Решение № 864 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2013 г.

Решение № 864 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1446/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 5909 от 06.11.2012 г., постановено по адм. дело № 5596 от 2011 г. от Административния съд - София-град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24238 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Петьо Георгиев Герганов от гр. Ямбол, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Петьо Георгиев Герганов от гр. Ямбол е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 677,69 лв. за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/100609/26050. Съображенията за това са били, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон. Процесният акт бил издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него не били изложени правни и фактически основания за постановяването му. В съдържанието му липсвали конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които e направен изводът, че част от оторизираната субсидия е недължимо изплатена, както и под коя разпоредба от законов или подзаконов нормативен акт били подведени изложените лаконично факти. Не ставало ясно и как бил изчислен размерът на подлежащата на възстановяване сума. Общата формулировка за получен с писмо на МЗХ № 02-0409/3554 от 09.12.2010 г. допълнителен специализиран анализ и проверка на коректността на данните не удовлетворявала изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и правни основания, даващи възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита, че са нарушени. Извод за наличие на мотиви не можел да се направи и от приложената административна преписка, доколкото от наличните документи, приети като писмени доказателства, също не можел да се изведе еднозначен извод какво обстоятелство е направило част от заявената площ недопустима за подпомагане и е обусловило недължимост на част от оторизираната през 2009 г. субсидия на земеделския производител. Съдът е изтълкувал и приложил разпоредбата на чл. 73 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията за определянето на подробни правила за прилагането на интегрираната система за администриране и контрол, както и Регламенти № 1782/2003 и № 73/2009 г. на Съвета, както и на Регламент № 479/2008 г., и е направил извод, че в настоящия случай е налице именно хипотезата на грешка при определянето на допустимите за подпомагане площи като база за оторизирането на субсидията за 2009 г. и че не е налице недобросъвестно поведение от страна на бенефициента, което да води до прилагането на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки от Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като административният орган не е уведомил ответника в настоящото производство за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,