Решение № 8236 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2012 г.

Решение № 8236 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4299/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1976 от 9.02.2012 г. по адм. дело № 9124/2011 г. на Върховния административен съд (ВАС), Пето отделение. По наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - "Реко Пак" АД, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С решение № 446 от 11.01.2011 г. тричленен състав на ВАС е отменил решение № 135/13.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отнето разрешение № ООп-06-00/17.01.2005 г., изменено и допълнено с решение № ООп-06-01/03.06.2005 г., решение № ООп-06-02/04.08.2006 г. и решение № ООп-06-03/21.05.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, поради неизпълнение на предвидените в чл. 11, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване на отпадъци от страна на "Реко Пак" АД гр. София, като е приел, че наличието на предпоставките по чл. 68, т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ред. ДВ бр. 95/2009 г.) не следва да се презумира, а подлежи на самостоятелно доказване от административния орган. На това основание и след като е установил, че в обжалвания акт липсват мотиви в обжалвания акт в тази насока е отменил решението като незаконосъобразно. С решение № 10366 от 11.07.2011 г. по адм. дело 4107/2011 г. петчленен състав на ВАС е отменил решението на тричленния състав, като е приел, че с договорите по чл. 11, ал. 1 ЗУО трябва да се гарантира оползотворяване или рециклиране на количество отпадъци в съответствие с полученото разрешение и целите по § 9 ПЗР на ЗУО. Въз основа на това е приел, че неправилно тричленният състав е приел, че организацията по оползотворяване на отпадъци не носи отговорност за неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 ЗУО, съгласно сроковете по § 9 ПЗР на ЗУО. Счел е също, че неправилно е прието, че не е установено по безспорен начин отсъствието на инсталация за рециклиране на отпадъци от пластмасови опаковки на площадката на "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД в местността "Стоян Цанков парцел" с. Извор, тъй като проверката за това била извършена във връзка с представения от "Реко Пак" АД доклад за фактически констатации по чл. 48, ал. 1 от НООО по искане на касатора. Приел също, че по делото е останал неизяснен въпросът дали приетото от административния орган, че по отношение на количеството рециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса не са постигнати целите по чл. 11, ал. 2 ЗУО, съгласно заложеното процентно количество в § 9, ал. 1, т. 6 б. "в" ПЗР на ЗУО за отчетната година е достатъчно за да се приеме, че е осъществен състава на чл. 68, т. 2 ЗУО (ДВ бр. 95/2009 г.). Не се спори между страните, че "Реко Пак" АД е организация по оползотворяване по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗУО - юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. В това му качество с решение № ООп-06-00/17.01.2005 г. на Министъра на околната среда и водите на дружеството е издадено разрешение № ООп-06-00/17.01.2005 г., изменено и допълнено с решение № ООп-06-01/03.06.2005 г., решение № ООп-06-02/04.08.2006 г. и решение № ООп-06-03/21.05.2009 г., с което му е разрешено да извършва дейности по оползотворяване, за изпълнение на задълженията по чл. 11 от Закона управление на отпадъци и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки при спазване на задължителните условия, регламентирани в Приложение № 1, неразделна част от решението. Дружеството е внесло одиторски доклад по чл. 48 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки за 2009 г., в който е посочена постигната цел по рециклиране по чл. 11, ал. 2 от ЗУО, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗУО. За същата година дружеството е декларирало като предадени за рециклиране на "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД 100.90 тона отпадъци от пластмасови опаковки и предадено на "Унитрейд 2002" ООД и "Пластмасови изделия" АД количество от 29.92 тона. Административният орган не е признал количеството предадени за рециклиране пластмасови опаковки на "Ел Ди Си Интернешънъл" с мотив, че при извършената през 2010 г. проверка от РИОСВ Бургас на инсталацията за рециклиране на пластмасови отпадъци на "Ел Ди Си Интернешънъл" ЕООД, находяща се на площадката в местност "Стоян Станков парцел", с. Извор, община Созопол, е констатирано, че няма изградена и работеща инсталация за преработка на пластмасови отпадъци. Поради това административният орган е приел, че реално рециклираното количество отпадъци от опаковки от пластмаса е 4.52 %, при задължителни 17%. Същевременно по делото е установено, че дружеството е по отношение на отпадъци от опаковки от хартия и картон е изпълнило задълженията си 81,91%, при задължителни 60%, опаковки от стъкло 50,34%, при задължителни 46%, опаковки от метали 61,35%, при задължителни 50% и от опаковки от дървесина 21,7%, при задължителни 15%, съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗУО. С оглед признатото количество, административният орган е счел, че е налице съществено неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2 от ЗУО съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1, т. 6, б. "в" от ПЗР на ЗУО, изискваща рециклирано количество от 17 на сто от теглото на образуваните през същия период такива отпадъци и на основание чл. 68, т. 2 от ЗУО (в действаща към онзи момент редакция - д ДВ бр. 95/01.12.2009 г.) издал обжалвания административен акт. При така установената фактическа обстановка, по която няма спор правилно съдът е приел, че в случая макар да е налице частично неизпълнение на задълженията от страна дружеството, то същото не е съществено. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че в неправилно в административния акт органът е приел, че е налице съществено неизпълнение единствено на база съотношението на приетото от него реално рециклирано количество отпадъци от опаковки от пластмаса от 4,52% при нормативно задължение от 17%, без да отчете реалното изпълнение по останалите видове отпадъци, което в значителна степен надвишава нормативно определеното. В нормативната уредба няма легално определение какво включва понятието съществено неизпълнение. Фактическият състав на чл. 68, т. 2 от ЗУО (ДВ бр. 95/2009 г.) изисква това неизпълнение да е съществено. Настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение тричленният състав е приел, че преценката дали това неизпълнение е съществено следва да бъде извършена като се отчете цялостната дейност по рециклиране на всички видове отпадъци и не може неизпълнението по отношение на един от видовете, при преизпълнение на задълженията по отношение на останалите четири вида отпадъци да се приеме за съществено неизпълнение. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,