Решение № 13234 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2019 г.

Решение № 13234 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Стефанов Захариев от гр. Горна Оряховица, чрез адв. Пл. Горанова, против Решение № 55/08.02.2019 г. по адм. дело № 887/2018 г. на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, като се навеждат доводи в подкрепа на твърдението, че заповедното производство, с оглед претенциите по издаден изпълнителен лист, има същите последици като исковия процес, а заповедта- сила на пресъдено нещо и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" /ГВРС/ – София, чрез юрисконсулт Ангелова, моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, а касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С Решение № 55/08.02.2019 г. по адм. дело № 887/2018 г., Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на З. Стефанов Захариев от гр. Горна Оряховица срещу Разпореждане № 4505-40-3460/14.11.2018 г. на директора на фонд "ГВРС" към НОИ в частта, в която мълчаливо е отказано изплащане на гарантирани вземания в размер на 40 лева-нетно възнаграждение за положен труд през официалните празници за месец септември 2015 г. и в размер на 152, 50 лева-неизплатено нетно възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г. По делото е установено, че в Търговския регистър на 27.08.2018 г. е вписано Решение № 340/20.08.2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е открито производство по несъстоятелност на осигурителя "Зенит 21" ЕООД и едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност. На основание чл. 5, ал. 1 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, от контролните органи на НОИ е извършена проверка за начислени, но неизплатени от работодателя трудови възнаграждения и обезщетения. Съгласно съставения констативен протокол от 08.10.2018 г. дружеството е прехвърлено на клошар, като са установени разплащателни ведомости единствено за периода от юни 2016 г. до октомври 2016 г. вкл. Производството по издаване на Разпореждане № 4505-40-3460/14.11.2018 г. е образувано по подадено от жалбоподателя заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане от 15.09.2018 г., като същият е работил като охранител в "Зенит 21" ЕООД от 01.10.2011 г. и от 18.07.2014 г. /след пенсионирането си/, като трудовото му правоотношение е прекратено на 01.04.2016 г. Към заявлението е приложено удостоверение от частен съдебен изпълнител, в което са посочени суми по изпълнително дело. Впоследствие са представени Изпълнителен лист № 956 от 15.05.2017 г. на ВТРС и Заповед № 663 за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК на ВТРС по ч. гр. дело № 1231 по описа на съда за 2017 г. Съгласно изпълнителния лист длъжникът "Зенит 21" ЕООД следва да изплати на Захариев сумата от 400 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2016 г., сумата от 1500 лева – допълнително нетно трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.09.2013 г. до 01.04.2016 г., сумата от 40 лева – допълнително нетно трудово възнаграждение за положен труд през официалните празници за м. септември 2015 г., и сумата от 730 лв. - обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума. Предвид отпуснатите суми в оспорваното разпореждане, различни от сумите, вписани в изпълнителния лист, е формиран, както правилно е посочил първоинстанционният съд, мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК да се издаде акт с посоченото от искателя съдържание. Съгласно чл. 4 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (изм. - ДВ, бр. 102 от 2017 г.), право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време. Следва да се отбележи, че с измененията на чл. 4 ЗГВРСНР е налице нова материалноправна норма, която има действие занапред, а нейното съдържание се изгражда и от разпоредбата на § 41 от ПЗР на Закона за пазарите на финансови инструменти, който добавя към хипотезата, че в случаите когато е налице прекратено трудово правоотношение в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл. 6 ЗГВРСНР, се гарантират само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. Изменението на чл. 4 ЗГВРСНР е в сила от 22.12.2017 г., а това по § 41 ПЗР на ЗПФИ от 16.02.2018 г. В случая предмет на съдебен контрол е издаденото разпореждане на директора фонд "ГВРС" от 14.11.2018 г. и неговото съответствие с материалния закон се преценява към момента на издаването му (чл. 142, ал. 1 АПК), когато вече е действал и § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Поради това обстоятелство и не са дължими сумите за предходен период, както първоначално е поискал жалбоподателят. Решението по чл. 6, т. 2 на "Зенит 21" ЕООД е вписано в Търговския регистър на 27.08.2018 г., при което последните 36 календарни месеца, които го предхождат, обхващат периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2018 г. Това обаче не означава, че следва да се изплатят на Захариев всички възнаграждения за периода от 01.07.2015 г. до 01.04.2016 г., тъй като в закона изрично е уточнено, че гарантираните вземания са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през този 36-месечен период. Претендираните от жалбоподателя суми в размер на 40 лева – нетно възнаграждение за положен труд през официалните празници за м. 09. 2015 г. и в размер на 152, 50 лева – неизплатено нетно възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2015 г. - 30.09.2015 г., представляват трудови възнаграждения по смисъла на чл. 262 и чл. 264 от КТ, като последните 6 такива месечни неизплатени трудови възнаграждения според изпълнителния лист обхващат периода 01.10.2015 г. - 31.03.2016 г. Захариев претендира изплащане на трудови възнаграждения за 9 месеца /от 01.07.2015 г. до 31.03.2016 г. вкл./, което е в противоречие с материалния закон. Разпореждането е правилно и законосъобразно издадено. Достигайки до тези правни изводи, базирани на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно, същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение