Решение № 1834 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2011 г.

Решение № 1834 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Варна, при ЦУ на НАП, против решение № 1088/09.05.2011 г. по адм. дело № 3747/2010 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Симти имоти" ЕООД, гр. Варна, не взима становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на Административния съд - Варна е отменен Ревизионен акт (РА) № 031000028 от 07.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 586 от 05.11.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, с която във връзка с доставка на недвижим имот по фактура № 24/21.05.2009 г. на "Симти имоти" ЕООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 05.2009 г. в размер на 89 642.22 лв., ведно с дължимите лихви върху тази сума. За да постанови това решение, съдът е приел, че РА е законосъобразен, издаден е от лице, разполагащо с материална компетентност, и при наличието на изрично издадена заповед за определяне на компетентен орган, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на постановения съдебен акт е описана подробно фактическата обстановка по спора, относно която между страните не е налице спор: ревизираното лице е формирало капитала си при регистрацията чрез апорт от "Симтикомплект ММ" ЕООД, като за последното дружество е установено по несъмнен начин, че към датата на извършване на апорта е било регистрирано по ЗДДС, поради което и органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 132 от ЗДДС, съгласно която "Симти имоти" ЕООД е било длъжно да се регистрира по силата на закона. Апортът е вписан на 27.12.2007 г., поради което на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС жалбоподателят в първоинстанционното производство е следвало да подаде заявление за регистрация в срок до 10.01.2008 г. заявление е подадено на 09.06.2009 г., но не на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, а на основание чл. 96 ЗДДС - поради достигнат оборот. В периода след вписване на апорта до подаване на заявлението за регистрация, дружеството е извършвало доставки. Въз основа на така възприетите факти, административният съд е формулирал и основният спорен въпрос между страните: дали продажбата по фактура № 24/21.05.2009 г. на недвижимия имот - земя и производствени помещения, попада в обхвата на чл. 102, ал. 3 ЗДДС и за нея дължи ли се ДДС. По-нататък в мотивите на обжалваното решение е даден отрицателен отговор на така очертания спорен въпрос, който е мотивиран със следните съображения: ревизираното лице е следвало да да се регистрира по ЗДДС на основание чл. 132 от ЗДДС, който систематично се намира в отделна глава, наименована "Специфични случаи на регистрация и дерегистрация", поради което общите условия на ЗДДС за регистрация са счетени за неприложими. Съдът е приел, че доколкото чл. 102, ал. 3 ЗДДС се намира в глава "Регистрация", т. е. в общите разпоредби на ЗДДС, същият не се отнася за ревизираното лице. В този контекст е извършено позоваване на Решение № 10323/02.08.2010 г. на ВАС, I отд., постановено по адм. д. № 1904/2010 г., за което е посочено, че е в същия смисъл. Като самостоятелна теза в решението е застъпено още, че тъй като нормата на чл. 132 от ЗДДС е приета като мярка за предотвратяване нарушаването на конкуренцията и неплащането и избягването на данъка, то не може да се направи анализ нарушени ли са същите в случая, защото с РА не е изследвано обстоятелството прехвърлителят по чл. 10 от закона ползвал ли е право на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Неправилен е изводът на първостепенния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС в разглеждания случай. Това е така, защото процесните данъчни задължения за времето до регистрацията на дружеството по ЗДДС са в зависимост от наличието на съответните законови предпоставки. Обстоятелството, че горепосочената норма се намира в глава "Регистрация по инициатива на органите по приходите" не променя извода, че разпоредбата на чл. 102, ал. 3 ЗДДС е със самостоятелно значение, респективно че при достигнат облагаем оборот тя е приложима и в хипотеза на доброволна регистрация, въз основа заявление, подадено от дружеството. Противното би означавало облагането с ДДС да се постави в зависимост от поведението на данъчно задълженото лице, а то в случая не е подало заявление в срока по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Трябва да бъде съобразен и общият правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В тази насока е налице и формирана съдебна практика - Решение № 1599/08.02.2010 г. по адм. д. № 10520/2009 г. на ВАС, I А отд., Решение № 13872/27.10.2011 г. по адм. д. № 2472/2011 г. на ВАС, I отделение. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че първостепенният съд не е следвало да се позове на Решение № 10323 от 02.08.2010 г., постановено по адм. д. № 1904/10 г. от ВАС, I отделение, по съображения, че този съдебен акт касае напълно различни спорни отношения. Посоченото решение третира случай на регистрация по ЗДДС чл. 133 от ЗДДС, обн., ДВ, бр. 95/01.12.2009 г., но такъв случай визира и цитираното по-горе Решение № 1599/08.02.2010 г. по адм. д. № 10520/2009 г. на ВАС, I А отд. Настоящият състав на касационната инстанция, обаче, не споделя виждането за изначална невъзможност за взаимно тълкуване на нормите на чл. 132 ЗДДС и чл. 102, ал. 3 ЗДДС - разбиране, което е обосновано от административния съд с тезата, че разпоредбата на чл. 132 ЗДДС не съдържа изрична препратка към чл. 102, ал. 3 ЗДДС, като такова препращане не можело да се извлече и от съдържанието й. Всъщност, тази теза е взаимствана от мотивите на Решение № 10323 от 02.08.2010 г. Действително, вярно е, че посочената разпоредба, като всяка данъчна норма предполага и изисква стриктно, а не разширително тълкуване, но стриктно не означава в противоречие с целта и духа на закона. Предметът на настоящото дело е свързан със спор за определяне на ДДС и лихви, а не с евентуален отказ за регистрация по ЗДДС, мотивиран с наличието на обстоятелства по чл. 132 ЗДДС. Щом ревизираното лице е осъществявало за периода до регистрацията облагаеми доставки при наличието на изискуемия от закона оборот, то законосъобразно е обложен на основание чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Следва да бъде споделено и още едно оплакване на касатора, а именно, че несъответно на закона в обжалваното решение съдът е приел, че РА е незаконосъобразен по съображения, че не е изследван въпросът упражнено ли е право на приспадане на данъчен кредит от прехвърлителя във връзка с апортираното имущество предвид нормата на чл. 10 от ЗДДС. Процесният казус не касае регистрацията на "Симти имоти" ЕООД по ЗДДС, а извършена от същото лице облагаема доставка, при която съгласно нормата на чл. 103, ал. 3, т. 1 ЗДДС е следвало да се начисли ДДС. Начисляването на ДДС не е обвързано от условието лицето - платец на данъка преди това да е упражнило право на приспадане на данъчен кредит при придобиване на предмета на последващата доставка, при която ДДС става изискуем (чл. 82 - чл. 86 ЗДДС). Въз основа на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че законосъобразно с РА № 031000028 от 07.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 586 от 05.11.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, на "Симти имоти" ЕООД е начислен ДДС по фактура № 24/21.05.2009 г. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Като е приел обратното, Административен съд - Варна е постановил решение в нарушение на материалния закон, което, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата. При този изход на делото на касатора и ответник в първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд в размер на 2 385 лв. на основание чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение