, като прилежащ терен на изградения паметник. Следва да се отбележи, че с отменителното решение са дадени указания за установяване на тези релевантни факти. В изпълнение на дадените указания, съдът е назначил и приел заключението на вещо лице озеленител, с което е установил тези факти. По отношение на тази част е установено от приета по делото съдебно-техническа експертиза, че не само е осъществено благоустройствено мероприятие, а това е мероприятието за което е отчужден имота - паметник и озеленяване. По отношение на другата спорна част от имот, заключена между буквите Д-Е-Ж-З-Д, е установено, че има изградена масивна тухлена сграда. Наличието на фактическо застрояване е преценено от решаващия съд като пречка за отмяна на отчуждаването. Настоящият състав приема за обосновани и законосъобразни правните изводи на съда. В случая не е налице една от кумулативните предпоставки за допускане на отмяна отчуждаването, а именно върху терена да не е извършено фактическо строителство. За да се приложи разпоредбата на чл. 2 ЗВСНОИ е необходимо освен наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и незапочване на фактическо строителство. В случая законодателят не поставя изискване фактическото строителство да е точно по отчуждителното мероприятие или да е такова по действащо регулационно отреждане. От данните по делото е безспорно установено, че фактическото строителство е извършено преди приемане на реституционния закон, поради което правилен е правният извод на съда, че не са налице предпоставките на чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В тази хипотеза съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт включва установяване на правно-релевантния факт, а именно дали върху терена на отчуждения имот е извършено строителство. Упражнявайки съдебен контрол в рамките на приложимия материален закон съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. С оглед доводите на касационните жалбоподатели, следва да се отбележи, че съдебната практика е именно в този смисъл и съдът не е допуснал смешение с фактически състав относим към реституция на земеделски земи, включени в урбанизирана територия. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,