Решение № 15140 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2020 г.

Решение № 15140 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9355/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. К., чрез пълномощника й адв. С. Н. срещу решение № 121 от 08 юни 2020 г., постановено по адм. дело № 38 от 2020 г., по описа на Административен съд –Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 505 от 14 октомври 2019 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация на Република България (КЗД). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените действия и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и вместо него да бъде постановено друго решение, с което съдът да отмени решението на Комисията за защита от дискриминация на РБ. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски за две съдебни инстанции. Ответниците – Комисия за защита от дискриминация (Комисията/КЗД), чрез пълномощника й юрисконсулт Н. К., в писмено становище от 16 ноември 2020 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Изразява становище за прекомерност на претендираните от касатора разноски. В. Ч., в качеството му на главен секретар на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) до 31 януари 2018 г., също в писмено становище, депозирано до съда на 21 юли 2020 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Другите ответници – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и П. Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не изразяват становища по касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на Н. К., изпратена по подсъдност с определение № 344 от 14 януари 2020 г., постановено по адм. дело № 14159 от 2019 г., по описа на Административен съд София – град, против решение № 505 от 14 октомври 2019 г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация на Република България. С процесния административен акт е установено че Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, представлявана от П. Г. – председател, не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.); че П. Г. – председател на ДАМТН не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на защитените признаци "лично положение" и "пол"; че В. Ч. – главен секретар на ДАМТН до 31 август 2018 г. не е извършил нарушение на ЗЗДискр. въз основа на защитените признаци "лично положение" и "пол"; че П. Г. – председател на ДАМТН не е осъществил психически тормоз въз основа на защитените признаци "лично положение" и "пол"; че В. Ч. – главен секретар на ДАМТН до 31 август 2018 г. не е осъществил психически тормоз въз основа на защитените признаци "лично положение" и "пол" и е оставена без уважение жалбата от 02 март 2018 г. и допълнението към нея от 19 септември 2018 г. и е оставена без уважение жалбата, както и допълнение към нея, подадена от Н. К., като неоснователни и недоказани. За да отхвърли предявеното оспорване, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 65, т. 1 – т. 5 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 48, ал. 3 от същия, във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. – петчленен разширен заседателен състав към КЗД, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр. Не е установил съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата пред КЗД и нарушение на материални закон при издаване на акта досежно неговата законосъобразност. Спазено е правилото на чл. 9 от ЗЗДискр., за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Административният съд е приел, че твърденията за наличие на дискриминация по отношение на жалбоподателката по признак "лично положение" от страна на работодателя при образуването и провеждането на дисциплинарното производство са неоснователни и необосновани. Дисциплинарното дело, образувано против нея, е проведено съобразно изискванията на Закона за държавния служител и не са налице различни действия, от страна на председателя или главния секретар на ДАМТН, предприемани при отстраняване на К. и други служители от същата администрация, срещу които са водени дисциплинарни производства. Съдът е констатирал, че по делото не са доказани твърденията на К. за наличие на монтирано подслушвателно устройство в служебен автомобил "Нисан", с рег. [рег. номер на МПС], управляван от служители на агенцията; за предприети спрямо нея действия, отговарящи на понятието "преследване" определено в § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. и не е налице проява на дискриминация по отношение на жалбоподателката по признаците "обществено положение", "пол" и осъществен психически тормоз. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е обсъдил в цялост и поотделно всички събрани в административното производство гласни и писмени доказателства и мотивирано е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при условията на 48, ал. 3 от ЗЗДискр. – от разширен петчленен състав при КЗДискр., при правилно приложение на материалния закон, на административнопроизводствените правила. Обосновано е приел, че не са налице данни за множествена дискриминация спрямо Н. К. по признаци "лично положение", "пол", право на труд, както и спрямо нея да е осъществяван психически тормоз на работното място. Правилен и обоснован е изводът на съда за липса на деяние, което да бъде определено като израз на диференциран подход спрямо К. в сравнение с други служители. Събраните по делото доказателства са в подкрепа на изводите на Комисията, поради което и АС-Кюстендил е възприел изцяло установената в административното производство фактическа обстановка по спора. При правилно установени факти инстанцията по същество доказателства е приела за доказано, че жалбоподателката не е била станала обект на пряка и/или непряка дискриминация по смисъла на 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Разпоредбата, въвежда императивна забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в 4, ал. 1 от цитирания закон или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби, да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в случая "лично положение", "пол" и лично право на труд. След анализ на приобщения доказателствен материал по спора и относимата материалноправна уредба, обосновано съдът е приел за законосъобразно решението на КЗД, с което е оставена без уважение жалбата на Н. К. за извършена от страна на ответниците: Комисия за защита от дискриминация, В. Ч., в качеството му на главен секретар на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) до 31 януари 2018 г., Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и П. Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, дискриминация по признаците "обществено положение", "пол", лично право на труд и да е осъществен психически тормоз спрямо нея на работното място. Първостепенният съд се е позовал на на представеното по делото "заверено копие на извлечение за 2017 г. " от Специална книга за отчитане на извънреден труд, видно от което служителката в периода от 12 април 2017 г. до 04 октомври 2017 г. не е работила в почивните дни, а с оглед съдържанието на копие на писмо изх. № 07-00-2 от 08 януари 2017 г. на ДАМТН е установено, че на К. е отчетен и изплатен положения от нея извънреден труд. Сочените за доказателства, в подкрепа на твърденията в касационната жалба, за поставяне на служителката в неравностойно положение в сравнение с другите служители, заемащи ръководни длъжности в същата администрация, не доказват твърденията за по-голяма натовареност в работния процес спрямо останалите. От приложената по делото доказателства, правилно административният съд е установил, че отново за посочения по-горе период от време е имало началници на всички регионални отдели, включително и на отдел "Контролно – методичен". Също така е имало главен директор на ГД "ИДТН" и заместник главен директор, а за свободните длъжности в посочения период са били взети мерки да бъдат определени служители, които да изпълняват съответните функции. Писмата изпратени и получавани от нея по електронната служебна поща обхващат периода, който е отчетен и изплатен за положения й извънреден труд. Твърденията за манипулиране на справката, отчитаща влизанията и излизанията от сградата на ДАТМН и неверните отразявания на движението в сградата на Н. К., по никакъв начин не са подкрепени с доказателства по спора, въз основа на които да се обоснове извод за наличието им. Липсват и доказателства, от които да се формира обратен извод за осъществен психически тормоз спрямо лицето на работното място. В касационнната жалба тази посока се излагат голословни твърдения, без да са посочени конкретни доказателства – писмени или свидетелски, установяващи наличието на същите и доказващи да са осъществени някой от разглежданите дискриминационни признаци. По отношение на оплакванията от страна на касаторката за осъществена дискриминация по признак "пол", също са недоказани. В същата агенция на ръководни длъжности са били назначени и други служителки от женски пол. Такива са заемали ръководни длъжности в главни дирекции – "Контрол на качеството на течните горива"; "Метрологичен надзор"; "Финансова – административна" и "Разрешаване за оценяване на съответствието". Соченото обстоятелство, че след отстраняването на Н. К. от длъжност, за главен директор на ГД ИДТН е назначено лице от мъжки пол – К., не може да докаже твърденията за наличие на дискриминация по признак "пол". В Закона за държавния служител изрично е записана процедурата, по която се заема длъжност в държавната администрация, а това е именно чрез задължителен конкурс – по аргумент на чл. 10 и чл. 11 от ЗДСл., а участието, респ. неучастието в такъв конкурс на лица от единия или другия пол не може да се възприеме като дискриминация по признак пол. По делото няма данни за нарушения при провеждането на конкурса, респективно поставяне на изискване към пола на лицето като за заемане на длъжността. Назначаване след проведения конкурс на мъж на длъжността, заемана преди това от жалбоподателката, не е възможно да бъде възприето като проява на дискриминация спрямо нея с оглед събраните доказателства, че прекратяването на нейното правоотношение не е обосновано на дискриминационен признак. Наличието на евентуални конфликтни ситуации и отношения в администрацията, в която касаторката е полагала труд, не могат да се характеризират като такива с конкретен белег, характеризиращ някой от разглежданите дискриминационни признаци. Не се установява и спрямо нея да е осъществяван психически тормоз на работното място. При липсата на елементи от фактическия състав на дискриминация под формата на "лично положение", "пол" и лично право на труд, с оглед чл. 4, ал. 1 от ЗЗдискр., правилно инстанцията по същество е приела, че не е налице осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на К., по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Изложените, в този смисъл, фактически и правни изводи от Административен съд – Кюстендил, формират извод за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Оплакванията, релевирани в касационната жалба досежно отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани, поради което атакувания съдебен акт следва да се остави в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците не са направили разноски, но Комисията претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане само КЗД има право разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение