Решение № 11639 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2018 г.

Решение № 11639 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2018 г., I о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 149 Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба от полицейския орган – мл. инспектор М. Исмаил Риза, младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция Шумен при ОД на МВР Шумен срещу решение № 118 от 11 октомври 2018 г., постановено по административно дело № 300/2018 г. по описа на Административен съд Шумен, с което са отменени заповед за задържане на лице № УРИ 372 зз-106 от 29 август 2018 г. и заповед за задържане на лице УРИ 372 зз-107 от 29 август 2018 г. Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че заповедите за задържане са надлежно мотивирани и издадени при наличие на фактическите предпоставки за издаването им, приложената принудителна административна мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган и е съразмерна с необходимостта от постигането на законовата цел, в случая установяване самоличността на задържаното лице във връзка със съставяне на акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата. Ответникът по касация С. Николаев Стрелков оспорва касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на С. Николаев Стрелков заповед за задържане на лице № УРИ 372 зз-106 от 29 август 2018 г. и заповед за задържане на лице УРИ 372 зз-107 от 29 август 2018 г., издадена от полицейски орган – мл. инспектор М. Исмаил Риза, младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция Шумен при ОД на МВР Шумен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа на С. Николаев Стрелков. Оспорените заповеди, касаят задържането на едно и също лице, С. Николаев Стрелков, на 29 август 2018 г. и са издадени с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР и фактическо основание: "за установяване на самоличност. Двете заповеди се различават единствено досежно обема информация, отнасяща се до самоличността на задържаното лице (чл. 11, ал. 8 от Инструкция № 81213-78 от 24 януари 2015 г.) За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил че, заповедите за задържане били издадени във връзка със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу С. Николаев Стрелков за извършено от последния нарушение на чл. 103, чл. 6, т. 1 и чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата за това, че на 29 август 2018 г. в 09, 55 часа навлязъл срещу забранителен знак В1 в улица "Сан Стефано" и паркирал пред входа на гаража на ОДМВР – гр. Шумен, с което затруднил достъпа до него. На С. Николаев Стрелков бил издаден и АУАН за нарушение на чл. 80, т. 5 във връзка с чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБЛД) за това, че на същата дата, около 10 часа, в гр. Шумен, ул. "Сан Стефано" № 2 при извършване на полицейска проверка по ЗБЛД не представил документ за самоличност. Задържането на лицето било осъществено в непосредствена близост до сградата на ОДМВР – Шумен и РУ – Шумен, в присъствието на четирима полицейски служители. Поводът да паркира автомобила си пред сградата на ОДМВР – Шумен било недоволството на С. Николаев Стрелков от взетите от органите на МВР мерки по повод подадени от него предната вечер сигнали за силна музика и желанието му за среща с отговорен служител. Задържаният разполагал с документи за самоличност, но категорично отказал да ги предостави на полицейските служители, за да идентифицират самоличността му, като израз на граждански протест, въпреки че неколкократно бил поканен да го стори от издателя на заповедите и други трима полицейски служители от ОДМВР – Шумен. Същевременно, в хода на разговора с полицейските служители показал калъфа си с документи, казал по какъв повод е дошъл, споделил професията и името си. От своя страна, полицейските служители през цялото време разяснявали на С. Николаев Стрелков, че задържането е задължителна последица от непредставянето на документ за самоличност, като не са предприели действия за установяване на самоличността на лицето по друг начин и не са имали и намерение да го сторят. За да отмени оспорените заповеди за задържане, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, като е приел при извършената служебна проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК, че актовете са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, съдържа предвидените реквизити по чл. 74, ал. 2, т. 1 и т. 3-6 от ЗМВР, но е изготвен в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 МВР, тъй като описаното фактическо основание за издаването им е непълно и не удовлетворява изискването за мотивираност на актовете. Съдът е приел, че административният орган не е отразил причините, наложили предприетите действия по задържане, както и защо самоличността не може да бъде установена по някой от начините, визирани в чл. 70, ал. 2 ЗМВР. Съдът е счел, че липсата на мотивираност на актовете не се преодолява и от приложените по препиката два броя АУАН, тъй като въпросните актове са издадени след издаване на заповедите за задържане и нямат характер на мотиви към същите, а същевременно липсват докладни записки или други документи, от които да се формират фактически изводи за обстоятелствата, свързани с проверката на самоличността. Съдът е приел също, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че в разрез с чл. 35 АПК заповедите са издадени без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят обясненията и възраженията на оспорващия, а в тежест на административният орган е да докаже, че установяването на самоличността на задържания по някой от способите по чл. 70, ал. 2 ЗМВР не е било възможно. Изтъкнал е, че задържането не е било наложително, защото макар и да не е представил документ за самоличност, С. Николаев Стрелков е казал имената и професията си, което би позволило извършването на справка, още повече че задържането е било осъществено в непосредствена близост до сградата на ОДМВР и РУ Шумен в присъствието на четирима полицейски служители. Съдът е приел, че лицето е било задържано при липса на предпоставките на чл. 74, ал. 1, т. 4 ЗМВР, който е приложим, когато самоличността на лицето не може да се установи по начините, описани в чл. 70, ал. 2 ЗМВР, а в случая възможността за установяване на самоличност без съответните документи от ЗБЛД изобщо не е била изследвана от административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. В първоинстанционното решение, предмет на съдебен контрол, правилно е установена фактическата обстановка по издаването на оспорената заповед. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи на съда са обосновани и законосъобразни. Законът свързва неизпълнението на задължението за удостоверяване на самоличността на конкретно лице с възможността за неговото задържане само когато тази самоличност не може да бъде удостоверена по реда на чл. 70, ал. 2 ЗБЛД, но не и когато това лице откаже да изпълни полицейско разпореждане за представяне на документи за самоличност. Приложимата в случая разпоредба на чл. 70, ал. 2 ЗМВР гласи, че установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. При изследване на разпоредбата на ал. чл. 70, ал. 2 ЗМВР може да се заключи, че полицейските органи разполагат с възможност за установяване на самоличност при условията на оперативна самостоятелност - а именно, чрез документите, предвидени със ЗБЛД, чрез показанията на други граждани с установена самоличност, познаващи лицето без документ, както и по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. В случая спрямо лицето е приложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР директно вследствие непредставянето на документи за самоличност от С. Николаев Стрелков, без изобщо административният орган да изследва възможността за установяване на самоличност без съответните документи от ЗБЛД, прилагайки някой от другите способи за това, предвидени в чл. 70, ал. 2 ЗМВР. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от касационният жалбоподател. С оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,