Решение № 10822 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2013 г.

Решение № 10822 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство по реда на чл. 208 и след. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ"СО") - Ямбол против решение № 25 от 06.03.2013 г. постановено по адм. дело № 15/2013 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменено решение № 10-32 от 20.12.2012 г. на директора на РУ"СО" - Ямбол за събиране на суми по ревизионен акт за начет и потвърденото с него разпореждане № 800 от 06.11.2012 г. на началник отдел "КПК" при РУ"СО" - Ямбол. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, като се иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, Антонио Радичев в качеството си на ЕТ "Ангера Антонио Радичев", гр. Ямбол, не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. По делото няма спор между страните по фактите. Установено e, че със заповед № 126 от 05.07.2012 г., издадена от директора на РУ"СО" - Ямбол е възложено да бъде извършена пълна финансова ревизия на ЕТ "Ангера Антонио Радичев" от гр. Ямбол, за периода от 18.03.1994 г. до 30.06.2012 г. За резултатите от ревизията на търговеца - ответник по касация е издаден ревизионен акт за начет пореден № в РУ"СО" - 800 от 29.10.2012 г. При ревизията са установени щети за държавното обществено осигуряване от неправилно теглени суми от сметката на ДОО, възлизащи на 19876,66 лв. (от които 13400,61 лв. главница и 6476,05 лв. лихви) за следните години - 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Въз основа на РА за начет е издадено разпореждане № 800 от 06.11.2012 г. на началник отдел КПК при РУ"СО" - Ямбол. Недоволен от издаденото разпореждане, търговецът - ответник по касация го е оспорил по административен ред и по оспорването е постановено решение № 10-32 от 20.12.2012 г. на директора на РУ"СО" Ямбол, с което административният орган е отказал да отмени разпореждането. Търговецът е оспорил решението на директора на РУ"СО" - Ямбол пред Административен съд - Ямбол, като по повод на това оспорване е постановено решението, предмет на касационен контрол в настоящото производство. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалният закон, като е дал правилен отговор на спорните по делото въпроси - налице ли е валиден договор за управление и контрол между ЕТ "Ангера Антонио Радичев" и Антония Георгиева Желева, правомерно ли са внасяни осигурителните вноски по общественото осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и причинена ли е щета на държавното обществено осигуряване от неправилно теглени суми от сметката на ДОО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО дефинира понятието "осигурено лице" като физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение приема, че вписването на (името на) управителя в търговския регистър (чл. 24 от ТЗ) няма конститутивно действие. Според чл. 23 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между търговеца и управителя се уреждат с договор, който договор в случая е трудов договор № 18 от 31.07.2008 г. Вписването на името на управителя в търговския регистър не е конститутивен (правопораждащ) юридически факт. Такъв юридически факт е договорът по чл. 23 от Търговския закон, сключен в задължителната писмена форма. Аргумент в подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл. 24 от ТЗ, според която упълномощаването има действие спрямо третите лица след вписване в търговския регистър, т. е. в отношенията между страните по договора упълномощаването има действие дори когато управителят не е вписан в търговския регистър. А щом това е така, договорът за управление е задължителен за страните по него (поради липса на правило в ТЗ и по отношение на договора за управление следва да се счита задължително общото правило на чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, според което договорът има сила на закон за тези, които са го сключили). Поради това управителят на ЕТ, който не е вписан в търговския регистър, има всички права на управление на производствения процес в предприятието, да сключва трудови договори, да налага дисциплинарни наказания, отговаря за спазването на трудовото законодателство и за безопасните условия на труд и т. н. Обстоятелството, че управителят не е вписан в търговския регистър, може да породи проблеми единствено във външните отношения на търговеца с трети лица, но не и във вътрешните отношения. Правопораждащ факт за възникване на осигурително правоотношение е сключеният между ЕТ "Ангера Антонио Радичев" и Антония Георгиева Желева е трудов договор № 18 от 31.07.2008 г. На това основание са внасяни осигурителни вноски и в последствие е получено процесното обезщетение за осигурения риск "бременност и майчинство". Упълномощаването по чл. 21 от ТЗ представлява едностранна сделка, която снабдява упълномощения с определени права - това не е правопораждащ факт за възникване на осигурително правоотношение, тъй като само по себе си то не вменява задължение на упълномощаващият да изплаща възнаграждение. Това му задължение е уредено с цитирания трудов договор. По делото безспорно е установено, че Антония Георгиева Желева в изпълнение на трудов договор № 18 от 31.07.2008 г. е полагала труд и е получавала уговореното трудово възнаграждение, за което работодателят е внесъл осигурителни вноски. Дори да бъде обявена недействителност на упълномощаването, то ще бъде по отношение на трети лица, а не за страните по договора. От това може да бъде заключено, че задължението на осигурителят възниква по силата на сключения трудов договор в изпълнение на чл. 23 от ТЗ, който по отношение на него е действителен. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за основателна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Разноски по делото се претендират и от двете страни. С оглед изхода от делото, такива следва да се присъдят в техния претендиран и доказан размер в полза на търговеца - ответник. По делото липсват доказателства за реално направени разноски от ответника, поради което претенцията му следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение