Решение № 10191 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2015 г.

Решение № 10191 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13904/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Х. И. от гр. Силистра, подадена чрез процесуалния й представител - адвокат Ариф Ахмед Салим, против решение № 69 от 05.10.2015 г. по адм. дело № 70/2015 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-190-6500/7845 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъдена да заплати на ДФЗ 180 лв. разноски по делото, ведно със сумата от 463 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно. Излага, че неправилно съдът се е позовал на приета съдебно - техническа експертиза, както и не е установил наличие на обстоятелства, които да изключват прецесния БЗС от допустимия за подпомагане слой. Твърди, че са изпълнени изискванията за поддържане на БЗС в добро земеделско състояние и е извършвана нужната обработка, поради което не е било налице основание за постановяване на отказ за подпомагане. Подробни доводи излага в писмени бележки. Моли, да се отмени обжалваното решение и се отмени уведомителното писмо за отказаното финансиране. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юриск. Людмила Железарова с писмена молба оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че решението е правилно. Излага, че от доказателствата по делото е видно, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за издаването му и с посочване на мотиви, които може да се установи доводите на административния орган защо отказва оторизиране на поисканата от жалбоподателя сума. Излага, че е установено, че заявената за подпомагане площ не се поддържа в съответствие с агротехническите изисквания и не съставлява земя в добро земеделско състояние, като по делото е приложен протокол от 02.10.2013 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 24.09.2013 г. на територия, в която се включва и землището на с. Межден и снимка от 24.09.2013 г. от които се вижда, че проверяваната площ е в недобро агротехническо състояние. Излага, че със заключението на вещото лице описва състоянието на процесния парцел въз основа на приложения дневник за агротехнически мероприятия и документите от извършената специализирана теренна проверка, като и прието, че парцела не се поддържа в добро земеделско състояние, което и е причината да не се включва в специализирания слой ПДЗС. Предлага решението да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С решение № 69 от 05.10.2015 г. по адм. дело № 70/2015 г. на Административен съд - Силистра, е отхвърлена жалбата на Н. Х. И. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-190-6500/7845 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", както и е осъден да заплати на ДФЗ 180 лв. разноски по делото, ведно със сумата от 463 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че недопустимите площи в оспореното уведомително писмо се установява, както от извършената теренна проверка на 24.09.2013 г. и приложената цветна снимка, така и от допусната и приета съдебно - техническа експертиза, с която са потвърдени констатациите относно неподдържане на процесното БЗС в добро земеделско състояние. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като жалбоподателката е заявила площи, които не стопанисва и Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане към мерки СЕПП и в съответствие с чл. 58, § 2 от Регламент № 1122 от 2009 г., съгласно който когато процентът на наддеклариране е над 20 %, но до 50%, какъвто е процесният случай от 31,70 %, санкция за бъдещ период не се налага, но и не се отпуска финансова помощ . Обжалваното решение е правилно, в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу оспорения административен акт. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Също така съдът е изпълнил дадените указания с решение № 6068 от 26.05.2015 г. по адм. д. № 4777/2015 г. на Върховния административен съд, по отношение установяване на обстоятелствата свързани с включване на процесния парцел в площ недопустима за подпомагане. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Н. Х. И. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. с изх. № 02-190-6500/7845 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане. Обективно е установено от съда, че жалбоподателката е подала заявление за подпомагане за кампания 2013 г., с което е заявила за подпомагане 4 броя парцели по СЕПП, СНДП и по АЕП /Агроекологични плащания/, с обща заявена площ от 7,52 ха. След извършване на административни проверки е установено, че недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е 1,81 ха спрямо установената за оторизиране площ от 5,71 ха, като БЗС 47696-86-2 в землището на с. Межден, заявен като култура с код 223010 /орехи/ попада извън допустимия за подпомагане слой. Установено е, че за кампания 2013 г. жалбоподателката е заявила за подпомагане площи, които попадат в частта от територията на страната извън извършеното през 2013 г. заснемане и за която МЗХ не разполага с актуална за кампанията цифрова ортофотокарта, която да бъде дешифрирана, поради и което актуализацията на СИЗП и на специализирания слой за кампания 2013 г. е била извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване допустим слой. Установено е, че по протокол от 02.10.2013 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 24.09.2013 г. на територия, в която се включва и землището на с. Межден и снимка от 24.09.2013 г. се установява, че проверяваната площ е в недобро агротехническо състояние и не отразява признаци на обработена площ, като са констатирани самозалесяване, храстовидна растителност, липса на поддържане на ореховите насаждения в облагороден вид. Констатациите се потвърждават и от допуснатата и приета съдебно - техническа експертиза, въз основа на която административният съд е приел, че констатациите по УП се потвърждават от експертизата. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства съдът правилно е приел, че не е допуснато нарушение от страна на административния орган, както на административнопроизводствените правила, така и на материалноправния закон. Съдът правилно е приел, че в УП е мотивиран отказа с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и приложимата разпоредба на чл. 58 от Регламент № 1122 от 2009 г., за отказа за финансиране предвид установения размер на общата недопустима за подпомагане площ в размер на 1,81 ха спрямо установената площ от 5,71 ха, представляваща - 31,70 % и който попада в обхвата над 20 % до 50 %. