Решение № 12503 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7814/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инса ойл ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Раковски, област Пловдив, [адрес], представлявано от управителя Г. Самуилов, против решение 1035 от 20.05.2021г. по адм. дело 879/2020г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации (РСЗИС) Р-12-10 от 31.03.2020 г. на заместник-председателя на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото. Претендират се разноски. Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси/ ДАДРВЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Янчовичина изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че с писмо изх. 870/19.03.2020 г. , председателя на ДАДРВЗ е уведомил Инса ойл ЕООД от нуждата да се извърши проверка на място, поради несъответствие между представена информация от Агенция Митници по чл. 4, ал. 3 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН). Създадена е била работна група, а резултатите от проверката са обективирани в протокол 777/27.03.2020 г. на основание издадената заповед РД-10-2027/24.03.2020 г. на директора на Териториална дирекция Държавен резерв Пловдив с цел изчисляване на нетния внос и вътреобщностни пристигания (ВОП) по чл. 2, ал. 1 от ЗЗНН и да се определят нивата на запасите за извънредни ситуации, които задължените лица следва да създадат и поддържат за процесните периоди от време. От комисията е установено, че през 2019 г. Инса ойл е осъществявал ВОП на автомобилен бензин в размер на 43 092.811 тона, реактивни горива от керосинов тип 2 970.894 тона, гориво за дизелови двигатели - 1 383.604 тона, котелни горива 288.700 тона и нафта в размер на 3 406.853 тона, като са използвани регистрирани данъчни складове на Инса Ойл ЕООД. Установено е пълно съвпадение на данните, които дружеството е декларирало и данните, които са констатирани по време на проверката. Установено е че Инса Ойл ООД, не е осъществявало ВОП на 3684,300 тона, автомобилен бензин, каквато информация е предоставена от Агенция "Митници". Всъщност, въпросното количество бензин и било собственост на "ОМВ България" ООД и е било вложено в данъчен склад на Инса Ойл ООД, по договор за съхранение на горива от 01.04.2013 г. и сключен към договора анекс 6. В находящия се склад в с. Белозем са постъпили 9 406, 859 тона гориво за дизелови двигатели, собственост на Еко България ЕООД, съгласно договор за съхранение, покупко-продажда и складова обработка на горива от 04.07.2016 г. с анекс 2 към договора от 31.12.2018 г. Данните от извършената проверка са дадени в Таблица 2 към Констативен протокол 777/27.03.2020 г., като комисията е предложила същите да бъдат включени в данните по съответните Методики. Съдът е посочил, че част от приложенията към протокола са и таблици, наименовани съответно Общо Разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДАДРВЗ, за периода 30.04.2020г. 30.04.2021г., определени въз основа на среднодневният нетен внос и вътреобщностни пристигания на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.14 от ЗЗНН, изчислени въз основа на среднодневното потребление на нефтопродукти, съгласно чл.15 от ЗЗНН. Съобразен е среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти в равностойност в нефт на територията на Република България през 2019г. Приложена е справка за изчисленото в равностойност в нефт годишно, респ. среднодневно потребление по видове нефтопродукти по чл. 2 ал. 1 от ЗЗНН на територията на Р. България през 2019г. Със заповед РЗЛ-2/30.03.2020 г. на председателя на ДА ДРВВЗ е било разпоредено вписването на 19 дружества в регистъра на задължените лице за период от 30.04.2020 г. 30.04.2021 г. Със заповед РД-10-150/29.05.2017 г. са делегирани конкретни правомощия на Зам.-председателя на ДАДРВВЗ вкл. и за издаване на актове от рода на обжалваното разпореждане. Съответно е последвало и издаването на оспореното разпореждане на заместник-председателя на ДАДРВВЗ с което спрямо "Инса ойл" ООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации, както следва: "газьоли" 14 552,340 тона, гориво за дизелови двигатели 44 152,874 тона, котелни горива 25,017 тона, Нефт 15 720,537 тона, Автомобилен бензин 6 751,077 тона и реактивни горива от керосинов тип 51,912 тона. Разпоредено, дружеството да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с така определените количества, като създаде и вложи до 30 април 2020 г. количествата нефт и/или нефтопродукти при спазване на условията по чл. 30, ал.1 от ЗЗНН, и да съхранява определените запаси за извънредни ситуации за срок до 30 Април 2021 г, като предвид извънредното положение, количествата нефтопродукти които трябва да създаде и вложи до 30.04.2020 г. се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение. По делото е изслушано заключение на допусната основна и допълнителна съдебно- счетоводни експертизи (ССЕ). Съдът е кредитирал изцяло основната ССЕ като компетента и обстоятелствена. В тази връзка е посочил, че твърденията на оспорващия, за неправилни изчисления, сторени в хода на административното производство, са останали недоказани. Изчисленията направени от назначеното по делото вещо лице са напълно идентични с резултата постановен от административния орган в оспореното разпореждане. За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна по реда на чл. 146 от АПК. Приел е, че разпореждането е издадено от компетентен орган, че актът е мотивиран. Посочил е, че разпореждането е издадено в пълно съответствие с приложимото материално право. Дружеството е задължено лице по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН и количествата запаси за извънредни ситуации, които следва да създаде и съхранява, са определени в съответствие с чл. 12 от ЗЗНН. Решението е правилно. По делото няма спор относно фактите, като в производството пред първоинстанционния съд са събрани необходимите доказателства въз основа, на които релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени. Съдът е извършил дължимата проверка на обжалвания пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал.1 АПК, като е анализирал доказателствата, обсъдил всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Правилна е преценката му за законосъобразност на оспореното разпореждане на заместник-председателя на ДАДРВЗ. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът неправилно е приел, че актът е мотивиран. Оспореното разпореждане е издадено при съвкупното посочване на всички дължими правни основания. Правилни са съображенията на Административен съд - Пловдив, че административният орган е описал в обстоятелствената част на разпореждането, съответните източници, от които са почерпени данните, както и всички нормативни актове, въз основа на които са направени изчисленията, за да се определи конкретно постановения резултат, включително е сторено препращане и към фактическите констатации и сторените експертни изводи. Безспорно установено е също така, че Инса ойл ООД, през 2019 г. е осъществило внос на газьоли, гориво за дизелови двигатели и суровини за рафинерията, ВОП на автомобилен бензин и гориво за дизелови двигатели и ВОИ на газьоли, гориво за дизелови двигатели и износ на газьоли. От това може да се направи обоснован извод, че дружеството е задължено лице по смисъла на § 1 т.11 от ДР на ЗЗНН. Основната ССЕ правилно е кредитирана от съда. Вещото лице, използвайки наличните по делото данни и тези в ДА ДРВВЗ, съблюдавайки правилата и формулите установени в Методика за изчисляване на равностойността в нефт на средно дневното потребление на нефтопродукти и определяне на нивата на ЗИС от нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН и нивата на целевите запаси от нефтопродукти по чл.2 ал.2 ЗЗНН, е изчислило окончателното ниво на запасите за извънредни ситуации за "Инса ойл" ООД по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 от ЗЗНН. Съобразно тези изчисления се установява,че изчисленията на административния орган са направени в съответствие с текста на чл. 12, ал. 2 от ЗЗНН. Изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази връзка са правилни. Следва да се отбележи, че нивата на запасите за извънредни ситуации, които се създават и поддържат от задължените лица, са нормативно определени и като такива са предвидими и еднотипно определени за всички задължени лица, а не само за Инса Ойл ЕООД. С оглед на изложеното се налага извода за отсъствие на касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Инса Ойл ООД следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси в размер на 100,00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,