Решение № 12509 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2010 г.

Решение № 12509 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4869/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от ЕТ "Румяна Върбанова- Камура" - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Павлов срещу решение № 2189 от 18.12.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1128/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 180800690 от 3.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с решение № 154/6.04.09 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, изводите на съда не кореспондират с доказателствата по делото. Неправилно съдът е приел, че не са представени доказателства за реалността на доставките. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. За да отхвърли жалбата на ЕТ срещу РА, съдът е изложил следните съображения: I. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4000 лв. за данъчния период м. декември 2006 г. по фактури, издадени от "ЕВРО ФАРМА" - ЕООД с предмет "рекламни материали". За същия данъчен период е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5500 лв. по фактури, издадени от "Уан Уърлд България" - ЕООД с предмет "консултантски услуги" и "предпечатна подготовка". В хода на ревизията при извършени посещения на адресите за кореспонденция на доставчиците, техни представители не са открити. Връчени са искания за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, но такива не са представени. Връчени са искания и на ревизирания данъчен субект. От него са представени рекламни материали, консултантски договор от 25.04.06 г. и договор от 01.09.06 г., сключени с "Уан Уърлд България" - ЕООД. Органът по приходите е приел, че поисканите документи не са представени, не е доказано начисляването на данъка и извършването на облагаеми доставки, поради което правото на данъчен кредит е оказано на основание чл. 64, ал. 1, т. т. 2 и 3; чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 6 от ЗДДС (отм.). В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил протокол за претърсване и изземване от 27.07.06 г., с който е иззета документацията на двете дружества за нуждите на дознание № 37/06 г., приемо-предавателен протокол от 18.12.06 г. с приложени към него фотоматериали; 8 бр. протоколи за извършена работа по договор от 25.04.06 г. Съдът е приел, че така представените доказателства не са достатъчни, за да се направи обоснован извод за реално осъществени услуги. Протоколът с дата 18.12.06 г. не съответства на датите на фактурите и не може да бъде свързан с тях. Само наличието на рекламните материали не доказва обстоятелството, че същите са изготвени именно от посочения доставчик. Протоколите за извършена работа към договора за консултантски услуги също не е достатъчен, за да се установи реалното им извършване. Не са представени графиците, които са изготвени, нито конкретните разработки за оптимизация на движението, работата на шофьорите, техническото обслужване на транспортните средства. По отношение на рекламните материали касаторът твърди в касационната си жалба, че "Уан Уърлд България" - ЕООД е извършило проектиране, предпечатна подготовка и заснемане в изпълнение на сключения договор от 1.09.2006 г., а самите рекламни материали са изработени от "ЕВРО ФАРМА" - ЕООД и са предадени с протокол от 18.12.2006 г. Касае се за туристически каталог, работни календари, календари-бележници, стикери "BG", рекламни сувенири - стойка за вино, вина, комплект химикалки в метална кутия, ключодържатели, запалки; трансперанти, шапки, фланелки, автобусни калъфи и пр. Правилно съдът е приел, че представените снимки на рекламните материали не доказват извършването на предпечатна подготовка от страна именно на дружеството "Уан Уърлд България" - ЕООД. Наличието на рекламните материали не е доказателство за това, че същите са изработени от "ЕВРО ФАРМА" - ЕООД. Тези факти биха могли да се докажат, ако се представят доказателства за това, че доставчиците са закупили необходимите им материали за извършването на услугите и изработването на стоките, съответно - доказателства за направени други разходи във връзка с това. Според консултантския договор от 25.04.06 г., сключен с "Уан Уърлд България" - ЕООД, изпълнителят се е задължил да окаже консултантски услуги, свързани с оптимизация и контрол на транспорта, на движението, създаване на ежедневни графици; контрол и оптимизация на работата на шофьорите, контрол на зареждането с гориво, за заявките за резервни части и техническото обслужване на транспортните средства. Касаторът твърди, че фирмата е изпращала свой представител в района на Ихтиман всеки ден и той е следял и организирал движението на автобусите, правел е графиците, следял е за зареждането с гориво, за извършването на ремонтите и доставките на резервни части. Разходите за неговото придвижване и престоя му са били изцяло за сметка на доставчика. Извършването на тези дейности е описано и в представените протоколи. За установяването на тези свои твърдения, той обаче не е представил съответните доказателства - за назначено на работа при дружеството - доставчик на такова лице, за направените разходи във връзка с придвижването му ежедневно до Ихтиман и престоя му; изготвените от това лице графици за движението на автобусите, за почивка и дежурство на шофьорите, за техническото обслужване на автобусите. Не може да се приеме, че тези обстоятелства не са доказани само поради изземването на счетоводните документи на двете фирми през 2006 г. По отношение на другите доставчици няма данни за изземване на счетоводните им документи, но въпреки това, те също не са представени и не е поискано назначаването на експертиза, по която вещото лице да извърши проверка на същите. II. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3850 лв. по фактури, издадени от "ДИ ВИ ТРЕЙД - 2003" - ЕООД през м. 01.2007 г. и в размер на 1600 лв. по две фактури от същия доставчик, издадени през м. февруари 2007 г., с предмет: "оптимизация на транспортна дейност по изискванията на ЕС", "консултантска дейност" "консултантски услуги", комисионна по договор". Въпреки че искането за представяне на обяснения и документи е получено лично от управителя и представляващ дружеството К. Каменов, такива не са били представени в хода на ревизията. Връчено е искане на ревизираното ДЗЛ и от негова страна са представени фактурите и консултантски договор от 4.01.07 г. В хода на съдебното производство не са представени други доказателства. Съдът е посочил в мотивите на своето решение, че договорът установява само наличието на облигационно отношение между страните, но не е достатъчно доказателство за да се приеме, че услугите са реално извършени. Изводите на съда са правилни и законосъобразни. Действително, само договорът не е достатъчен за да се направи извод за реално извършени услуги. III. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Креа - К" - ЕООД през м. март 2007 г. в размер на 2912 лв. за доставки на дизелово гориво безоловно и в размер на 3200 лв. по фактури, издадени през м. април 2007 г. от "Ройбана" - ЕООД със същия предмет. Двамата доставчици отново не са открити в хода на ревизията на адресите за кореспонденция. От страна на ДЗЛ са представени фактури и протоколи за зареждане на автомобили. В хода на съдебното производство са представени пътни листи. Съдът е приел, че тези доказателства не са достатъчни, за да установят реалността на доставките. Не са представени доказателства за заприходяването на горивото при доставчиците и неговото изписване, за транспортирането на същото. Освен това, протоколите са с дати, предхождащи датите на фактурите. Според твърденията на касатора, той е осъществявал обществен превоз на пътници с автобусен транспорт от "Чугунолеене" - АД - Ихтиман до София, което се установява от представения договор и пътни листи. Зареждането с гориво от посочените двама доставчици се е осъществявало като цистерна, собственост на фирмите, е пристигала на паркинга, където паркирали автобусите. За зареждането са съставени протоколи, които са представени по делото. Разминаването в датите на протоколите и датите на фактурите се дължи на това, че плащанията са извършени по-късно, а именно, когато са издадени фактурите. В тежест на жалбоподателя в процеса е да докаже тези свои твърдения, като се представят доказателства, установяващи обстоятелството, че доставчиците действително разполагат с цистерни и с горивото - предмет на доставките, както и че същите са направили съответните разходи за транспортирането на това гориво до Ихтиман /работни заплати, разходи за гориво/. Пътните листи на автобусите и протоколите не доказват посочените обстоятелства. Съгласно чл. 25, ал. 2 на ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която се прехвърля собствеността върху стоката. От представените протоколи се установява, че това не е станало на датите, на които са издадени фактурите. Фактурите следва да се издадат до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие /чл. 113, ал. 4/. Протоколите за първия доставчик са от периода м. януари - м. юни 2006 г., а фактурите са издадени през м. март 2007 г. Протоколите за втория доставчик са от периода м. юни 2006 г. - м. януари 2007 г., а фактурите са издадени през м. април 2007 г. С оглед на изложеното, правилен е изводът на съда, че не е доказана реалността на доставките и възникнало данъчно събитие към датите на издаването на процесните фактури. С оглед на изложеното, правилно е потвърден РА и в частта му по ЗКПО (отм.) за 2006 г. и действащия ЗКПО за 2007 г., относно непризнаването на разходите по процесните фактури и увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Заключението на ССЕ, според което срещу разходите за консултантски услуги и гориво са отчетени приходи от транспортна дейност, а по отношение на разходите за рекламни услуги и рекламни материали не може да се установи кои приходи са съпоставими, следва да се посочи, че то не опровергава констатациите в РА и основанието, на което е извършено увеличението на финансовия резултат. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,