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът не е съобразил доказателствата по делото, че административният орган не е доказал, че процесната площ не е стопанисвана и поддържана в добро земеделско състояние. Обосновано съдът е приел, че в административния акт са посочени фактическите основания за постановяване на отказа, както и са изложени в таблици декларирана и установена за подпомагане площ. Правното основание за постановения отказ са посочени в обясненията към колона 5, като е посочен чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (в приложимата редакция преди - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) - кандидатът е заявил площи, които попадат извън специализирания слой. Обективно съдът е съобразил, че протокол от 02.10.2013 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 24.09.2013 г. на територия, в която се включва и землището на с. Межден и снимка от 24.09.2013 г., от които се установява, че проверяваната площ е в недобро агротехническо състояние и не отразява признаци на обработена площ, наличие на самозалесяване, храстовидна растителност, липса на поддържане на ореховите насаждения в облагороден вид. Констатациите на органа са потвърдени и от заключението на съдебно - техническата експертиза. Също така съдът е анализирал и съобразил протокол-опис към договора за наем на процесната площ, както и извършени агротехнически мероприятия, отразени в Дневник на агротехническите мероприятия, като е направил обоснован извод, че в периода от 27.02.2013 г., когато е получено държането на наетата площ по протокола-опис, до края на стопанската година за съответната кампания 2013 г. - 01.10.2013 г. спрямо процесната площ с идентификатор 47696-86-2-1 не е отразена извършена нито една агротехническа дейност. Съобразено е от съда, че са извършени дейности на 04.10.2013 г. - дискуване, и на 05.10.2013 г. - варосване на дръвчета, резултатите от които са относими за кампания 2014 г., относима за стопанската 2014 г. с начална дата на периода - 01 октомври 2013 г., но не и за кампания 2013 г. В тази връзка съдът е съобразил и заключението на СТЕ, по която е направен извод, че процесният парцел не се поддържа в добро земеделско състояние, което съставлява и причина за невключването му в специализирания слой, както и че е включен в допустимия за подпомагане слой, но за кампания 2014 г., като съобразил съществената разлика в състоянието на парцела при теренната проверка относим за кампания 2013 г. и състоянието на парцела включен в специализирания слой за 2014 г. след извършената обработка през м. октомври 2013 г. От заключението на вещото лице е установен размерът на наддекларираната площ, процентното съотношение между декларирана и установена площ, причините за недопустимост, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказа за подпомагане. Отделно от това са неоснователни доводите на жалбоподателката свързани с одобрения специализиран слой за кампания 2013 г. Със Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, е одобрен специализирания слой за кампания 2013 г., като тази заповед не е обжалвана от жалбоподателката и същата е влязла в сила по отношение на нея и затова слоят е обвързан от констатациите на административния орган, че част от заявените земи не се поддържат в добро земеделско състояние, което е основание за изключване от одобрения слой за съответната кампания. В тази връзка относно възможността за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, както и характерът на заповедта като административен акт, следва да се има предвид ТР № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСК на ВАС. Обосновано съдът е установил и с оглед заключението на СТЕ, че процента на наддеклариране е 31,70%, в границите от 20% до 50%, и съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009, се санкционира цялата площ, която е допустима за подпомагане, и се отказва изцяло исканата субсидия. Правните изводи на съда съответстват на фактическите установявания и обосновават правилно постановено съдебно решение. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че административният съд обосновано и законосъобразно е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради което правилно е отхвърлил жалбата срещу него. Решението на административния съд е обжалвано и в частта на присъдените разноски. Съдът е приел, че претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл. 8, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Изм. - Дв, бр. 28 от 2014 г./, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: т. 2. при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. В тази връзка съдът е приел, че постановеният отказ касае сумата от 2 329,83 лв., конкретизирана на стр. 7 от уведомителното писмо и дължимото юрисконсултско възнаграждение се равнява на 463 лева. В тази част решението на административния съд е неправилно, постановено в нарушение на чл. 143, ал. 4 от АПК и при несъобразяване на ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС. В съответствие чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минимално възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Закона за адвокатурата. В съответствие с ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС в случаите, в които отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. Определянето на възнаграждението за юрисконсулт не е пропорционално на материалния интерес по чл. 8, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Изм. - Дв, бр. 28 от 2014 г./, а е дължимо в минималния размер на 300 лв., поради това, че в производството по оспорване на административни актове по ЗПЗП, съдът не постановява осъдително решение по същество и не присъжда претендирания размер на финансово подпомагане, а задължава административния орган ( изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция) като оторизиран орган, да разпореди съответния размер на финансово подпомагане. Освен това при определяне на юрисконсултско възнаграждение не се съобразява договор за процесуално представителство, както е в случаите с упълномощен адвокат по чл. 36 от ЗА, както и не се преценяване наличието на реално внесени и направени разноски, а се присъжда минималния размер определен по Наредба № 1 за адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер над 300 лв. до пълния размер на сумата 463 лв. като неправилно следва да бъде отменено, а в останалата част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение