Решение № 5743 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3907/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Севлиево, подадена чрез процесуалния представител адв. Янков, срещу Решение 19 от 08.01.2025 г., постановено по адм. дело 324/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ по заявление с рег. ДД-4-А-01.111 от 04.07.2024 г. и е върнато делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, както и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения мълчалив отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Шопов, се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Г. К. Н., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Байков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователностна касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба на Г. Н. срещу мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево да се произнесе по заявление рег. ДД-4-А-01.111/04.07.2024 г., с което жалбоподателят е поискал издаване на заповед по чл. 135 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП частично изменение на застроително-регулационен план /ЗРП/ за УПИ XIII 21, кв. 8 по плана на [населено място]. С писмо изх. ДД-4-А-01.111/1/07.08.2024 г. главният архитект на Община Севлиево е уведомил жалбоподателят, че съгласно чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ влезли в сила ПУП не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи, а в имота предмет на искането, има строежи, за които е започнала процедура по чл. 225а от ЗУТ, като разрешение за изработването на ПУП план за застрояване /ПЗ/ може да бъде издадено след приключване на започналото административно производство по чл. 225а от ЗУТ. След тази дата, както и в едномесечния срок по чл. 57, ал. 5 от АПК кметът на Община Севлиево не се е произнесъл по заявление рег. ДД-4-А-01.111 от 04.07.2024 г. За да отмени оспореният мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че същият, макар и издаден от компетентен орган, е постановен в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Прието е от съда, че в случая жалбоподателят се е легитимирал като собственик на УПИ XIII 21, кв. 8 по плана на [населено място] - предмет на искането, поради което последното се явява допустимо, както и същото е комплектовано с изискуемите задание и скица с предложение за изменението. Според съда становище на главен архитект като нарочен документ липсва, но такова е изразено, макар и след едномесечния срок от депозиране на искането, в писмо изх. ДД-4-А-01.111/1/07.08.2024 г., подписано от главен архитект на Община Севлиево и връчено на жалбоподателя. Съдът приема също така, че от представен от жалбоподателя Общ устройствен план /ОУП/ на [населено място], е видно, че за цялото населено място е предвидено жилищно застрояване. По отношение представените от ответника доказателства, че в имота предмет на искането, са констатирани незаконни строежи, за които са издадени заповеди за премахването им, съдът е обосновал извод, че доколкото тези заповедите са обект на съдебен контрол и производствата към момента не са приключили с влязъл в сила съдебен акт, то в случая е неприложа нормата на чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, послужила като основание за процесния мълчалив отказ, тъй като тя касае само случаите на влязъл в сила акт за установяване незаконност на строеж в процесния ПУП. Решението е необосновано и неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Правилно административният съд приема, че в конкретния случай е налице формиран мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево да се произнесе по подадено до него заявление рег. ДД-4-А-01.111/04.07.2024 г., с което Г. Н. ответник в касационното производство, е поискал издаване на заповед по чл. 135 от ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП. Необоснован и неправилен обаче е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. В тази връзка следва да се има предвид, че при преценка на законосъобразността на мълчаливия отказ съдът следва да се съобрази с всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и предполагаемите съображения, които са мотивирали административния орган да не уважи искането, доколкото този отказ е напълно приравнен към изричния такъв. В случая преценка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за част от релевантните законови условия за това по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е извършена от първоинстанционния съд, без обаче да са установени и изяснени правно релевантните факти, относими към спорните по делото въпроси. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ се проверява не само дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 от ЗУТ, налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението и има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, а така също и следва да се извърши преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията и с ОУП на населеното място, ако такъв има. В конкретния случай мотиви досежно част от посочените по-горе единствено релевантни за законосъобразността на оспорения мълчалив отказ факти административният съд не е изложил, както и не е събрал в тази насока относими доказателства. Изложеното от съда, че ОУП на [населено място] предвижда за цялото населено място жилищно застрояване не се установява по безспорен начин от приетите по делото писмено доказателства. В тази връзка следва да се има предвид, че от представената по делото цветна разпечатка от ОУП на [населено място], на която съдът се позовава, не може да се обоснове извод, че процесният имот, за който се прави искане за допускане на устройствена процедура, попада в устройствена зона за жилищно застрояване. По делото липсват също така и установявания относно съответствие на заявеното изменение на ПУП с правилата и нормативите по устройство на територията, доколкото са налице данни, че голяма част от процесния поземлен имот с пл. 21 попада в терен за озеленяване /безпарцелно озеленяване/. Следователно, по делото не е установено по несъмнен начин съответствието на мотивирано предложение за изменение на ПУП с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на Община Севлиево, като именно тези релевантни факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорения отказ. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Липсата на мотиви, както и необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна, препятстват произнасянето на касационната инстанция по същество. Поради това, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато на Административен съд Габрово за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по-горе, да изясни релевантните за производството по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ обстоятелства, като събере доказателства, които да установят съответствието на представеното предложение с правилата и нормите по устройство на територията, както и с предвижданията на действащия ОУП, включително чрез използване на специални знания. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,