Решение № 5583 от 8.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Диамандиев, приподписана от адв. Стоичкова, срещу решение 1181/24.09.2021 г., постановено по адм. дело 561/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед 1167/25.03.2019 г. на зам. кмета на община Варна, издадена на основание чл.190, ал.1 и ал. 2 във вр. с ал. 6 ЗУТ, с която е разрешено на Е. Колов - собственик на ПИ 10135.2552.2401 и на К. Димитрова - собственик на ПИ 10135.2552.2402 по КК на гр.Варна, [жк], прокарване на временен път с ширина 3,50 м, обозначен със зелени линии на скица 101/14.03.2019 г. през ПИ 10135.2552.2399 с вписан собственик в КР А. Диамандиев, покрай северната граница на имота с обща площ 145 кв. м, след което трасето продължава през ПИ 10135.2552.2401 покрай северната му граница с площ 85 кв.м, за да достигне до ПИ 10135.2552.2402 и преписката е върната на административния орган за ново процедиране и произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, община Варна е осъдена да заплати на Електроразпределение Север" АД направените по делото разноски и е отхвърлено оспорването на А. Диамандиев с искане за обявяване нищожността на оспорената заповед. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците заместник-кметът на община Варна и К. Димитрова не вземат становище по касационната жалба. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, чрез пълномощника си юрк. Георгиева, счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - Е. Колов, чрез адв. Колова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба, а по същество за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба поради липса на правен интерес. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба на А. Диамандиев срещу обжалваното решение в частта, с която е отменена заповед 1167/25.03.2019 г. на зам. кмета на Община Варна и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадените до него заявления, както и в частта, с която община Варна е осъдена да заплати разноски по делото, е процесуално недопустима, тъй като е подадена от страна, за която съдебният акт в тези части е благоприятен. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая първоинстанционното производство е образувано по две жалби, подадени от: 1. А. Диамандиев, който в хода на адм. дело 2734/2019 г. на същия съд със заявление претендира обявяването на заповед 1167/25.03.2019 г. на зам. кмета на Община Варна за нищожна и 2. Електроразпределение Север" АД - гр. Варна, с която се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен. С обжалваното решение заповедта е отменена изцяло, което обуславя извод за липса на интерес за жалбоподателя от търсената съдебна защита. С постановяване на съдебния акт в тази част е постигнат целеният от Димандиев правен резултат. Изложеното в касационната жалба несъгласие с мотивите на обжалваното решение и процесуалните действия на съда при постановяването му също не обосновава правен интерес от обжалването. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо, нямат самостоятелно значение и не подлежат на обжалване (в този смисъл е т. 18 от ТР 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. дело 1/2000 г. на ОСГК на ВКС). Силата на присъдено нещо обхваща само диспозитивът на съдебното решение. Следователно, мотивите не могат да бъдат предмет на самостоятелно касационно оспорване, отделно от самото решение. Липсата на активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател в случая се определя от постановеното от първоинстанционния съд с диспозитива разрешение на правния спор, което е благоприятно за него относно отмяната на административния акт. Съдебният акт не е неблагоприятен за Диамандиев и в частта, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, тъй като това е последица от отмяната на заповедта. В конкретния случай административното производство започва по заявление на страни с искане за прокарване на временен път за достъп до имотите им, поради което в тази хипотеза и с оглед основанията за отмяна на заповедта на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК, а именно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел, доколкото не са изследвани всички възможни варианти за трасе на временния път, то естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, а произнасянето по подадените заявления е от компетентността на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеният акт след връщане на преписката за ново произнасяне ще подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Решението с характер на определение относно присъдените в полза на втория жалбоподател в производството пред административния съд разноски също не е неблагоприятно за касатора. С оглед резултата по делото е уважено искането за разноски, направено от оспорващото дружество пред първата инстанция, поради което настоящият касатор няма правен интерес от обжалване на съдебния акт и в тази част, тъй като не засяга негативно правната му сфера. По изложените съображения касационната жалба срещу решението в посочените части следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото да се прекрати. В останалата част касационната жалба на А. Диамандиев, с която се обжалва решението в частта, в която е отхвърлено оспорването му срещу заповедта с искане за обявяване на нищожността й, е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество в тази й част, жалбата е неоснователна. За да отхвърли оспорването с искане за обявяване нищожността на заповедта, съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия и при липса на толкова съществени пороци, които да я опорочават до степен на нищожност. Решението в тази му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на съдебния акт. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по две оспорвания, подадени от различни правни субекти. Депозираното от него заявление в хода на адм. дело 2734/2019 г. (образувано по жалбата му срещу решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне на обезщетение за ползване на трасето, отредено за временен път), с искане за обявяване нищожността на заповедта по чл. 190 ЗУТ, е отделено за разглеждане в друго производство, по което искане съдът дължи произнасяне. Предвид изложеното съдебният акт в отхвърлителната му част е постановен по допустимо оспорване, подадено от адресат на акта по негово искане за нищожност на заповедта за прокарване на временен път, която нищожност според чл. 149, ал. 5 АПК може да се претендира без ограничение във времето. Съгласно доктрината и съдебната практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Следва да се има предвид, че не всяко нарушение при издаването му обуславя нищожност, а само съществени пороци, свързани с компетентността на постановилия го административен орган и спазването на предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. Теорията и практиката очертават критериите за разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока материална незаконосъобразност, като се приема, че нищожност има, когато е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, актът е изцяло лишен от законово основание, както и когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон. Законосъобразно и обосновано е прието от съда, че не са налице основания за обявяване на заповедта за нищожна. Правилен е изводът, че актът по чл. 190 ЗУТ е валиден, постановен в хипотезата на делегиране на правомощия по реда на § 1, ал. З ДР ЗУТ. Компетентен да издаде заповед по чл. 190, ал. 6 ЗУТ е кметът на общината. В случая това правомощие е предоставено на определен от него заместник - кмет с нарочна заповед 0657/13.03.2017 г., който е издател на оспорената заповед. В този смисъл липсват предпоставки административният акт да бъде прогласен за нищожен. Не е налице нарушение на изискванията за форма, които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа. От мотивната част на заповедта е видно, че в нея са изложени фактически и правни основания. От органа е прието наличието на предпоставките по чл. 190, ал. 1 и ал. 2 във вр. с ал. 6 ЗУТ. Мотивите на акта кореспондират с разпоредителната му част и с графичната част към него. Волеизявлението на административния орган е конкретно и ясно формулирано. Непосочването на собственика на електрически стълб, попадащ в трасето на временния път, не обосновава извод за наличие на нищожност на заповедта поради неспазване на изискванията за форма, доколкото Електроразпределение Север" АД надлежно упражнява правото си на оспорване. Неспазването на правилата за уведомяване на дружеството за административното производство и разрешаването за прокарване на временен път с трасе, което не е съобразено с притежаваното от него ограничено сервитутно право предвид наличието на електрически стълб, съществуващ на място в имота на жалбоподателя Диамандиев, който е елемент от електропреносна мрежа на електропровод 20 kV, правилно е прието от съда като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо унищожаемост на акта, но не и неговата нищожност. Правилен е изводът и за липса на основание за нищожност на заповедта по критериите, относими към нейната материална незаконосъобразност. Налице е разпоредба, която допуска прокарването на временен път по проектирана с ПУП улица , т. е. налице е законно основание, както и не се установява пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, а напротив - в случая се установяват такива по отношение на исканото прокарване на временен път за осигуряване на достъп до имотите на заявителите. Не е налице и последното основание да се приеме наличието на нищожност на заповедта, а именно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В конкретния случай законът дава правомощие на кмета на общината за издаване на административен акт от категорията на оспорената заповед. Възраженията за допуснати при постановяването й нарушения на материалния закон, основани на това, че определеното със заповедта трасе на временния път не е съобразено със съществуващия на място далекопровод, със сервитутните права на Електроразпределение Север АД и с предвидената улица съгласно влезлия в сила ПУП ПУР до имотите на заявителите в административното производство, както и неправомерното му прокарване изцяло през имота на жалбоподателя, са относими към унищожаемостта на акта. В тази връзка същият по оспорването на дружеството е отменен изцяло и преписката е върната за ново произнасяне от органа с указания за изследване на възможните варианти за трасе и преценка кой от тях е най - лесно осъществим и икономичен за заявителите и засегнатите лица. Твърденията за нарушени материалноправни норми не водят до извод за нищожност на заповедта. Предвид изложеното решението в частта, в която оспорването на Диамандиев срещу заповедта с искане за обявяване нейната нищожност е отхвърлено, като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното с молбата от 22.02.2022 г. искане за присъждане на обезщетение в размер на 300 000 лева поради причинени от длъжностни лица на община Варна вреди е неотносимо към обхвата на касационния контрол. При този изход на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 210, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,