Решение № 11098 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3612/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на военно формирование 46690-Пловдив, чрез процесуален представител, против решение 2024 от 29.02.2024г. по адм. дело 2925/2023г. на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменена заповед ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив, в частта, с която е отказано изплащане на парична награда на капитан Д. П. Д.. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Д. П. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и формално съдържа фактически и правни основания, но е незаконосъобразна. Решението е неправилно. Основание за издаване на оспорената заповед, в частта й по т.4, е заповед на Командира на Сухопътните войски ЗРД-1464/03.11.2023г., относно изплащане на награди на военнослужещи и цивилни служители на СВ, предвид справка 2-за военнослужещ, на който е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3 ЗВОСРБ (строго мъмрене). Съгласно т.6.2. предложение второ, от заповед на Командира на Сухопътните войски ЗРД-1464/03.11.2023г., паричната награда не се изплаща на военнослужещи, на които е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3-т.7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (строго мъмрене, предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение и уволнение), което не е заличено към 26.10.2023г. Видно от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, капитан Д. П. Д., е с наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене, което не е заличено към 26.10.2023г. Този факт се потвърждава от влязлата в сила Заповед ЗРД-208 от 26.04.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив, с която на осн. чл.241, т.1 ЗОВСРБ на капитан Д. е наложено дисциплинарно наказание строго мъмрене по чл.244, т.3 ЗОВСРБ. Съгласно чл.152, ал.1 ППЗОВСРБ, дисциплинарните наказания "забележка", "мъмрене" и "строго мъмрене" се заличават след изтичане на 6 месеца от датата на налагане на наказанието. В случая при наложено наказание на 26.04.2023г., същото не е заличено на дата 26.10.2023. Неправилно съдът е приел за относимо към изчисляването на срока по чл.152, ал.1 ЗОВСРБ обстоятелството на връчване и изпълнение на заповедта, защото съдържанието на цитираната разпоредба изисква изтичане на 6 месечен срок от дата на налагане на дисциплинарното наказание, т.е. последният ден от срока-26.10.2023г. е в интервала, предвиден от законодателя за действие на наложеното дисциплинарно наказание. Не се споделя извода на съда за допълване на оспорената заповед в хипотеза на неизпълнение на заповед ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната на РБ. Независимо, че в мотивната част на оспорената заповед е посочена заповед ОХ-931/26.10.2023г. на министъра на отбраната на РБ, относно награждаване на военнослужещи и цивилни служители, основание за издаване на заповед ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив (формирование от състава на сухопътните войски) е заповед на Командира на Сухопътните войски ЗРД-1464/03.11.2023г., и конкретно в частта й по т.6.2., цитирана по-горе, относно правоимащите военнослужещи, определяща като параметър дата на заличаване на наложено дисциплинарно наказание. В конкретния казус АО е спазил точно условията, заложени в йерархически пряко обвързващия го акт- заповед на Командира на Сухопътните войски ЗРД-1464/03.11.2023г. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив, в частта, с която при условия на обвързана компетентност е отказано изплащане на парична награда на капитан Д. П. Д.. В съдебното производство по нейното оспорване е недопустим косвен контрол на акта, послужил като основание за издаването й. Неотносими към настоящото производство са разсъжденията на съда относно вида на наложеното наказание във вр. с чл.151, т.3 ППЗОВСРБ. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея трябва да се отхвърли като неоснователна. При безспорно установените факти относими към спора по делото решението на АС-Пловдив трябва да бъде отменено като неправилно и се постанови друго по съществото на спора, с което подадената от Д. П. Д. жалба против заповед ЗФСД-63/10.11.2023г. на командира на военно формирование 46690-Пловдив, в частта, с която е отказано изплащане на парична награда на капитан Д. П. Д., се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и претендираните разноски, в полза на военно формирование 46690-Пловдив следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 270 лева., от които 70 лв. платена държавна такса и по 100 лв. разноски за защита от юрисконсулт за всяка съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение