Решение № 5811 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2010 г.

Решение № 5811 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11800/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Образувано е по касационна жалба на Началника на митница Бургас, чрез юрк. Кета Керенска - Гелова, срещу решение № 826/8.07.2010 г. по адм. дело № 1244/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отменено решение № 2604-0030-А/8/1.07.2009 г. на Началника на митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0563/31.07.2009 г. на Директора на РМД - Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба- "Бургаски захарен завод" ЕАД, гр. Камено, обл. Бургас е изложил становище чрез адв. Коцев за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Бургаския административен съд като правилно да бъде оставено в сила. Излага подробни съображения в отговор на касационната жалба и в писмена защита. Заинтересуваната страна - Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил фактическата обстановка по делото, която е безспорна. На 18.06.2007 г. в пристанище Бургас са манифестирани 24 300 тона насипна сурова тръстикова захар, предназначена за рафиниране. След разтоварване на кораба е съставен Генерален акт № 326 от 23.06.2007 г. на митнически пункт "Пристанище Запад - Рибно", с който е установено, че действително разтовареното количество захар е в размер на 24 182 640, т. или със 117 360 кг. по - малко от манифестираното. Действително внесеното с процесния ЕАД количество сурова захар е поставено под режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба със специфично предназначение". В периода 18.06.2007 г. - 23.06.2007 г. една част от стоката е експедирана директно за преработка в "Бургаски захарен завод", а останалата част - 8 606 680 кг. е складирана и оставена на отговорно пазене в магазия № 69 на "Пристанище Бургас". В периода 11.07.2007 г. - 18.07.2007 г. и тази останала част е експедирана до "Бургаски захарен завод". При експедицията отново е извършено претегляне на стоката в присъствието на представител на лицензираната агенция за количествен и качествен контрол "ОККСА ЛАБ" ЕООД, Бургас, като е издаден сертификат за стоков контрол № 014/07 от 19.07.2007 г., с който е констатирано експедирано количество в размер на 8 593 200 кг. или с 13 480 кг. по - малко от постъпилото в склада на "Пристанище Бургас". С оспореното решение на Началника на митница Бургас е определено вносно митническо задължение в размер на 13 986.10 лв., като е прието, че за разликата от 13 480 кг. захар, не са спазени условията свързани с поставянето на стоката под митнически режим "допускане за свободно обръщение на стоки поради специфичното им предназначение". От правна страна съдът е приел, че спорът се свежда до това дали установената разлика от 13 480 кг. захар в по - малко, се дължи на естествени загуби, получени при съхранение в склад преди преработка на стоката и дали за тази разлика възниква митническо задължение при хипотезата на отклонение от условията на митническия режим, под който е поставена стоката. На този отговор съдът е дал положителен отговор, приемайки, че установената разлика е в резултат от естеството на стоката. Съдът е кредитирал заключението на вещо лице по делото, което позовавайки се на Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, е приело, че установената разлика в по - малко е в резултат на естествени фири и е в допустимите граници според Наредбата. Съдът е аргументирал изводите си с разпоредбата на чл. 823, ал. 4 ППЗМ и чл. 862, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, съгласно които по искане на заинтересованото лице митническите власти отчитат липсите, ако лицето представи доказателства, че те се дължат единствено на естеството на стоката, а не на небрежност или измама от негова страна. Такова доказателство, според съда, представлява представения Сертификат за стоков контрол на "ОККСА Л Б" ЕООД, Бургас, от който е видно, че процесната стоката е била претоварена в присъствието на инспектори и е установена разлика в по - малко в размер на 13 480 кг. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, установяващи тази разлика да се дължи на кражба, неправомерно или недобросъвестно манипулиране със стоката, небрежност или измама от страна на жалбоподателя, което би било пречка да се приложи разпоредбата на чл. 823, ал. 4 ППЗМ. Изложено е, че съгласно чл. 823, ал. 1, т. 1 ППЗМ и чл. 206 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 вносно митническо задължение не възниква, когато заинтересованото лице докаже, че неизпълнението на задълженията, произтичащи от митнически режим, под който е поставена стоката са в резултата на естеството на стоката. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните. Установено е, че при експедирането на складираната в магазия № 69 на "Пристанище Бургас" ЕАД сурова тръстикова захар, е установена разлика в по - малко в размер на 13 480 кг. между постъпилото и експедирано количество захар. Както правилно е приел административният съд, спорът по делото се свежда до това дали установената разлика в по - малко, се дължи на естествени загуби, получени при съхранение в склад преди преработка на стоката, и дали за тази разлика възниква митническо задължение при хипотезата на отклонение от условията на митническия режим, под който е поставена стоката. Настоящият съдебен състав на ВАС, I А отделение, намира за правилни изводите на административния съд, че установената разлика се дължи единствено на естеството на стоката, а не на небрежност или измама от страна на жалбоподателя. Действително, както твърди касаторът, в процесния Сертификат за стоков контрол не е посочена причината, на която се държи разликата в по - малко в количеството между постъпилата и експедирана от склада на "Пристанище Бургас" захар. По делото обаче е изслушано заключение на вещо лице, съгласно което технологията за обработка на сурова захар в "Пристанище Бургас" включва поредица от действия като разтоварване от кораб на автомобили, транспорт до авто - кантар на пристанището, теглене, транспорт до пристанищен склад и др., при които действия се наблюдават загуби от стоката поради разпиляване, изсушаване, изветряне, разпрашаване и др. Вещото лице е приело още, че съхраняваните стоки са обект и на атмосферни влияния, които обуславят изпарение на наличната влага, поради което винаги се наблюдават загуби, обусловени от естеството на товара. В обобщение, заключението на вещото лице приема, че се касае за естествени фири, които в конкретния случай не превишават установените пределни норми, съгласно Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им (Наредбата). При това положение административният съд правилно е приел, че за констатираната разлика в по - малко в експедираното количество захар не възниква вносно митническо задължение, на основание разпоредбите на чл. 823, ал. 1, т. 1 ППЗМ и чл. 206 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, съгласно които вносно митническо задължение не възниква, когато заинтересованото лице докаже, че неизпълнението на задълженията произтичащи от митническия режим, под който е поставена стоката са в резултат на естеството на стоката. Настоящият състав на ВАС, I А отделение, намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че изслушаната съдебна експертиза е неотносима към спора, тъй като Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, на която се позовава вещото лице, е неприложима в конкретния случай. Това е така, тъй като в настоящата хипотеза е неприложимо изключението, визирано в чл. 12, трети абзац от Наредбата, съгласно който настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство. В конкретния случай се касае за естествени фири, произтичащи именно от съхраняването и транспортирането на стоково материалните ценности, а не такива възникнали в процеса на преработка на стоките. Настоящият съдебен състав на ВАС, I А отделение намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че по смисъла на чл. 206 МК, за да не възникне вносно митническо задължение за стоката, първо следва да е приложен съответния митнически режим, тоест безвъзвратната загуба на стоката следва да е настъпила при употреба на същата, в случая - в процеса на рафиниране, когато реално е постъпила за преработка според специфичното й предназначение, с оглед митническия режим, под който е поставена - допускане за свободно обръщение на стоки със специфично предназначение. Тези доводи на касатора са лишени от логика, тъй като обективно, поради липсата й, е невъзможно стоката да бъде експедирана за преработка в "Бургаски захарен завод", където да бъде рафинирана, съгласно нейното специфично предназначение. В тази връзка следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 214, ал. 3 ППЗМ и чл. 300 § 2 от Регламент № 2454/93, съгласно които отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката и преработката на стоки, и загуби от естествени фири се считат за стоки, използвани по определеното специфично предназначение. С оглед на изложеното до тук, административният съд правилно е отменил обжалвания индивидуален административен като издаден в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника се присъждат разноски за касационната инстанция в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК