Решение № 16214 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2019 г.

Решение № 16214 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Транс Травел" ООД, чрез адв. С. Стойков против Решение № 65/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 318/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02000217008625-091-001/29.06.2018 г. и Ревизионен акт № П-02002018127184-003-001/13.07.2018 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърдени с Решение № 216 от 1.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с които на касатора не е признат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 15 212,00 лв. за данъчен период от 1.11.2015 г. до 30.11.2015 г. по фактура № 150 от 30.09.2015 г., издадена от "Шато Марен 93" ЕООД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като не са обсъдени доводите на жалбоподателя, а отделно от това се оспорват изводите на съда за липса на доказателства за извършена реална доставка на услуга. В заключение се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на издадения ревизионен акт. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, не се ангажира със становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Сливен е бил Ревизионен акт (РА) № Р-02000217008625-091-001/29.06.2018 г. и Ревизионен акт № П-02002018127184-003-001/13.07.2018 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърдени с Решение № 216 от 1.10.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП, с които на касатора не е признат данъчен кредит по ЗДДС в размер на 15 212,00 лв. за данъчен период от 1.11.2015 г. до 30.11.2015 г. по фактура № 150 от 30.09.2015 г., издадена от "Шато Марен 93" ЕООД. За да отхвърли жалбата на "Транс Травел" ООД срещу обжалвания РА, на първо място решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че правилно с оспорения РА е отказано правото на данъчен кредит на "Транс Травел" ООД по фактура № 150 от 30.09.2015 г., издадена от "Шато Марен 93" ЕООД предмет на доставката засяване на дивечови ниви и ремонт на горски пътища. Според първоинстанционният съд по делото не са представени доказателства от жалбоподателя, които да могат да докажат по безспорен начин, че процесните доставки са реално осъществени от доставчика "Шато Марен 93" ЕООД. Липсват данни за конкретни лица, извършвали услугите – засяване на дивечови ниви и ремонт на горски пътища, същите не се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В мотивите си съдът посочва, че от събраните доказателства се установява, че "Шато Марен 93" ЕООД не е действителен изпълнител на услугата, което се е потвърдило от показанията на разпитани свидетели, също така събраните доказателства установявали единствено изпълнението на формалните изисквания на ЗС, за осчетоводяване на извършените доставки при получателя, но това не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС. При тези фактически констатации, АС - Сливен обосновал правни изводи, че предаването на услугите от доставчика, съответно приемането на услугите от получателя не е доказано, поради което правилно е отказано от правото на приспадане на данъчен кредит от органите на прихода. Обжалваното решение е неправилно. Първото оплакване в касационната жалба е неоснователно. Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалвания РА поради това, че РД е издаден след срока по чл. 117, ал. 1, което обстоятелство не било обсъдено от съда. Срокът по чл. 117, ал. 2 ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този срок доказателства. Поради това, липсата на мотиви относно срока не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Правилно е посочено от съда, че обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност. По останалите доводи, посочени в касационната жалба, настоящият съдебен състав прие следното: Ревизираното дружество е извършвало дейност по стопанисване и използване на дивеча в дивечовъден участък "Шешкин град-Запалня" съгласно договор за наем от 7.11.2012 г. с ЮИДП ДП - Сливен. Фактурата по която е отказан данъчния кредит е във връзка с дейности по изпълнение на горепосочения договор. В случая безспорно е установено, че още във фаза на административното производство към процесната фактура с предмет на доставката "засяване на дивечови ниви със специализиран фураж" и "ремонт на горски пътища" са представени: Договор за услуга от 1.07.2015 г. между "Транс Травел" ООД в качеството си на възложител и "Шато Марен 93" ЕООД в качеството си на изпълнител; Приемо-предавателен протокол от 25.09.2015 г. в който е описана услугата и е подписан от двете страни. В административната преписка са приложени и писмените обяснения на управителя на "Шато Марен 93" ЕООД- И. Маринов, относно ИПДПОЗЛ № П-22220518036236-040-001/20.02.2018 г. от които е видно, че действително дружеството не разполага със специализирана техника за извършване на услугата "ремонт на горски път" поради което, представя Договор за наем от 1.07.2015 г. с "Мес Комерс 14" ЕООД чрез който се наема колесен багер BENTI C 09935 и верижен булдозер Caterpilar D 5, С 09773 /стр. 149 -151 за извършване на услугата "Ремонт на горски път", която видно от обясненията, се изразява в следното: разчистване на пътя от паднали дървета и храсти, изравняване, отводняване и извозване на горски отпадъци. В писмените обяснения е посочено още, че услугата "засяване на дивечови ниви със специализиран фураж" е извършена със хора наети на граждански договори, като във връзка с това е подадена справка за 2015 г. по чл. 73 от ЗДДФЛ, което преодолява посоченото в оспорваното решение, че доставчикът на услугата не е разполагал с кадрови потенциал. Представена е и фактура № 1110000024/24.07.2015 г. с която е закупен специализирания фураж необходим за засяването на дивечовите ниви. Фуражът е закупен от "Палант комерс" ЕООД. Представен е и приемо –предавателен протокол от 22.10.2015 г. с който "Транс травел" ООД предава на ЮИДП ДП Сливен извършените дейности подробно описани като предмет и стойности, а именно засяване на дивечова нива и ремонт на горски път. В първото по делото заседание от страна на процесуалния представител на ОДОП Бургас са оспорени двата приемо- предавателни протокола от 25.09.2015 г. и 22.10.2015 г. като е открито производство по оспорване истинността на същите. В следващо заседание са разпитани свидетелите И. Маринов – управител на "Шато Марен 93" ЕООД; инж. Р. Еминов, С. Генчев и С. Петков в качеството им на представители на Комисията за Югоизточно държавно предприятие ДП ТП ДГС гр. Твърдица, които са потвърдили подписите си и са дали допълнителни сведения в подкрепа на това, че спорните услуги са действително извършени на територията на горското стопанство. Така представените доказателства установяват приемо-предаването на конкретно възложени дейности с "Договора за услуга" от 1.07.2015 г. Услугите предоставени от "Шато Марен 93" ЕООД имат ясен предмет, а с оглед представените към договорите двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, засяването на дивечовата нива и ремонта на горски път са извършени в пълен обем и приети без забележки, следва да се приемe, че установяват фактическо предаване на извършените услуги именно от доставчика на получателя. Факта, че предмета на доставката е бил налице и с последващ приемо-предавателен протокол е предаден на горско стопанство Твърдица. Липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит, в който смисъл е практиката на ВАС и решения на СЕС по дело С-324/11 и С-18/13. С оглед представените от ревизираното лице писмени доказателства за реално получаване на услугите от издателя на фактурите, необосновано АС - Сливен е приел, че доставките по тях са нереални. По изложените съображения, решението на АС - Сливен е неправилно, поради което следва да се отмени, а вместо него се постанови друго по същество на спора, като се отмени РА, за отказано право на данъчен кредит в размер на 15 212,00 лв. за данъчен период от 1.11.2015 г. до 30.11.2015 г. по фактура № 150 от 30.09.2015 г., издадена от "Шато Марен 93" ЕООД включително в частта за разноските. С оглед крайния изход на спора, на касатора "Транс Травел" ООД, следва да се присъдят разноски. За първоинстанционното производство съгласно представен списък и разписка се дължат разноски в размер на 2 250 лв., представляващи държавна такса, вноска за извършена експертиза от вещо лице, и адвокатско възнаграждение. Съдът отказва да присъди разход за гориво по представени касови бонове, защото този разход следва да бъде инкорпориран в адвокатското възнаграждение и е въпрос на договаряне между адвокат и клиент. За него липсва доказателства за заплащането му от страната в производството, тъй като именно на страната се следват разноските. /тълкувателно решение № 6/2012 г. ВКС/. По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия. За касационната инстанция следва да се присъдят разноски в размер на 2121,70 лв., съгласно представен списък с разноски съгласно чл. 80 от ГПК, и разписка за изплатени суми, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Общо за двете инстанции ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4 371,70 лева разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение