Решение № 7013 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2014 г.

Решение № 7013 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9756/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 775 от 10.05.2014 г., постановено по адм. дело № 84 по описа за 2014 г. на Административен съд Благоевград. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от съда да отмени решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Кирил Иванов Кирилов, гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Славянка Тимова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В молба от 08.05.2015 г. излага мотиви за това, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград, по жалба на Кирил Иванов Кирилов от гр. Благоевград, е отменил Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., изх. № 02-010-6500/16834 от 14.09.2013 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е установил относимите за спора факти, които с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК следва да се възприемат от настоящата инстанция. По делото е установено, че жалбоподателят е земеделски стопанин (УРН 421739), който е подал общо заявление за плащания на площ, вх. УИН: 01/230709/28974, за подпомагане по схемите и мерките за директни за кампания 2009 г. като е заявил участие по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Национални доплащания за животни (НД) и мярка 2011 Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). Не е спорно по делото, че жалбоподателят не е подала заявление за подпомагане по мярка 2011 за кампания 2011 г. Като причина за това е изтъкнал това, че с подаване на заявлението през 2009 г. той не е поемал ангажимент да подава заявление всяка година. Като друга причина заявява, че дядо му през 2011 е бил тежко болен и той е помагал в полагането на грижи за здравословното му състояние, за което не представя доказателства. С писмо изх. № 02-010-6500/2085 от 19.04.2013 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 15) жалбоподателят е бил уведомен за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Като основание за откриване на производството е посочено именно неподаването на заявление за кампания 2011, като не е заявено участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските районни", с което не са спазени изискванията на чл. 4, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11/2008 г.). В писмото е указано, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент се изключва от подпомагане по тази наредба, като на кандидата е дадена възможност при несъгласие да представи доказателства. Няма данни по делото, а и не се твърди да е правено възражение срещу това писмо. При това положение е издаден обжалваният Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., изх. № 02-010-6500/16834 от 14.09.2013 г. Първоинстанционният съд е намерил оспорения акт за издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, поради което го е отменил. Така постановеното решението е неправилно и следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество при следните съображения: Относно компетентността на издателя на административния акт, съдът е обсъдил представена заповед № 03-РД/606/21.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която той е делегирал правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 "Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и е приел, че делегирането е правомерно. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., според който ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба. Изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява - чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентният административен орган, в случая изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне трябва също да е допуснато от закона. Такава законова възможност към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице. По-нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, като издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 от АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. Неправилно при това положение първоинстанционният съд се е позовал на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", акт на Министерски съвет. Този правилник регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация и макар да урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон, какъвто издалият акта не е. Ето защо обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 изх. № 02-010-6500/16834 от 14.09.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издаден от некомпетентен орган, който макар и да действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно, поради което не ги е придобил. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Искането на ответната страна за присъждане на съдебни разноски е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК - не е представен списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Нарушен е и принципа на равенство на страните в процеса, установен в чл. 8, ал. 1 от АПК, поради което на ответника разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение