Решение № 14483 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2020 г.

ВАСVII отделение24.11.2020 г.докладчик Христо Койчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85/23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 178/2020 г. по описа на Административен съд Шумен ОСЪЖДА община Велики Преслав да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството разноските по водене на делото за касационната инстанция в размер на 1 523. 08 лв. /хиляда петстотин двадесет и три и 0. 08 разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14483 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от община Велики Преслав срещу решение № 85/23.06.2020 г., постановено по адм. дело № 178/2020 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата на община срещу решение № РД-02-36-219/5.03.2020 г., на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството и управляващ орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г., с което е определена финансова корекция в размер на 5 % върху разходите по договор № BG16 RFOP001-5. 002-0023-C01-S-01/26.08.2019 г. с изпълнител "С-М Строй" ЕООД, за извършено нарушение на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 65, ал. 1 от ЗОП. В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че издаденият и обжалван акт на УО на ОПРР е законосъобразен. Сочи се, че в документацията на обществената поръчка не е посочена възможността участникът да се позове на капацитета на трето лице по отношение на критериите свързани с икономическото и финансово състояние, но там е заложено, че за всички неуредени въпроси в документацията се прилагат разпоредбите на ЗОП, ППЗОП и другите действащи нормативни актове, свързани с предмета на обществената поръчка. Сочи се, че пропуска в документацията не е ограничил по никакъв начин участниците, тъй като законът е предвидил императивни правила, с които възложителят се е съобразил. Прави се искане съдът за отмени решението на Административен съд Шумен и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че решението на Административен съд Шумен е правилно и моли съда да го остави в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е решение № РД-02-36-219/5.03.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, с което на основание чл. 73, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на община Велики Преслав е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор № BG16 RFOP001-5. 002-0023-C01-S-01/26.08.2019 г. с изпълнител "С-М Строй" ЕООД, на стойност 428 820. 91 лв. без ДДС. Констатациите са за допуснато нарушение на ЗОП при възлагане на обществената поръчка, като възложителя е заложил следния ограничаващ критерий за подбор: Нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 65, ал. 1 от ЗОП – възложителя в обявлението т. III. 1. 2 и т. III. 1. 3 и в документацията за участие е поставил като критерий за подбор, отнасящи се до икономическото и финансово състояние на участниците "на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОП участникът може да се позовава на капацитета на трети лица по отношение на критериите, свързани с техническите способности и професионална компетентност". Според УО залагайки това условие, възложителят не се е съобразил с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОП, а именно, че участниците могат да залагат на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансово състояние, техническите способности и професионална компетентност. С изключване на критериите свързани с икономическото и финансово състояние, възложителят е ограничил определена група икономически оператори да вземат участие в процедурата. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, бук. "б" "Използване на критерии за подбор, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, в случаите при които са приложени дискриминационни критери/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата за посочване на нередности/. Ръководителят на УО по ОПРР е приложил за нарушението процентен показател от 5 % върху стойността на допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на общината като е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, издаден е в писмена форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Съдът е приел и, че са спазени материалноправните предпоставки за издаване на акта – налице е ограничителен критерий по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, поради извършено нарушение нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОП. Съдът е приел от установените факти, че с поставеното условие в документацията свързана с обществената поръчка, възложителят е ограничил евентуални кандидати при участие в поръчката, тъй като изрично е изключил възможността участниците да докажат съответствие с критерия за подбор, свързан с икономическото и финансово състояние чрез трети лица По изложените доводи първоинстанционния съд е отменил обжалваното решение. Решението е правилно. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2,

36

Регламент № 1303/2013 /съответно чл. 2,

7

Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152,

1

Регламент № 1303/2013/, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението за нередност е налице – община Велики Преслав има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2,

37

Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Спорът по делото е налице ли са вторият и третият елемент на дефиницията за нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане. В случая органът твърди, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП вр. чл. 65, ал. 1 от ЗОП – наличие на формулирано от възложителя изискване, което води до неоправдано ограничаване участието на трети лица в процедурата. Безспорно се установява, че както в обявлението, така и в документацията за участие възложителят е поставил минимални изисквания за икономическо и финансово състояние и технически и професионални способности – посочено е, че на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОП участникът може да се позове на капацитета на трети лица по отношение критериите, свързани с техническите способности и професионалната компетентност Посочено е, че съответствието с критериите за подбор се доказва с представяне на отделен ЕЕДОП за третото лице. Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОП /в редакцията си към датата на обявяване на обществената поръчка ДВ бр. 86/2018 г., в сила от 1.03.2019 г./, гласи, че кандидатите или участниците могат за конкретната поръчка да се позоват на капацитета на трети лица, независимо от правната връзка между тях, по отношение на критериите, свързани с икономическото и финансовото състояние, техническите и професионалните способности. В конкретния случай правилни са изводите на първоинстанционния съд, че с поставеното изискване се ограничава броя на участниците в обществената поръчка. Така поставено условието от страна на възложителя, касаещо само изисквания към технически и професионални способности на трети лица, не покрива изцяло нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОП. Последната изрично изисква и покриване на критериите за икономическо и финансово състояние. Следователно когато участник ще използва капацитета на трето лице за някоя от дейностите, тогава третото лице следва да отговаря на поставения критерий за подбор за икономическо и финансово състояние, а не само за професионално такова. С изричното изключване на възможността участниците да докажат съответствие с критерия за подбор, свързан с икономическото и финансово състояние на трети лица, възложителят е ограничил определена група икономически оператори да вземат участие в процедурата т. е. нарушена е и нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, забраняваща на възложителите да ограничават конкуренцията чрез включване на условия, които необосновано да ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че включването на условие, препращащо към прилагане на норми от ЗОП и ППЗОП, не игнорира заложеното от възложителя изрично изискване, което не само противоречи на чл. 65, ал. 1 от ЗОП, а води и до неясноти относно волята на бенефициера, като по този начин затруднява и вземането на участие от страна на стопански субекти. Неоснователен е довода на касатора, че по отношение на обществената поръчка не е налице ограничаване вземането на участие в нея от страна на оференти, тъй като няма отстранени участници и всички оферти са били разгледани, тъй като е налице ограничително условие в документацията, като в практиката си ВАС приема, че с доказване на наличие на нарушение свързано с критериите за подбор, винаги се ограничава участието на стопански субекти в съответната обществена поръчка. Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че нарушението представлява нередност по т. 1, бук. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. За да определи размера на процентния показател на корекцията за всяка от нередностите, органът законосъобразно е взел предвид тежестта на нарушението, естеството и сериозността на последното и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Спрямо нарушението органът съответно на фактите по спора и нормативно определените граници на размера на процентния показател е определил 5 % финансова корекция, върху допустимите разходи по сключения договор за обществена поръчка. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди община Велики Преслав да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са в размер на 1 523. 08 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