Решение № 4910 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2014 г.

Решение № 4910 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Квалитет - Систърс" ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 1281 от 20.05.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 76/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 161302514 от 11.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1279 от 13.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, относно допълнително установени задължения за лихви за забава върху вноски за корпоративен данък за 2008 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че не дължи лихва за забава, тъй като своевременно е погасил главното задължение за корпоративен данък за 2008 г. преди установяване на задължението за лихви, поради което не дължи акцесорно задължение за лихва. Счита, че вземането за лихви е погасено по давност на основание чл. 111 ЗЗД. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив оспорва жалбата в писмена защита от 22.04.2015 г. чрез юрк. Кр. Стоянова. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 161302514 от 11.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1279 от 13.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, на касатора "Квалитет - Систърс" ЕООД са установени допълнителни задължения за лихви за забава върху дължими авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 1 246.83 лв. Ревизиращият орган е установил, че за 2008 г. ревизираното лице /РЛ/ е направило осем на брой месечни авансови вноски от м. май до м. декември общо в размер на 2800.00 лв., вместо дължимите 20 519.85 лв. Приел е, че задължението за заплащане на лихви се погасява в срока по чл. 171, ал. 1 ДОПК, като върху невнесените в срок авансови вноски на основание чл. 175, ал. 1 ДОПК, чл. 9 и чл. 90 ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ се дължат лихви. След увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат е извършена корекция на декларираната данъчна загуба за 2008 г. от 116 759.67 лв. на 106 870.75 лв. Не са установени допълнителни данъчни задължения за КД. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че вземането за лихви за забавено плащане на данъци е публично задължение съгласно чл. 162, ал. 1, т. 9 ДОПК и за погасяването му по давност важат разпоредбите на ДОПК, а не на Закона за задълженията и договорите. При липсата на спор относно размера на АВ, съдът е приел, че правилно е установено задължение за лихви за забава върху невнесените в срок АВ за 2008 г. съгласно чл. 175 ДОПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е определил спора като правен с предмет - задължението на ревизираното лице за заплащане на лихви за забава поради невнасянето в срок на авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. За 2008 г. ревизираното лице дължи месечни авансови вноски /АВ/ на основание чл. 83, ал. 1 и чл. 84 ЗКПО - същото е формирало данъчна печалба за 2007 г. С РА са установени размери на месечните АВ от 5596.34 лв. за м. април 2008 г. АВ е 5596.34 лв. и за периода от м. май до м. декември 2008 г. - по 1865.44 лв. Вместо така определените при ревизията АВ, лицето е внасяло суми в размер на 350.00 лв. месечно. Именно върху разликата между внесените и допълнително установените АВ са определени лихви за забава за периода от 15-то число на месеца, за който се отнасят, на основание чл. 90, ал. 1 ЗКПО до 31.12.2008 г. съгласно чл. 175, ал. 2, т. 2 ЗКПО. Както в жалбите по административен и по съдебен ред, така и в касационната жалба, лицето не оспорва размера на установените с ревизионния доклад и с ревизионния акт авансови вноски. Допълнително установеното задължение за лихви за забава в размер на 1246.83 лв. произтича именно от разликата между внесените от лицето месечни авансови вноски в размер на 350 лв. и установените в хода на ревизията по-високи размери на АВ. С разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е дал указания до жалбоподателя за установяване на твърдяните от него благоприятни обстоятелства в жалбата при правилно приложение на чл. 154, ал. 1 ГПК. Въпреки дадените указания дружеството не е ангажирало доказателства, както евентуално във връзка с размера на дължимите АВ, така и във връзка с възражението му за погасяване чрез плащане на допълнително определените задължения за АВ. Авансовата вноска за м. април 2008 г. е определена по формулата на чл. 86, ал. 2 ЗКПО, а месечните АВ за периода м. май - м. декември 2008 г. - по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКПО. При липса на основание за корекция на размера на АВ за 2008 г. и при невнасянето им в срока по чл. 90, ал. 1 ЗКПО е налице основание за установяване на задължения за лихви за забава съгласно чл. 175, ал. 2, т. 2 ДОПК. Като е достигнал до идентични правни изводи съдът е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не е допуснато твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователен е касационният довод за погасяване на задължението за лихви по давност съобразно чл. 111, б. "в" ЗЗД. Нормата е приложима към гражданскоправните задължения, докато вземанията за лихви върху публични държавни вземания като акцесорни следват съдбата на главното задължение и също представляват публични вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 /предишна т. 8/ ДОПК. Погасителната давност за публичните вземания е уредена в специалната норма на чл. 171 ДОПК, която административният съд правилно е приел за приложима в случая. По изложените съображения и като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения РА, съдът е постановил правилно решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение с оглед присъждането му в пълен размер съобразно обжалваемия интерес от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,