Решение № 35 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7757/2009 г.

Решение № 35 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7757/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Симов Гошев от гр. София против Решение № 163 от 30.03.2009 г. по адм. д. № 69/2009 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД-12-1901 от 10.07.2008 г. на кмета на Община - Плевен и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 150 лева. Излага, че решението е неправилно, като не са съобразени кумулативно дадените изисквания по приложението на чл. 1, изр. 2, хипотеза първа от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, свързано с упражняване правото на собственост. Подробни доводи е изложил в писмена защита. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - кметът на Община - Плевен не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Мадлена Петрова Пушкова, Нанка Бориславова Сариева, Евгения Бориславова Гошева, Величка Александрова Гошева и Росица Симова Кожухарова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба от надлежна страна и в срока по 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 163 от 30.03.2009 г. по адм. д. № 69/2009 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, е отхвърлена жалбата на Георги Симов Гошев против Заповед № РД-12-1901 от 10.07.2008 г. на кмета на Община - Плевен и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 150 лева. Първоинстанционният съд е приел, че след като на ползвателя е признато право да придобие собствеността върху ползваната от него земя с влязла в сила заповед на кмета на общината, издадената заповед, с която е одобрена оценката на земята е законосъобразна, въпреки, че е посочено за правно основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 234/1999 г.), а е следвало да бъде посочено правно основание § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.), поради това, че производството по него не е приключило. Административният съд е приел, че правилно с обжалваната заповед е одобрена оценката на земята за трансформиране правото на ползване в право на собственост след като е признато това право на ползвателя с влязъл в сила административен акт, като е неотносим спора за собственост върху имота в това производство и приложението на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и няма противоречие между ЗСПЗЗ и посочената разпоредба. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи нарушение, което да обуславя неговата отмяна. Изложените доводи от касационния жалбоподател са неоснователни. Настоящият съдебен състав споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които съответстват на доказателствата по делото. Жалбоподателят Георги Симов Гошев е наследник на Симо Георгиев Гошев, поч. на 12.04.2007 г., който е наследник на Наца Стоянова Гошева, поч. на 02.04.1979 г., на която е отказано възстановяване собствеността върху земеделски земи, поради това, че попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Установено е, че със Заповед № РД-15-4642 от 05.08.1998 г. на кмета на Община - Плевен, е признато на Мадлена Петрова Пушкова право да придобие собствеността върху предоставен за ползване имот № 71, м. "Стража - 3", землището на гр. Плевен по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м., като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Със заповедта е разпоредено да се връчи на Симо Георгиев Гошев, като заявител на имота на Наца Стоянова Гошева за имот № 289, парцел 141, заявление № 2125. Заповедта е връчена на Симо Георгиев Гошев на 19.03.1999 г., като по делото няма данни да е обжалвана и е влязла в сила. Със Заповед № РД-12-1901 от 10.07.2008 г. на кмета на Община - Плевен, на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 234/1999 г.), Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) одобрен със Заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областен управител на област Плевен, е одобрена оценката на предоставената за ползване на Мадлен Петрова Пушкова земеделска земя от 664 кв. м., м. "Стража - 3", землището на гр. Плевен и представляваща по ПНИ имот № 56722.701.2254 в размер на 471 лева. Заповедта е връчена на касатора като наследник на Симо Георгиев Гошев и е обжалвана от него, като е образувано производство пред административния съд, по което основното възражение е свързано с нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради нарушаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ, но не са правени възражения относно определения размер на оценката за имота, която е предмет на обжалвания административен акт и провеждането на съдебен контрол. При тези фактически обстоятелства административният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като неправилно е посочена за правно основание § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 234 от 16.12.1999 г.), а е следвало да се посочи § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.). Правилно административният съд е приел, че след като има влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.), а именно Заповед № РД-15-4642 от 05.08.1998 г. на кмета на Община - Плевен, с която е признато правото на ползвателя Мадлена Петрова Пушкова право да придобие собствеността върху предоставен за ползване имот № 71, м. "Стража - 3", землището на гр. Плевен по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м., като е възложено извършване на оценка на имота в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която е влязла в сила, следва да се издаде заповед за одобряване на оценка на имота по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В производството по оценка на този имот, не може да се пререшава спора за признатото право на ползвателя. Нарушението на материалноправна норма при издаване на тази заповед, е основание за отмяна на издадения административен акт като незаконосъобразен, в случай, че е обжалван по надлежния ред. От данните по делото се установява, че ползвателят Мадлена Петрова Пушкова с молба вх. № ПСД-94-М-129 от 15.01.1998 г. е поискала трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот - парцел № 71 от 500 кв. м., представляващ лозе, а със Заповед № РД-15-4642 от 05.08.1998 г. на кмета на Община - Плевен е признато право до 1000 кв. м., а с ПНИ одобрен със Заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областен управител на област Плевен е отреден имот от 664 кв. м. за ползвателката. Действително по отношение притежаваните права от ползвателката по удостоверение № 255 от 25.10.1984 г. (л. 40) и признатите със Заповед № РД-15-4642 от 05.08.1998 г. на кмета на общината и Заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областен управител на област Плевен има несъответствие, но тези заповеди не са обжалвани и са влезли в сила по отношение на процесния имот. В съответствие с разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценката за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В случая кметът на Община - Плевен е одобрил оценката на земята, по отношение на която е трансформирано правото на ползване на Мадлена Петрова Пушкова в право на собственост в съответствие с § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. предвид недовършената процедура по това производство, но неправилно административният орган е посочил като правно основание § 31 от ПМС № 234/1999 г. Правилно административният съд е съобразил различието в двете производства и приел, че е приложимата разпоредба е § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тридесетдневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползувателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП (АПК). В случая обаче се отнася до признати права на ползвателя по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., което производство не е приключило и издадената Заповед № РД-12-1901 от 10.07.2008 г. на кмета на Община - Плевен е относима към § 62, ал. 4, след като не е била приключила процедурата по § 62 от ПМС № 456/1999 г., в която не се изисква подаване на заявление за извършване на оценка, а административния орган служебно е длъжен да утвърди оценката със заповед, след влизане в сила на която ползвателят следва да внесе определената стойност по извънбюджетна депозитна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. В това производство не се разглеждат спорове относно собствеността на имота и валидността на административния акт, с който е признато правото на ползвателя да придобие собствеността на имота, а се преценява спазването на процедурата по определянето на оценката и самата законосъобразност на оценката. В случая изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт са правилни и по отношение възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, които се излагат като доводи в касационната жалба. Тези възражения свързани с ограничаване правото на собственост върху земеделски земи със ЗСПЗЗ в настоящето производство са неотносими. Наследодателят на касатора е следвало да защити правата си в производство по обжалване на № РД-15-4642 от 05.08.1998 г. на кмета на Община - Плевен, с която е признато правото на ползвателя Мадлена Петрова Пушкова да придобие собствеността върху процесния имот, както и обжалване на плана на новообразуваните имоти одобрен със Заповед № РД-13-53 от 03.05.2007 г. на областен управител на област Плевен, по отношение на този имот. С тези заповеди са признати права на ползвателката Мадлена Петрова Пушкова в съответствие със ЗСПЗЗ и в производството по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.), което е последващо, не могат да се разглеждат въпроси свързани със собствеността. В съответствие с § 62, ал. 7, в случай, че ползвателят на земята не заплати цената й в предвидения срок, собственикът може да подаде молба за оценка на подобренията върху имота, които да изплати на ползвателя и да придобие собствеността върху имота. Доколко е налице противоречие на ЗСПЗЗ с чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и приложение на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, в настоящото производство по оспорване на административен акт, с която е определена оценка за земеделски имот по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.) не може да бъде решаван спор относно собствеността върху процесния имот. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и при проверката по чл. 218 от АПК не се установиха основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение