Решение № 7068 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2012 г.

Решение № 7068 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8958/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 225 от 02.05.2012 г. по адм. дело № 734 по описа за 2011 г. на административен съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски Ответната страна по касационната жалба - "Горчивка" ЕООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 12001003026 от 31.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 319 от 01.07.2011 г. от директора на дирекция "ОУИ"- гр. Велико Търново. С ревизионния акт на "Горчивка" ЕООД за данъчни периоди от м. 03.2006 г. до 12.2007 г., от 03.2008 г. до 12.2008 г., от 07.2009 г. до 11.2009 г. и м. 04.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 239 965.46 лв., не е признато кредитно известие с ДДС 8 000.00 лв. и са начислени лихви в размер на 84 877.73 лв., като по повод прилагането на ЗКПО е определен допълнително задължение за корпоративен данък за 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 149 107.03 лв. и лихви за забава в общ размер от 59 909.07 лв. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен ревизионния акт в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Горчивка" ЕООД за данъчни периоди м. м. 04,05,06,07.2006 г. и м. м. 01,02,03 и м. 04.2007 г. Съдът е констатирал, че са налице седем АПВ, издадени и влезли в сила, преди промяната на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, за посочените периоди, за което не се спори, а в конкретния случай органът по приходите, възложил ревизията със ЗВР от 23.06.2010 г., не разполага с компетентност по чл. 134 от ДОПК да възлага ревизии за изменение на установени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗОДФЛ (отм.). Ревизионният акт като издаден от некомпетентен орган по приходите, който не разполага с материална компетентност по отношение на изменение на установени с влязъл в сила акт задължения за данъци се явява нищожен. Решението на административния съд в тази му част е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че с цитираните в решението АПВ, издадени през 2006 г. и 2007 г., данъчната администрация е признала правото на приспадане на данъка за периода м. 03.2006 г. - м. 04.2007 г. в посочените в справките-декларации размери и за да се извърши изменение на признатите права на дружеството ревизията е следвало да се осъществи по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, като заповедта за възлагане на ревизията е следвало да се издаде от териториалния директор, а не от началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП-гр. Велико Търново. В съответствие с процесуалните правила съдът е приел, че РА е нищожен за тези периоди след като ревизията е възложена от некомпетентен орган, който е определил и издателя на РА. Доводите на касатора за неправилност на решението в тази част са неоснователни. С изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, (ДВ бр. 108/19.12.2007 г.) издаването след тази дата на АПВ, които са влезли в сила, не представлява пречка за повеждане на ревизия по общия ред за обхванатите с АПВ периоди. В случая АПВ са издадени и получили стабилитет преди 19.12.2007 г., с тях са признати права, които не могат да бъдат променяни поради настъпила след влизането им в сила правна промяна, касаеща правните последици на АПВ. Изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК не може да преуреди по нов начин вече възникнали правни последици на стабилни АПВ, издадени и влезли в сила преди 19.12.2007 г. С това изменението се уреждат по нов начин правните последици на АПВ и текстът не е приложим за вече издадени и получили стабилитет АПВ. Изменение на признатите с тях от данъчната администрация права може да се извърши само по реда на чл. 133 - чл. 134 от ДОПК. В този смисъл е и решение № 1 от 25.06.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСК на ВАС. Административният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в останалата част, в която са определени задължения по реда на ЗДДС (отм.), на ЗДДС, ЗКПО и ЗКПО (отм.). Относно отказаното с РА право на данъчен кредит по фактури на "Винпром Свищов" АД и "Агрария сървиз" ЕООД с предмет услуги свързани с агротехнически мероприятия на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25 ЗДДС, съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на РА в тази част. Като се е позовал на приети като обективни и неоспорени съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа и съдебно-агрономическа експертиза, които са обсъдени във връзка с фактурираните услуги, съдът е направил извод, че действително са извършени реални доставки на и услуги, а правото на приспадане на данъчен кредит по издадени от "Винпром Свищов" АД и "Агрария сървиз" ЕООД е незаконосъобразно отказано. По отношение на "Винпром Свищов" АД вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза безспорно е установило, че доставчикът в своята дейност извършва агротехнически мероприятия по отглеждане на лозе, бране на грозде, както и допълнителни мероприятия, свързани с поддържането на лозята. Констатациите са, че издателят на фактурите е разполагал с необходимата работна сила, необходима за обработване на процесните площи от 800 дка. Потвърдена е била и техническата обезпеченост на "Винпром Свищов" АД за извършването на дейността. Същевременно жалбоподателят "Горчивка" ЕООД няма наети лица и техника за извършване на процесните услуги. Подобни са и констатациите на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза, което е изследвало лозовите насаждения на "Горчивка" ЕООД и е посочило, че същите са в много добро състояние и по отношение на тях са изпълнявани процесните агротехнически мероприятия. Отговорите на вещите лица, наред със свидетелските показания и останалите доказателства, представени в хода на административното и съдебно производство, са били преценени правилно от първоинстанционния съд, в резултат на което е достигнал до правилни правни изводи. Относно фактурираните услуги, осъществени от "Агрария сървиз" ЕООД, като се е позовал на приети като обективни и неоспорени съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-агрономическа експертиза и съдебно-технологическа експертиза, които е съдът обсъдил във връзка с приемо-предавателни протоколи за извършена дейност по услуги и рамкови договори от 01.12.2008 г. и от 14.10.2009 г., е направил обоснован извод, че действително са извършени реални доставки на услуги. Обстоятелствата, отразени в представените приемо-предавателни протоколи, макар и частни документи, оспорени от ответната страна, са били потвърдени от показанията на свидетеля Антоанет Иванов, както и от назначените експертизи. Правилен е изводът на съда, че РА е незаконосъобразен и в частта относно непризнато кредитно известие № 1025 от 03.08.2008 г. с отразен ДДС в размер на 8000,00 лв. за данъчен период м. 08.2008 г., издадено от "Горчивка" ЕООД на "Винпром Свищов" АД, като издадено без фактическо основание. Неоснователен е доводът на касатора, че неосъществяването на доставката е основание за анулиране на фактурата, а не за издаване на кредитно известие (КИ). В случая от значение е, че по издадената фактура не е извършвана доставка, което обстоятелство е установено, не е било спорно между страните, няма данни дружеството да е извършило услугата. За издаване на КИ следва да са налице законосъобразно развили се отношения, при които счетоводното отразяване на стопанските операции отговаря на реално извършени такива, при възникване впоследствие на обстоятелства, водещи до разваляне на доставката или намаление на данъчната основа по нея. В процесния случай се доказва наличие на такива обстоятелства, поради което решението в тази част следва да се остави в сила. По отношение фактури № 820 от 30.09.2008 г. и № 1614 от 30.04.2010 г., издадени от "Винпром Свищов" АД с предмет "наем", основанието за отказ на право на данъчен кредит е било единствено късното издаване на фактурите. При решаването на спора първоинстанционният съд подробно е анализирал фактите и приложимите правни норми, както и практиката на Съда на ЕС в тази материя и е достигнал до обоснован извод, затова че при наличие на реално осъществени доставки, не може да бъде отказ данъчен кредит, поради неизпълнение на задължение на доставчика за издаване на данъчна фактура в законоустановения срок. Относно доставките от ОППК "Победа-93" ЕООД, "ДМВ ойл" ООД и "Дунав-автотранспорт 2" ЕООД, възражението на касатора е за неправилна преценка на събраните доказателства. Настоящата инстанция споделя изводите на съда, които са в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователна е касационната жалба и в частта относно облагането с корпоративен данък по ЗКПО (отм.) и ЗКПО. Правилно и законосъобразно съдът е отменил тази част от РА с оглед извода за реалност на доставките, поради което не са налице предпоставките за увеличаване на финансовия резултат на ревизираното дружество за процесните данъчни години. От всичко изложено дотук следва, че АС-Велико Търново е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото и е постановил обоснован и правилен съдебен акт, без да е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. При този изход от делото и. с оглед представените доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение за адвокат следва да се присъдят съдебни разноски общо в размер на 11 250.00 лв., на основание чл. 161 от ДОПК за касационната инстанция в полза на ответната страна по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, I отделение,