Решение № 14608 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6834/2018 г.

Решение № 14608 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6834/2018 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД – гр. Бургас ("ВиК" ЕАД) срещу решение № 2233 от 20.12.2017 г. постановено по адм. дело № 2425/2017 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас. В касационната жалба се излагат съображения, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда, че административният орган е сезиран с допустимо заявление за достъп до обществена информация. Излагат се съображения, че заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и нямало годен предмет. Поддържа се, че операторът няма задължение да съставя конкретни документи, в случая справки в табличен вид с посочени от заявителя реквизити на същите, че исканите справки засягат интересите на трети лица и има данни за изричен отказ от трети лица, заемащи длъжността член на СД към настоящия момент. Твърди, че са налице множество еднотипни искания за предоставяне на обществена информация от различни лица с посочен един и същ адрес за получаването, както и че е налице друг ред за получаване на информацията. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски. Алтернативно при отхвърляне на жалбата иска да не се присъждат разноски на заявителя – ответник в производството, поради злоупотреба с права. Ответникът по касация Л. Чакалов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, като сочи, че касационната жалба е явно неоснователна. Иска от съда да отхвърли жалбата. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение за оказалия безплатна правна помощ адвокат Д. Димитров при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) в размер на 500 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение и иска, в случай че жалбата бъде уважена, то да бъде определено в размера по чл. 24 от Наредбата за правната помощ (НПП). Подадена е и частна жалба от Чакалов срещу определение № 606 от 16.03.2018 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК е отхвърлено искането му за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в решение № К-1092-22/3.08.2017 г. на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД, поискана със заявление с вх. № К-1092-16/31.07.2017 г. на Л. Чакалов, изпратил е преписката на изпълнителния директор на "ВиК" ЕАД за ново произнасяне по подаденото заявление в съответствие с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. От фактическа страна съдът е приел, че Чакалов е подал до "ВиК" ЕАД заявление по ЗДОИ, като със същото е поискал информация в две точки. С т. 1 е поискал информация какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите на "ВиК" ЕАД като възнаграждение по трудови и граждански договори за периода 1.01.2009 г. – 31.06.2017 г., а в т. 2 какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на Съвета на директорите като премии и бонуси по трудови и граждански договори за периода 1.01.2009 г. – 31.06.2017 година. В отговор е издадено решение № К-1092-22/3.08.2017 г., с което не е предоставена поисканата със заявлението информация. От правна страна съдът е приел, че информацията, достъп до която се иска, е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по смисъла на закона, съобразно чл. 3, ал. 2, във връзка с § 4, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДОИ. Посочил е, че исканата информация е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и не са налице основания по чл. 13, ал. 2 от с. з. за ограничаване на достъпа до нея. Не са налице мотиви на задължения субект, че не е налице надделяващ обществени интерес, а в случая била налице оборима презумпция, че такъв съществува. Изложил е съображения, че доколкото информацията засяга трети лица, то съгласието им следва да се вземе по предвидения за това ред. Посочил е, че независимо от това липсата на съгласие не е основание да се постанови отказ за предоставяне на исканата обществена информация, а само определя единствено обема и начина на предоставяне на тази информация. Изложил е и съображения, че съгласието на трето лице не е необходимо при наличие на надделяващ обществен интерес. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "ВиК" ЕАД е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Исканата информация е служебна обществена информация, за предоставянето на която е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумция. Независимо, че сегашните членове на СД не са дали съгласие за предоставянето на информация, то органът съобразно този отказ, е следвало да съобрази какъв обем информация да предостави, а не да отказва предоставянето и – чл. 31, ал. 3 от ЗДОИ.