Решение № 2052 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2017 г.

Решение № 2052 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7170/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, гр. С., филиал-К., чрез процесуалните му представители - адв. Антимов и адв. Канева, против решение № 79/17.05.2017 г. по адм. дело № 127/2016 г. на Административен съд - К., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: кмета на община К., чрез пълномощника му - юрисконсулт Христова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, гр. К., против Заповед № РД-00-254/14.03.2016 г. на кмета на община К., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ спрямо дружеството е наредено премахването на незаконен строеж: "Павилион за промишлени стоки", находящ се в улица с о. т. 120-116, между кв. 292а и кв. 292 по плана на гр. К. за ЦГЧ и частично попадащ в общински УПИ XI, кв. 292а по плана на гр. К.. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Обсъдени са събраните по делото доказателства, вкл. и неоспорените заключения на СТЕ, при което са изведени изводи за наличие на строеж, за който има издадено Разрешение за строеж № 17/24.02.1992 г. при условията на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), но въпреки това и с оглед разпоредбата на § 50а, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗТСУ /Д. в. бр. 124/1998 г./, отм., е прието, че тези строителни книжа са изгубили действието си. Прието е още, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, поради несъответствието му с предвижданията на действащия ПУП. Изведени са и изводи за неприложимост на § 17 ПРЗУТ и са обсъдени предпоставките за приложимостта на § 16, ал. 2 и 3 ПРЗУТ, респ. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като са направени изводи, че по отношение на процесния строеж липсва постоянен градоустройствен статут и търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните за спора факти и спрямо тях е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че изграденото не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Процесният обект е със застроена площ от 140 кв. м., с конструкция от стоманени колони, замонолитени в бетонова настилка, състои се от два дяла с предназначение работилница за баланс, вулканизация и смяна на автомобилни гуми и книжарница, разделени от тухлена стена с дължина 10 м. В този си вид, същият е "строеж", по смисъла на цитираната законова разпоредба, за който се изискват строителни книжа. В този смисъл е и заключението на приетата СТЕ, правилно кредитирано от съда. Установено е, че строежа е изграден в периода 1992-1996 г., като временен по смисъла на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), съобразно Разрешение за строеж № 17/24.02.1992 г. - обезсилено по право, считано от 19.01.2001 г., по силата на законовата разпоредба на § 50а, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗТСУ. По предходния от 1965 г. и сега действащия подробен устройствен план /ПУП/ - ПР от 1993 г., процесният строеж попада в терен, отреден за улица разположена между квартали 292 и 292а и частично в УПИXI-общ в кв. 292а, отреден за малкоетажно жилищно застрояване. С действащия към момента ПУП-ПЗ на ЦГЧ на гр. К., не е придаден постоянен градоустройствен статут на процесния павилион, поради това, че в по-голямата си част попада върху трасето на улица с о. т. 120 - 116, между посочените квартали. При тези данни законосъобразни са изводите на решаващия съд, че строежа е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и че е налице посоченото в заповедта основание за незаконност - чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Неоснователно е и другото оплакване на касатора за приложимост на разпоредбите на чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ, вр. с § 17, ал. 1 ПРЗУТ, за премахване на строежа. Приложимостта на цитираните разпоредби е в зависимост от приложението на § 17, ал. 1 ПРЗУТ, а в случая тази разпоредба е неприложима, поради отсъствие на доказателства за провеждане на процедури за изменение на действащия ПУП с цел този временен строеж да получи траен градоустройствен статут, както по реда на § 50а, ал. 3 и сл. ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.), така и по реда на § 17, ал. 2, вр. с ал. 1 ПР ЗУТ. Обосновани и законосъобразни са и другите изводи на съда, че строежа, построен в периода 1992 г. - 1996 г., подлежи на премахване, тъй като не е "търпим", в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР ЗУТ, поради това, че не е бил допустим по действащия ПУП по време на извършването му и липса на декларация от собственика му пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. за узаконяване. Строежът не е "търпим" и в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, приложима към строежи, извършени в периода 2.01.2001 г. - 31.03.2001 г., а в случая строежа е извършен преди него. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход по спора и направеното искане от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на община - К. юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение