Решение № 30 от 28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 688/2010 г.

Решение № 30 от 28.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 688/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Г., чрез защитата му, срещу решение на В. апелативен съд № 143 от 18.10.2010 г, по ВНОХД № 272/10, с което е потвърдена присъда № 33 от 3.12.2009 г на Окръжен съд, Добрич, по НОХД № 642/09, в нейната гражданскоосъдителна част, с която подсъдимият А. Г. Г. е осъден да заплати на гражданските ищци Г. П. М., П. М. М. и И. М. М., обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 50 000 лв, заедно със законните последици. Присъдата е влязла в сила в наказателноосъдителната й част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23.06.2009 г, в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. М., като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б", пр. 1 вр. чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е осъден на "пробация", включваща "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от една година, с периодичност два пъти седмично, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от една година, както и на "лишаване от право да управлява МПС", за срок от една година и шест месеца. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, касаещи произнасянето по гражданската отговорност. Сочи се, че незаконосъобразно е потвърдена присъдата, с която исковете са уважени в размери от по 50 000 лв, за всеки от гражданските ищци, въпреки проявената от тях пасивност при ангажиране на доказателства относно размера на причинените им неимуществени вреди. С жалбата се правят алтернативни искания: да бъдат отхвърлени гражданските искове или да бъдат намалени размерите на обезщетенията. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Повереникът на гражданските ищци счита, че жалбата е неоснователна. Гражданските ищци не участват лично в настоящето производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. Първото касационно производство е проведено по жалба на подсъдимия срещу решение № 17 от 11.02.2010 г на Варненски апелативен съд, по ВНОХД № 9/10, с което е изменена присъда № 33 от 3.12.2009 г на Окръжен съд, Д., по НОХД № 642/09, като са намалени размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени в полза на гражданските ищци П. М. М. и И. М. М., на по 30 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. Липсвал е протест или жалба на частните обвинители и граждански ищци. С решение № 242 от 8.07.10, по н. д. № 173/10, ВКС е отменил гражданската част на решение № 17 от 11.02.10, постановено от Варненския апелативен съд, по ВНОХД № 9/10, и е върнал делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а е оставил в сила въззивното решение в останалата му част. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. Първото касационно производство е водено само по жалба на подсъдимия, срещу решение на ВАС № 17 от 11.02.10, по ВНОХД № 9/10. Гражданските ищци не са подали жалба срещу решението, което означава, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция липсва процесуална възможност за решаване на въпросите, касаещи гражданската отговорност, в по-благоприятна за гражданските ищци насока от тази по първото въззивно решение. Ето защо, вторият въззивен състав недопустимо е потвърдил присъдата в частта, с която са уважени исковете на двама от гражданските ищци, в размери, надвишаващи тези от отмененото въззивно решение. По този начин се е стигнало и до нарушаване на забраната за влошаване положението на жалбоподателя подсъдим, когато делото е пренесено за разглеждане в по-горна инстанция единствено по негова жалба. Допуснатото от въззивния съд нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, която разполага с правомощие да измени решението, като редуцира обезщетенията за вреди, присъдени в полза на гражданските ищци П. и И. М., до размери от по 30 000 лв, да намали размера на дължимата държавна такса от 6 000 лв на 4 400 лв, респективно, да остави в сила решението в останалата част /относно произнасянето по отношение на гражданския ищец Г. М./. Не може да бъде уважено искането за отхвърляне на гражданските искове, тъй като основанията за реализиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД, в случая, са налице. Независимо от липсата на доказателствена активност, от страна на гражданските ищци, с оглед на събраните доказателства, обезщетението от 50 000 лв, присъдено в полза на съпругата на починалия /Г. М./, се явява съобразено с критерия по чл. 52 ЗЗД, поради което не са налице основания за неговото намаляване. Неоснователно е искането за по-нататъшна редукция на обезщетенията за вреди, касаещи гражданските ищци П. и И. М., тъй като размери, по-ниски от 30 000 лв, не биха репарирали причинените им от деянието неимуществени вреди. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е частично основателна и като такава следва да бъде частично уважена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,