Решение № 49 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 702/2009 г.

Решение № 49 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 702/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Б. Ц. Ц. срещу решение № 161 от 28.07.2009 г. по внохд № 219/2009 г. на Пловдивския апелативен съд. Решението е обжалвано и от повереника на частните обвинители и граждански ищци М. Н. Г., Г. К. Г., Й. Х. Г. -лично и като майка на малолетния М. Н. Г., А. Н. П. и Г. Н. Г. Оплакванията в жалбата от защитника на Ц. са на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК с искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на Ц. или връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци възразява срещу присъдените им обезщетения за неимуществени вреди и като ги намира за занижени, иска изменяване на въззивното решение и увеличаване на обезщетенията до определените с първоинстанционната присъда размери. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата. Представителят на ВКПр намира жалбата от страната на подсъдимия за неоснователна и предлага да се уважи тази срещу гражданската част на въззивния акт. Върховният касационен съд установи: С присъда № 57 от 3.04.2009 г. по нохд № 1725/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, Б. Ц. Ц. е признат за виновен в това, че на 31.05.2008 г. в с. М., Пловдивска област, е управлявал лекотоварен автомобил Фолксваген Кади с рег. № Р* в нарушение правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на 40-годишния Н. Г. Г. от гр. С., Пловдивска област, за което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" НК е осъден на 9 месеца лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 343г НК Ц. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. В полза на М. Н. Г., Г. К. Г., Й. Х. Г., А. Н. П., Г. Н. Г. и М. Н. Г. - родители, съпруга, пълнолетна, непълнолетен и малолетен низходящи на пострадалия Н. Г. Ганчев - са присъдени обезщетения за причинените им неимуществени вреди съответно от по 30 000 лева, 55 000 лева, 45 000 лева и по 65 000 лева с отхвърляне до поисканите по 100 000 лева от първите двама и по 150 000 лева от останалите. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена като Ц. е оправдан по обвинението в нарушаване на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП и наложените му наказания лишаване от свобода и от правото да управлява моторно превозно средство са намалени съответно на 6 месеца и на 1 г. Присъдата е изменена и в гражданската й част с намаляване на присъдените обезщетения в полза на родителите на по 20 000 лева, в полза на съпругата на 35 000 лева, на пълнолетната Ат. Н. Г. на 30 000 лева и на непълнолетния Г. Н. Г. и малолетния М. Н. Г. на по 40 000 лева. В жалбата от защитника на подсъдимия Ц. се правят оплаквания за допуснати от въззивния съд две процесуални нарушения: лишаване защитника на подсъдимия "от възможността да упражн/и/ правата по чл. 312 от НПК" и нарушаване "принципа на неизменност на състава", каквито нарушения съдът не е допуснал. Чл. 312, ал. 1 НПК дава възможност на всяка от страните в наказателното производство да поиска внасяне на поправки и допълнения в съдебния протокол. Искането следва да е писмено и направено в 3-дневен срок от датата на изготвяне на протокола. От направеното отбелязване в края на протокола за проведеното на 23.07.2009 г. пред въззивния съд заседание се вижда, че е бил изготвен на същата дата. С молба, заведена в канцеларията на съда на 27.07. с. г., защитникът на Ц. е поискал заверен препис от този протокол и искането му е било уважено като заедно с преписа от протокола му е бил връчен и препис от решението. След получаването на препис от съдебния протокол, защитникът не е поискал да се внесат в него корекции, т. е., не се е възползвал "от възможността да упражн/и/ правата по чл. 312 НПК", при което не може да претендира, това му право да е било нарушено. Не са нарушени основният принцип за непосредственост, залегнал в чл. 18 НПК, нито изискването за неизменност на съдебния състав, поставено в чл. 258 НПК, към който, вкл., препраща чл. 317 НПК. С въззивната си жалба защитникът на Ц. е поискал допълнителна автотехническа експертиза, към която е отправил 2 въпроса, първият от които с 3 подвъпроса. В проведеното на 4.06.2009 г. разпоредително заседание съдът е отхвърлил това искане в състав Юл. Р., Хр. К. и Ив. Р. В първото съдебно заседание на 2.07.2009 г., същият съдебен състав е уважил част от исканията на защитника, направени освен във въззивната му жалба, още в писмена молба преди съдебното заседание и в самото заседание, като е допуснал да се съберат нови доказателства с поставянето на допълнителни въпроси към членовете на тройната комплексна експертиза Ст. Ал. З., Д. Сп. С. и М. К. Н. Във второто съдебно заседание, проведено на 23.07.2009 г. в състав Хр. К., Ив. Р. и В. Г., допуснатите доказателства са били събрани с изслушването на допълнителното експертно заключение, съдебното следствие е било приключено и след пледоариите на страните въззивният съд е постановил решението си. Защитникът на подсъдимия правилно е цитирал решението на ВКС по нд № 578/2008 г., че "събирането, проверката и оценката на доказателствата" е дейност, която въззивният съд следва да извърши в непроменен състав. Тази дейност обаче не включва допускането, респ. отказът да бъдат допуснати искани от страните доказателства, тъй като смисълът на чл. 18 НПК, от който е изведено поставеното в чл. 258 НПК изискване, е за непосредствено възприемане от съда на установяваните факти, затова и доказателствените материали, въз основа на които ще се постанови съдебният акт, следва да се събират и проверяват лично, каквото разбиране е застъпено и в р. 208-99, II н. о. /Сб. Съдебна практика Касационно производство по наказателни дела 1998 - 2001 г. от М. Ч. и П. Р., ИК "Ф.", С. 2002 г./. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Ц. е обвинен в това, че при осъществяване на ляв завой за навлизане в друг път не е пропуснал насрещно движещия се пострадал, с което е нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 ЗДП, а тъй като пострадалият е бил с мотоциклет, представляващ двуколесно пътно превозно средство, нарушен е бил още и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДП. Двете норми не са в отношение на обща /втората/ към специална /първата/, тъй като тази на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДП задължава водачите на ППС да бъдат особено внимателни и предпазливи към "уязвимите участници в движението" и, по-конкретно, към "водачите на двуколесни пътни превозни средства", докато правилата на чл. 37, ал. 1 и 2 ЗДП поставят пред завиващите наляво водачи на ППС - независимо дали навлизат в друг път или в крайпътна територия - задължението при всички случаи и независимо от вида на пътното превозно средство, да го пропуснат, след като то се движи по напускания от тях път. Извършеното от подсъдимия нарушение е налице и при двете посочени хипотези на чл. 37 ЗДП, а това прави безпредметен коментарът върху довода, е ли отбивката за двора на бившето ТКЗС път или не по смисъла на § 6, т. 1 от ДР към ЗДП. Правилно е прието, че допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за безопасно движение са довели до станалото със съставомерен резултат ПТП. Ц. е възприел пострадалия като участник в движението на отстояние 200 м от мястото на удара. Възприел го е като насрещно движещ се неправолинейно и в близост до осовата линия мотоциклетист. Независимо от възприятията си е продължил да осъществява ляв завой, възнамерявайки да пресече пътното платно и да навлезе в отбивката, водеща към двора на бившето ТКЗС на с. М. При това движение на управлявания от подсъдимия лекотоварен автомобил е настъпил челен удар между двете превозни средства, реализиран изцяло в насрещната за подсъдимия лента за движение, който удар, с последващо изхвърляне тялото на пострадалия от мотоциклета и падане върху земята, е причинил несъвместими с живота му наранявания. Тези констатации на двете съдебни инстанции са подкрепени безусловно от оставените на местопроизшествието следи, резултатите от аутопсията на трупа на Н. Г., заключенията по общо 5-те автотехнически експертизи - единична и допълнителна на Г. Б. П., повторна тройна комплексна на Ст. З., Д. С. и М. Н., две допълнителни към комплексната. За ангажиране отговорността на подсъдимия са без всякакво значение отговорите на поставените в касационната жалба въпроси, какво би станало или не би станало, ако пострадалият мотоциклетист се е движил с разрешената за извън населено или за населено място скорост и в съответствие с изискването на чл. 15, ал. 1 ЗДП. След като пострадалият е управлявал мотоциклета си в очевидно за подсъдимия нарушение на правила, отнасящи се до разрешената скорост и разположение върху лентата за движение - според написаното на л. 4 от касационната жалба, подсъдимият е възприел скоростта на насрещно идващия мотоциклет като "бясна" - задължение на подсъдимия е било да осигури безпрепятственото в неговата, на пострадалия, лента преминаване, и като е имал възможност за това, а не го е сторил, нарушавайки на свой ред други правила за безопасно движение, следва да носи отговорност за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. Не е основателна и жалбата от повереника на частните обвинители и граждански ищци срещу гражданската част на въззивния акт. Още първоинстанционният съд е приел, обсъждайки гражданските претенции, "значителното съпричиняване" от пострадалия Г., а неправомерното му поведение като водач на МПС, въззивният съд е определил като имащо "изключително съществен принос" за настъпилото със съставомерен резултат ПТП. Този извод на въззивния съд, чиято правилност ВКС споделя, означава, че пострадалият не наравно, а много повече от подсъдимия е допринесъл за собственото си увреждане, което, с оглед на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, налага и много голяма корекция към намаляване на поисканата от правоимащите му наследници парична обезвреда. До размера на по 100 000 лева претендираните обезщетения за неимуществени вреди от родителите, съпругата и тримата низходящи на пострадалия са справедливи, а намаляването им с оглед приноса на техния наследодател, е довел до справедливото присъждане на родителите по 20 000 лева. Останалите обезщетения са завишени, но и не се оспорват в касационната жалба от страната на подсъдимия.