Решение № 3307 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2009 г.

Решение № 3307 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е образувано по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС (отм.), вр. § 4 от ПЗР на АПК, по касационна жалба на Гила Леви, Арие Леви, Сагид Леви, Шмуел Леви, Моше Леви, Йошуа Леви, Линда Шахед и Двора Декало всички от Израел подадена чрез адвокат Йосиф Давид Герон от САК срещу решение от 8.05.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 5854 по описа на съда за 2008 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "а", "б". и "в" ГПК /отм/, във връзка с чл. 11 от ЗВАС (отм.) Според жалбоподателите са налице основанията на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за отделяне и реално възстановяване на незаконно одържавеното дворно място с площ от 247, 50 кв. м. Молят изменение на решението в този смисъл. Ответникът - Областен управител на област София-град редовно призован не се представлява и не е взел становище. Представителя на Върховната административна прокуратура излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и пледира решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като предявена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), респ. чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отменил заповед № РД-22-016 от 18.05.2007 г. на областния управител на област София-град с която е отказано обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ на касаторите. Отказът е мотивиран с липса на основанията на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 2 от ЗОСОИ тъй като имотът е бил отчужден като безстопанствен по чл. 2 от Закона за държавните имоти/ЗДИ, а този закон не е включен в лимитативно изброените в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ закони. По жалба на касаторите срещу заповед № РД-22-016 от 18.05.2007 г. на областния управител Административен съд - София-град се е произнесъл с решение от 5.11.2007 г. по адм. д. № 2125/2007 г., с което е отхвърлил жалбата, като неоснователна. С решение № 10118/07.10.2008 г., по адм. д. № 1629/2008 г. Върховния административен съд е отменил цитираното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на жалбата е постановено решение от 8.05.2009 г., по адм. д. № 5854/2008 г. от АС - София-град, което, в частта досежно определения способ за обезщетяване с компенсаторни записи за дворното място, е предмет на съдебен контрол. От представените по делото писмени доказателства е установено, че дворното място, цялото с площ от 247,50 кв. м. не е отразено в действащия план за регулация, но е съставлявало имот стар пл. № 4, кв. 262. Одържавено е с АДС № 1039/03.06.1950 г., дублиран с АДС № 4660/03.06.1950 г. Дворното място по действащия план на местността, одобрен със заповед № РД-09-50-524/03.10.1997 г., попада в УПИ I, отреден за жилищно строителство. ЧИЗРП и ЧКЗСП на кв. 262 са одобрени със заповед № РД-09-50-504/16.11.2001 г. В този смисъл са и изразените становища на Началник управление "Архитектура и градоустройство, СО в писмо изх. № РГР-92-00-474/13.03.2001 г. и на Директора на ДАГ, СО в писмо изх. № РГР 92-00-474/28.09.2001 г. и № РГР-92-00-473/06 от 21.06.2006 г., които са приели, че няма градоустройствени пречки за възстановяване на частта от стар имот пл. № 4, кв. 262, м. "Зона Б-5-3" на наследниците на Аврам Леви Салтиел, тъй като собствеността върху имота е безспорно установена, имотът е празен, незастроен и предвижданото, по действащия застроителен план, жилищно строителство, не е реализирано. В този смисъл е и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в. л. арх. Борис Любомиров Станчев. Вещото лице в с. з. на 06.04.2009 г. е заявило, че представената от него извадка от действащия регулационен план, представляваща и мотивирано предложение за отделяне и обособяване на земята в самостоятелен УПИ, е от ГИС-София и там няма отреждане за ОДЗ. В. л. Станчев, счита, че няма градоустройствени пречки за обособяване на земята като УПИ I - 4 нов, кв. 262, м. "ЗОНА Б-5-3", гр. София с площ от 247,50 кв. м., заключено между точки "А", "В", "С" и "D " и повдигнато с маркер в сигнално жълто-зелен цвят на скицата-проект. С оглед на установеното се налага извода, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за отделяне и реално връщане на одържавения имот на касаторите. Ответникът, както пред първата инстанция, така и пред касационния съд, не оспорва собствеността на процесните 247,50 кв. м. земя, за който имот във всички изходящи от него писмени документи заявява, че съставлява имот стар пл. № 4, кв. 262, м. "ЗОНА Б-5-3" гр. София, който по действащия план е включен в УПИ I, кв. 262, м."ЗОНА Б-5-3", гр. София. Административният орган не оспорва одържавяването на имота, находящ се на ул. "Странджа" № 10, гр. София от бившия собственик, наследодател на касаторите, Аврам Леви Салтиел, починал на 15.03.1939 г., акт за смърт № 931/15.03.1939 г. издаден от район "Средец" и Удостоверение за наследници № 2158/03.11.1998 г. на Район "Възраждане", София. Предвижданията на плана не са реализирани, имотът е празен, незастроен и след като няма градоустройствени пречки за реалното му връщане, касационната жалба следва да бъде уважена, като се постанови отделяне и реално връщане на имот стар пл. № 4, кв. 262, м."ЗОНА Б-5-3", находящ се на ул. "Странджа" № 10, гр. София, с площ от 247,50 кв. м./двеста четиридесет и седем кв. м. и нула петдесет кв. м/, заключен между буквите "А", "В", "С" и "D " на скицата на вещото лице арх. Борис Любомиров Станчев, която приподписана от съдебния състав да се счита неразделна част от решението. Пред настоящата инстанция не са доказани съдебни разноски, поради което не се присъждат такива. Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,