Решение № 4867 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2018 г.

Решение № 4867 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13763/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по три броя касационни жалби, както следва:

1. Министерски съвет на Република България обжалва решение № 10187/26.07.2018 г. по адм. дело № 11057/2017 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение в ЧАСТТА, с която съдът е обявил нищожността на Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/2016 г. /, утвърдена с Постановление № 91/21.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България В ЧАСТТА на чл. 1 по отношение на "лицата, които заплащат такси, и редът за събирането им"; на чл. 2, ал. 2 - ал. 5; чл. 3; чл. 4; § 1 и § 1а от Допълнителните разпоредби. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна в обжалваната част. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

1. Министъра на труда и социалната политика обжалва в цялост решение № 10187/26.07.2018 г. по адм. дело № 11057/2017 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. Изложени са съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му.

1. Р. П. обжалва решение № 10187/26.07.2018 г. по адм. дело № 11057/2017 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение в ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата й срещу разпоредбата на чл. 1, в частта "С тарифата се определят размерът на таксите за социалните услуги в дейностите "държавна отговорност", финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините"; чл. 2, ал. 1, т. 13 и заключителната разпоредба на § 2 от Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/2016 г./, утвърдена с Постановление № 91/21.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България. На основание чл. 150, ал. 2 КРБ се иска спиране на производството по делото и отправяне на искане до Конституционния съд за произнасяне по конституционосъобразността на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 ЗСП и чл. 1 ЗДТ по отношение на текста "с тарифи, одобрени от Министерския съвет". Иска се отмяна на решението в обжалваната част и обявяване на нищожността чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 13 и § 2 от Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет.

По делото е постъпила и частна жалба от Р. П., с която се обжалва решение № 10187/26.07.2018 г. по адм. дело № 11057/2017 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата й срещу Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/2016 г. /, утвърдена с Постановление № 91/21.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България, В ЧАСТТА относно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 - т. 12 и т. 14 - т. 16 и производството по делото е прекратено в тази част. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна в прекратителната част на съдебния акт.

Писмени възражения по жалбите са депозирани в законовите срокове.

Представителят на Върховна административна прокуратура, в съдебно заседание, дава заключение за частична основателност на жалбите на Министерски съвет и министъра на труда и социалната политика и за неоснователност на касационната и частна жалби на Р. П.

Първоинстанционният съд е бил сезиран, на осн. чл. 185 АПК, с жалба от Р. П. против Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, утвърдена с Постановление № 91/21.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България /Тарифата/. Съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта относно разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 - т. 12 и т. 14 - т. 16 от Тарифата и е прекратил производството по делото в тази част, обявил е нищожност в частта на чл. 1 по отношение на "лицата, които заплащат такси, и редът за събирането им"; на чл. 2, ал. 2 - ал. 5, чл. 3, чл. 4, § 1 и § 1а от Допълнителните разпоредби от Тарифата и е отхвърлил жалбата срещу разпоредбата на чл. 1, в частта "С тарифата се определят размерът на таксите за социалните услуги в дейностите "държавна отговорност", финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините"; чл. 2, ал. 1, т. 13 Тарифата и заключителната разпоредба на § 2 от Тарифата.

Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира искането за сезиране на Конституционния съд за неоснователно. С решение № 10 от 26.06.2003 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 12/2003 г. е налице произнасяне по въпроса, като е отхвърлено искането на петчленен състав на Върховния административен съд за установяване противоконституционността на чл. 1, ал. 1 ЗДТ. По аргументите, изложени в посоченото решение, се достига до извод, че не е налице такава и по отношение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗСП. Следва да се посочи, че с определение от 13.02.2018 г. по адм. дело 11057/2017 г. по описа на ВАС е отхвърлено искането за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗСП, като настоящата инстанция споделя изложените в определението доводи и не следва да ги преповтаря.

По отношение на частната жалба Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира, че същата е процесуално допустима, но неоснователна. По делото не е спорно, че Р. Петрова ползва само услугата по чл. 2, ал. 1, т. 13 от Тарифата. Както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК подзаконовия акт могат да оспорват всички граждани, до които той се разпростира. Твърденията в частната жалба визират хипотетична възможност, но не основават пряко и непосредствено засягане на притежавани права. Засягането на права не означава непременно настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, но твърдяната възможност от предстоящо засягане не може да бъде изведена от обстоятелствата, на които се основава правния интерес от жалбоподателката. Само тогава, когато оспореният подзаконовият нормативен акт засяга или може да засегне права, свободи или законни интереси е налице право на обжалване, каквото засягане в случая не е налице.

По касационните жалби:

Касационнaтa жалба на министъра на социалната политика в частта, с която се оспорва решение № 10187/26.07.2018 г. по адм. дело № 11057/2017 г. по описа на ВАС в прекратителната му част и в частта, с която е отхвърлена жалбата жалбата на Р. Петрова срещу разпоредбата на чл. 1, в частта "С тарифата се определят размерът на таксите за социалните услуги в дейностите "държавна отговорност", финансирани от държавния бюджет чрез бюджетите на общините"; чл. 2, ал. 1, т. 13 и заключителната разпоредба на § 2 от Тарифата е недопустима. Касаторът не попада в категорията лица по чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като решението в тази част не е неблагоприятно за него. Като недопустима в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по нея подлежи на прекратяване.

Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира касационните жалби на Министерски съвет, Р. П. и на министъра на труда и социалната политика в ЧАСТТА, с която съдът е обявил нищожността на Тарифата за таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет /загл. изм. ДВ, бр. 89/2016 г. /, утвърдена с Постановление № 91/21.04.2003 г. на Министерския съвет на Република България В ЧАСТТА на чл. 1 по отношение на "лицата, които заплащат такси, и редът за събирането им"; на чл. 2, ал. 2 - ал. 5, чл. 3, чл. 4, § 1 и § 1а от Допълнителните разпоредби, за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Според чл. 17, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. По силата на законовата разпоредба на Министерски съвет единствено е предоставено правомощието да определи размера на таксите за социални услуги. Нормата предоставя нормотворческа компетентност и не може да бъде тълкувана разширително. Както правилно е приел тричленният състав на ВАС, в случая липсва законова делегация по отношение на Министерския съвет да определи с оспорената Тарифа лицата, които да заплащат такси, редът за събирането им, основанията за освобождаване от такси, както и да въвежда легални дефиниции във връзка с предмета на законовата делегация за първи път.

В касационната жалба на Р. Д. не се оспорва, че не са изложени аргументи за прекомерност на таксата по чл. 2, ал. 1, т. 13 от Тарифата, тъй като според Д. такава изобщо не следва да се дължи. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗСП социалните услуги се предоставят срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват, или по договаряне - т. е. в случая е налице регламентирано със закон задължение за плащане за такси за ползващите социални услуги. При определянето им Министерски съвет законосъобразно е възприел диференциран подход, като в представените доклад и финансови обосновки е посочил, че съобразил размера на таксите с възможностите на лицата с ниски доходи.

С изложените съображения, обжалваното решение не страда от релевираните в касационните жалби пороци и следва да остане в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав