Решение № 12494 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6559/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. А. Иванова, срещу решение 1050/05.04.2024 г., постановено по адм. дело 691/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград, 12-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна К. Т. И., действаща като ЕТ К. И. , чрез процесуалния си представител адв. П. Ненов, в открито съдебно заседание и в представени писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски, по приложен списък. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. Т. И. в качеството й на ЕТ К. И. срещу решение 01/312/03004/3/01/04/03, за налагане на финансова корекция, с изх. 01-650/7940/01.06.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г., във вр. с т. 4.4, б. б , т. 8.1 във вр. с т. 4.12 и т. 4.18 във вр. с т. 9.1.б. г от договор 01/312/03004/10.10.2014 г., както и във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, както и в съответствие с мотивите на влязло в законна сила решение 10265/14.11.2022 г. , постановено по адм. дело 4304/2022 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 155 106.84 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, с протоколно определение от 06.03.2024 г. на съда по делото е приобщено за послужване адм. дело 921/2021 г. по описа на Административен съд-Благоевград /в т.ч. приетата по това дело съдебно-счетоводна експертиза/. По данни от събраните доказателства на 10.10.2014 г. между ДФЗ в качеството му на разплащателна агенция, и К. Т. И., действаща като ЕТ К. И. , в качеството й на ползвател, е сключен договор 01/312/03004 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а според т. 4.18 да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. При извършени проверка на място след плащане през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки, административният орган установява неизпълнение на две от задълженията на ползвателя по сключения с ДФЗ договор, а именно изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., в размер на 15.91 % и наети за същия проверяван период само две лица, наместо предвидените относно параметрите на устойчивата заетост в бизнес плана, три наети лица за всяка една от проверяваните финансови години. Във връзка с тези констатации първоначално органът издава Акт за установяване на публично държавно вземане 01/312/03004/3/01/04/01, изх. 01-6500/18.02.2020 г., с който установява подлежащо на възстановяване от ползвателя публично държавно вземане в размер на 162 824.74 лв. След отмяната на този акт, като издаден при допуснато съществено процесуално нарушение, с решение 1348/24.08.2020 г. по адм. дело 306/2020 г. на Административен съд-Благоевград, оставено в сила с решение 4669/13.04.2021 г. по адм. дело 13576/2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение, административният орган издава решение 01/312/03004/3/01/04/02, за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/7940/15.09.2021 г., с което, квалифицирайки установените неизпълнения на заложените в бизнес плана приходни показатели и за устойчива заетост като нарушения на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор, определя на ползвателя финансова корекция в размер на 162 824.74 лв. за първото от двете нарушения /непостигане на приходните показатели/ на основание т. 30 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, и финансова корекция в размер на 16 282.47 лв. за второто нарушение /непостигнатите параметрите за устойчивата заетост/ на основание т. 18 от Приложение към раздел І Общи положения от Правила, при което при условията на чл. 3, ал. 1 от Правилата налага на К. Т. И., действаща като ЕТ К. И. окончателна финансова корекция в размер на 162 824.74 лв. Това решение за налагане на финансова корекция е обжалвано от ползвателя на помощта и с решение 411/09.03.2022 г., постановено по адм. дело 921/2021 г., то е отменено, по мотиви, че установеното от административния орган неизпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходни показатели и за устойчива заетост не представлява нарушение на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор, даващо основание ДФЗ да потърси възстановяване на неправомерно изплатената финансова помощ чрез налагането на финансова корекция. След обжалване на така постановеното решение от административния орган, е постановено решение 10265/14.11.2022 г. по адм. дело 4304/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което първоинстанционното решение е счетено за правилно и е оставено в сила, но с корекция на мотивите и диспозитива му, при която делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на размера за връщане на получената финансова помощ, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с това решение. По отношение на първото нарушение, състоящо се в непостигане на заложените в бизнес плана приходни показатели, касационният съдебен състав на четвърто отделение приема /в решение 10265/14.11.2022 г., постановено по адм. дело 4304/2022 г./, че административният орган неправилно е определил размера на наложената за него финансова корекция като 100 % от изплатената финансова помощ, позовавайки се на Правилата, наместо да приложи предвидените в чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. критерии, относими към вида, степента и продължителността на неизпълнението. По отношение на второто констатирано нарушение, касаещо непостигнатите параметри за устойчива заетост, касационният съдебен състав по адм. дело 4304/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, сочи в мотивите си, че за това нарушение правилно е определен размерът на подлежащата на възстановяване сума 10 % от предоставената финансова помощ, за което са изложени и обосновани мотиви в оспорения административен акт . По тези мотиви, обуславяйки извод, че при прилагане на критериите по чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., първото извършено нарушение не може да бъде квалифицирано като пълно неизпълнение и че за второто нарушение правилно е определен размерът на финансовата корекция, касационният състав на четвърто отделение постановява съдебния си акт по адм. дело 4304/2022 г., с който при направената корекция на мотивите, оставя в сила обжалваното първоинстанционно решение и допълва постановения по него диспозитив, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК изпраща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне за определяне размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени за получената финансова помощ, при спазване на дадените указания на съда . След изпращане на делото на административния орган и изпратено на ползвателя писмо с изх. 01-6500/7940#35/08.02.2023 г. за откриване на производство за налагане на финансова корекция съобразно мотивите на решение 10265/14.11.2022 г. по адм. дело 4304/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, както и след постъпило писмено възражение от ползвателя, е издадено атакуваното пред административния съд по настоящото дело, решение за налагане на финансова корекция. С него на К. Т. И., действаща като ЕТ К. И. , е определена финансова корекция в общ размер на 155 106.84лв, от които 138 824.37 лв. наложена финансова корекция за неизпълнение от 85.26 % на приходните показатели от бизнес плана за три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018 г., при отчитане на предвидените в чл. 46, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. критерии, и 16 282.47 лв. наложена финансова корекция за установеното за същия проверяван период неизпълнение на параметрите за устойчива заетост, в съответствие с приетото в мотивите на решение 10265/14.11.2022 г. по адм. дело 4304/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. При тези данни, административният съд приема, че оспореният пред него акт, издаден при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, е постановен от компетентен орган, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Приемайки, че може да изложи собствени мотиви по материалната законосъобразност на процесния акт, административният съд формира извод, че в случая установеното изпълнение от 14.74 % на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели и от 64.81 % по отношение на устойчивата заетост, не може да доведе до налагане на финансова корекция в определения от органа размер, още повече, че е налице и форсмажорно обстоятелство, освобождаващо ползвателя от отговорност при неизпълнение /по аргумент от чл. 48, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г./. Изтъквайки, че не се установяват основанията, формирани от административния орган, че са извършени нарушения на Наредба 29/11.08.2008 г. и на договора за предоставяне на БФП с дадените от органа в процесния акт правни квалификации на нарушенията, съдът постановява атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което отменя акта за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на К. Т. И. в качеството й на ЕТ К. И. , сумата от 5 391 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му. Споделя се формираният от административния съд краен извод за материална незаконосъобразност на процесния акт за налагане на финансова корекция, макар и не по всички изложени в атакуваното решение мотиви. Касационният съдебен състав счита за неправилни мотивите на първоинстанционния съд, че в случая въобще не е налице неизпълнение на договорно задължение, обуславящо налагането на финансова корекция, както и че установеното от административния орган непостигане на застъпените в одобрения бизнес план показатели /приходни и за устойчива заетост/ се дължи на форсмажорно обстоятелство, предпоставящо ползвателят да бъде освободен от отговорност за неизпълнението. Но независимо от това, правилен е изведеният от първата инстанция краен извод за незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, като мотивите за това са следните: Съгласно чл. 27, ал. 9 ЗПЗП изпълнителният директор на разплащателната агенция одобрява със заповед плавила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в Държавен вестник /ДВ/. Такива правила са одобрените със заповед 03-РД/3218/08.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., обнародвани в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г. /Правилата/. Именно тези правила са относимото в случая материално право, чрез прилагането на което при издаването на акта административният орган е следвало да определи размера на наложената финансова корекция, като преди това квалифицира установеното договорно неизпълнение, подвеждайки го под някоя от предвидените в Раздел І Общи положения от Правилата, хипотези. В случая, при издирването на точната правна квалификация на установените неизпълнения, а оттам и при определянето на размера на подлежащата на възстановяване за всяко от тях, финансова помощ, административният орган изобщо не е приложил Правилата и следователно е издал процесния акт при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК. При това не само, че несъответно на материалния закон в административния акт е определен размерът на всяка една от двете финансови корекции, но незаконосъобразно като краен резултат и общият размер на наложената финансова корекция е изчислен като сбор от двете корекции, което материалният закон, по аргумент от чл. 27, ал. 9 ЗПЗП във връзка с чл. 3, ал. 1 Правилата, не допуска. Затова като е отменил атакувания пред него акт за налагане на финансова корекция административният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Изводът не се разколебава от безспорно установеното по делото обстоятелство, неминуемо отчетено от касационния съдебен състав, че процесният акт е издаден от административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, след връщане на преписката с решение 10265/14.11.2022 г. по адм. дело 4304/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Настоящият съдебен състав не е обвързан от изложените в това решение мотиви, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, което, при установената липса на други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налага оставянето му в сила. При този изход на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждането на разноски, по приложен списък. При това и отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на касатора, възражение за прекомерността на претендираните разноски /от 4 100 лв./ за платено адвокатско възнаграждение, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на К. Т. И., действаща като ЕТ К. И. сумата от 2 500 лв., представляваща разноски за платено възнаграждение за един адвокат в производството пред касационната инстанция, в намален от съда размер съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,