Решение № 10450 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5562/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. Г. против решение № 2077 от 18.02.2026 г., постановено по адм.д. № 2721/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – Р. С. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на Д. И. Г. против заповед № 3282/09.10.2025 г. на кмета на община Варна, с която на жалбоподателя е разпоредено да осигури достъп до своето жилище и по-специално в частта на мазето за извършване на оглед. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Правилно съдът конституира като заинтересувано лице по делото Р. С. Д., който участва в административното производство по издаване на административния акт, същият е изслушан, дава обяснения, като е съставен и констативен акт. Следователно Р. Д. е заинтересувано лице, за когото оспореният административен акт е благоприятен. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Административният акт е издаден в писмена форма, в него са изложени фактическите основания за постановяването му. Фактът, че не е посочено конкретното правно основание за постановяването му, не обосновава обратен извод. От всички документи в административната преписка, както и от изложените подробни фактически основания за постановяване на заповед е очевидно, че същата е издадена на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Правилен е и изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази насока съдът излага подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Законосъобразен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 194, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а при неизпълнение на задължението достъпът до съответните недвижими имоти се осигурява принудително по административен ред, а при необходимост - и със съдействието на полицията. В случая жалбоподателят Д. Г. е задължен да осигури свободен достъп в частта на собственото му мазе, където следва да се намира обща сградна, окачена канализация, определена е дата и час на извършване на огледа. Предписаните действия са необходими във връзка с осъществяване на задължението на административния орган по реда на чл. 196, ал. 2 ЗУТ и издаване в последствие на съответната заповед. Достъпът е определен с конкретни времеви параметри, като със заповедта на карасатора е наредено да осигури достъп до имота на служители от общинската администрация за извършване на оглед, предвид констатираната прекъсната канализация на жилището, находящо се на втория етаж на сграда и невъзможността същото да се използва по предназначение. Нормата на чл. 194 ЗУТ е императивна, поради което административният съд правилно приема, че за адресата на акта е налице задължение да осигури свободен достъп до имота, а преценката за това налице ли са основания за издаване на последващ административен акт или отказ за издаването му е предмет на отделно производство, което може да бъде проведено след осъществяване на проверка по реда на чл. 194, ал. 1 ЗУТ. Следователно като достига до заключение, че изискванията на цитираната разпоредба са изпълнени и заповедта е издадена за изпълнение на предвидено в закона задължение, за постигане на конкретни нормативно установени цели и отхвърля жалбата на Д. Г. против административния акт, Административен съд гр. Варна постановява решение в съответствие с материалния закон. Предмет на оспорената заповед е единствено осигуряване на достъп на назначена комисия от община Варна за извършване на оглед, поради което доводите в касационната жалба относно фактът дали канализацията е законна, дали проектът е технически правилен, къде е заустена канализацията, не са предмет на правния спор и са неотонсими към правилността на обжалваното решение. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно не допуска исканата от касатора комплексна съдебно-техническа експертиза, тъй като поставеният въпрос дали е съществувала канализация и изградена ли е същата съобразно одобрените строителни книжа, е ирелевантен към законосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се осъди Д. И. Г. да заплати на Р. Б. Д. и М. Р. Д. – наследници на починалия в хода на касационното производство ответник Р. С. Д., сумата 600 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По отношение депозираната молба от Д. И. Г. за изменение на постановеното по делото определение № 6592 от 16.06.2026 г. в частта му за разноските, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Р. С. Д. сумата 300 евро, представляваща направени по делото разноски в производството по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, то предвид крайния изход на спора искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,