Решение № 17602 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15604/2018 г.

Решение № 17602 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15604/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по жалба на ЕТ "В. - Б. К." срещу решение № 1052 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 613/2018 г. на Административен съд С. област, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 18-1204-001076 от 28.05.2018 г. на началник група към ОДМВР С., сектор Пътна полиция за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "н" от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство влекач Скания с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 3 месеца. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че мярката е незаконосъобразна тъй като адресат е едноличния търговец, а заповедта е следвало да се издаде срещу управителя. Не оспорва установеното в акта за установяване на административно нарушение. Процесният автомобил е изпълнявал курс от Гърция до Румъния като е превозвал дини. В Нови хан се извършва смяна на водачите като за Румъния продължава водача Т. Т.. След като подминава С., продължава движението си по автомагистрала "Хемус". В района на общ. Ботевград, км. 39 вижда забраната, но решава да наруши знака. Излага доводи, че собственикът няма как да контролира поведението му по пътищата, да следи спазва ли пътните знаци и правилата за движение. В конкретния случай собственикът и водачът се намират на различни географски места, собственика е в дома си, а водача с превозното средство което управлява е на автомагистрала "Хемус". Извън фактическата власт на собственика на МПС е да контролира непрекъснато водача през времето в което управлява собственото му МПС. У. е, че собственикът не е бил в превозното средство за да се приеме, че той е допуснал и разпоредил на водача в 23, 30 ч. на 28.05.2018 г. да навлезе след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили. Допълнително сочи, че в оспорената пред съда заповед е посочена заповед на АПИ, но от сайта на АПИ, не се намира заповед с такъв номер, а друга подобна заповед - № 513/2017 г. за временна забрана, с които временно се забранява движение на товарни автомобили, като се допускат изключения, едно от които е бързо развалящи се храни. В случая товарът е бил дини от Гърция за Румъния и счита, че попадат в стоките "бързо развалящи се храни", защото бързо трябва да пристигне този продукт до Румъния и да е в качествено състояние. Претендира разноски. Процесуалният представител на ответната стрна счита жалбата за неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на спряното от движение пътно превозно средство, от съставения съставения акт за установяване на административно нарушение, че е предоставил управлението на ППС на Т. Т., който навлиза след знак забраняващ влизането на ППС при въведена временна забрана за движение. Безспорно е установено, че е налице материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 2, б"н" от ЗДвП. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство. За издаването на заповедта са изложени мотиви, че на 28.05.2018 г. около 23, 30 ч. в района на община Ботевград, на АМ Хемус, 39 км., посока на движение към гр. В., Т. Т. управлява влекач Скания с per. [рег. номер на МПС] с максимално допустима маса 18000 кг, категория № 3 собственост на фирма ЕТ"В. -Б. К." и полуремарке Кьогел с peг. [рег. номер на МПС], като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона, въведена с пътен знак В4 в изпълнение на заповед №РД11-395/17.05.2018 г., издадена от АПИ. Решението е правилно. Съгласно чл. 171 от Закона за движение по пътищата за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки: т. 2. временно спиране от движение на пътно превозно средство: б. "н" на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца. Установено е, че на 28.05.2018 г. на Т. Т. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия Д № 872769 затова, че на АМ Хемус 39 км. посока гр. В. управлява влекач Скания Р420 с per. номер [рег. номер МПС] с максимално допустима маса 18, т. с прикачено полуремарке с peг. номер [рег. номер МПС] с максимално допустима маса 39, т. собственост на ЕТ" В. - Б. К." като навлиза и се движи след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12, т., въведена с пътен знак В-4 в изпълнение на заповед номер РД11-395 от 17.05.2018 г., издадена от АПИ - нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. По тези обстоятелства не се спори. Неоснователни са доводите, че обжалваната пред съда заповед не е издадена срещу надлежния адресат. В случая едноличният търговец Б. К. е физическо лице и представляващ управител на едноличния търговец и не е налице разлика в субектите, не е спорно, че моторното превозно средство е притежание на едноличния търговец. Неоснователни са доводите, че собственикът не е допускал, че водачът ще извърши нарушение, като наруши временната забрана за движение на товарни автомобили над 12, т. Както се сочи и от страна на жалбоподателя, заповедите на АПИ във връзка със забраната за движение се обявяват публично, поради което собственикът на автомобила, който е определил маршрута на превоза, е могъл да се осведоми за съществуващата забрана. С преписката по делото е представена заповедта на АПИ № РД11-395 от 17.05.2018 г. налагаща забраната във връзка с извършване на строително монтажни работи, поради което са неоснователни доводите, че заповедта не съществува, няма твърдения пред административния съд, че заповедта не е била оповестена. Относно доводите, че товарът е бил бързоразваляща се храна и не е попадал в забраната, не е установено, че стоката е бързоразваляща се, няма данни да е искано разрешение за преминаване на товар с бързоразваляща се стока. Освен това тези твърдения не са заявени пред административния съд и в касационната жалба, сочат се в пледоарията по същество, а в касационното производство не е допустимо да се правят нови фактически установявания съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК. Не се установява в заповед № РД11-395 от 17.05.2018 г. на АПИ да е предвидено изключение. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. На ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение