Решение № 10809 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 934/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите против Решение 9470/04.11.2024г., постановено по адм. дело 407/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е било отменено Решение 225 от 04.11.2019г. на Министъра на околната среда и водите, с което на дружеството е отказано издаване на Разрешително по заявление с вх. ПВ-33/07.08.2019г. за ползване на Язовир Въча за плаващи съоръжения в язовири кораб Шангри Ла. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно не са били обсъдени относими към спора обстоятелства, което е довело до направени от страна на първоинстанционния съд погрешни правни изводи. Сочи така например, че в ПУРБ ИБР яз. Въча е определен за водно тяло, което се предвижда да бъде използвано за питейно-битово водоснабдяване на основание чл.119, ал.1, т.2 от ЗВ, което отреждане не е било отменено, поради което по отношение на язовира са приложими ограничителните разпоредби на чл.116, ал.1, т.1 и т.3 и чл.119, ал.2 и ал.4, т.1, които най-общо предвиждат предотвратяване влошаването на качеството на водата и намаляване степента на пречистването им преди употреба, както и определянето им като зони за защита на водите. В тази връзка касаторът смята, че не е било взето предвид обстоятелството, че плаващите къщи представляват потенциален източник на замърсяване. Така отказът се обосновава с наличие на хипотезата на чл.68, т.3, т.3а и т.4, вр. чл.62, ал.1, т.1, 2 и 3В, като се сочи , че издаването на разрешение би било в нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. Последните се сочат като нарушени винаги, когато чрез водоползването се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речния басейн или опасност от негативни въздействия върху качеството на водите. Ответникът С. и син ДС ЕООД, гр. Пловдив чрез процесуален представител в писмен отговор по касационната жалба и в о.с.з., изразява мнение за неоснователност на същата. Счита, че позоваването в оспорения акт от страна на министъра е на норма с дефинитивен характер чл.49 ЗВ, която няма регулаторни функции. Твърди, че изложените от страна на Министъра обстоятелства, явяващи се според същия като основания за отказ за хипотетични, като в действителност в оспорения акт липсата на конкретика представлявала липса на правни и фактически основания за постановяване на отказа, което представлява съществено процесуално нарушение. Позовава се на мотивите на Решение 9132/23.07.2024г., постановено по адм. д. 2397/2022г. по описа на ВАС, чийто предмет е бил контрола върху законосъобразността на ПУРБ-ИБР. Твърди, че изложените аргументи в същия за повишаване състоянието на водите от умерено в добро чрез преустановяване ползването на язовира за водни бази е необосновано и не доказва надлежно, че преустановяването на дейността, че доведе до целения резултат. Посочва наличието на индустриални предприятия, които в самия ПУРБ-ИБР са посочени като източник на замърсяване, чийто резултат са редица от влошените показатели на водата, като не счита, че необяснено и необсъдено е останало в отказа отношението на това замърсяване спрямо отказаната дейност. Оспорва относимостта на разпоредбата на чл.50, ал.4 към хипотезите на ползване на водните ресурси, уточнява, че същата касае единствено водовземането и отдаването им на концесия. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Отправя предложение за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне жалбата на дружеството заявител. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Установява се от фактическа страна, че с Решение 1106 от 29.12.2016г., на основание чл. 151, ал. 2, т. 1, б. к от ЗВ, Министерският съвет е приел План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016-2021г. и национална програма за изпълнението му. С. и син ДС ЕООД, гр. Пловдив на 07.08.2019г. е подало до МОСВ заявление ПВ-33 за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект - язовир по Приложение 1 към ЗВ, на основание чл. 78 от ЗВ. На основание чл.62, вр. чл.46, ал.1, т.1, б.е, чл.52, ал.1, т.1, б.аа от Закона за водите Министърът на Околната среда и водите е изготвил преценка на искане с изразено становище, че следва да бъде издадено решение за отказ за издаване на разрешително. Във връзка с преценката е издадено оспореното Решение 225 от 04.11.2019г. на Министъра на околната среда и водите. Първостепенният съд е взел предвид обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение 9132 от 23.07.2024 г. по АД 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Това обстоятелство е счел като съществено за изхода на спора на основание разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК, доколкото оспорения административен акт бил обоснован с мерки и предвиждания от плана, които били отменени, като това обстоятелство правело акта немотивиран. Отделно от това, съдът е счел, че отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е довела до отпадане на материалноправната предпоставка, на която се позовавал ответния административен орган. На следващо място, по отношение на другото изложено в оспорения отказ правно основание , а именно нарушен обществен интерес по смисъла на чл.49, ал.1, т.4 от ЗВ, Съдът е посочил, че липсват изложени фактически основания, а единствено бланкетно позоваване, тъй като не са били събрани от страна на органа доказателства в тази насока в хода на административното производство, а събирането на такива в съдебното производство не може да санира порока на административния акт, който е предмет на оспорване. С тези доводи съдът е счел, че са налични основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Съдът правилно е установил, че решение 9132 от 23.07.2024 г. по АД 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване. Поради което обосновано е заключил, че основанието за издаване на оспорения административен акт е отпаднало и доколкото производството по оспорване не е приключило това следва да бъде взето предвид като новонастъпило обстоятелство на основание чл.142, ал.2 АПК. Действително с Решение 9132 от 23.07.2024г., постановено по адм. дело 2397/2022г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав, е отменен План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016-2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на Министерския съвет, в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло-язовир "Въча" за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, чрез: мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 3."Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване (код DW_4_3) и мярка "Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване" (код DW_4), действие 4."Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_4). В тази връзка настоящата инстанция приема, че при съобразяване на нормата на чл. 142, ал. 2 АПК и посоченото по-горе съдебно решение, Решение 225 от 04.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК. във вр. с отменения ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир Въча. Необосновано касаторът по делото Министър на околната среда и водите навежда доводи, че постановеният отказ е законосъобразен поради изискването на чл. 78, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВ. Видно и от мотивите на отменителното Решение 9132 от 23.07.2024г., постановено по адм. дело 2397/2022г. на ВАС в рамките на самото административно производство липсва изготвено надлежно и своевременно изготвено становище в хода на приемането на ПУРБ за възможността водният ресурс да бъде използван след съответното изискуемо по закон допълнително пречистване, водещо до определяне на постъпващите от него водни ресурси като годни за захранване на мрежата, снабдяваща населението в региона с питейна вода. МОСВ изразява становище, че плаващите обекти са източник на замърсяване чрез генерирането на битово отпадни води. Това твърдение не е подкрепено с конкретни доказателства. В приложените към ПУРБ документи не са представени обективни данни за такова замърсяване. Въздействието на съоръженията върху околната среда не може да се изключи изцяло, но степента и видът на конкретното влияние са от значение за формулиране на обоснована преценка за необходимостта както от цялостното им премахване от водния обект, така и за възможността за съобразяване на такава мярка с предвидим срок за започване на реално ползване на водите на водоизточника за питейни нужди. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в оспореното Решение 225 от 04.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите не са изложени допълнителни мотиви за нарушение на разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗВ, липсват констатации и доказателства, които да ги подкрепят. Не е посочено нарушаване на обществените интереси, изразяващо се в конкретно несъответствие с посочените негативни въздействия върху бреговете, върху съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при разхищението на води. В хода на административното производство не са събрани доказателства относно твърдяната потенциална опасност за замърсяване на водите. Макар и употребен терминът потенциална опасност, наличието на потенциал следва да бъде надлежно обоснован с годни и проверими доказателства, а не да почива на хипотези. В допълнение следва да бъде посочено, че правилно е отчетено обстоятелството, че към настоящия момент е влязъл в сила и нов План за управление на речните басейни 2022-2027 г., приет с Решение 920/31.12.2024г. на Министерски съвет и Национална програма за изпълнението му. При извършване на проверка за съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1, т. 3 ЗВ административният орган следва да съобрази и новия план за управление на речния басейн. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение се явява постановено в съответствие с материалния закон и отмяната на оспорения административен акт е надлежно обоснована, поради което следва да бъде оставено в сила. При горните изводи, касационната жалба на Министъра на околната среда и водите срещу Решение 9470 от 04.11.2024г. на АС-Пловдив е неоснователна и не следва да бъде уважавана. При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 143, ал.3 АПК в размер на 1500 лева за адвокатски хонорар. ДДС в тежест на касатора не следва да бъде присъждано, тъй като заплатилата го страна е търговец, регистриран по ДДС и същият не е представил доказателства, че не се е възползвал от правото на данъчен кредит за тези суми, единствено в който случай ДДС би било дължимо. В случай на приспадането на данъка търговецът би се оказал в ситуация да го оползотвори двукратно, което не е правно обосновано. Така заплатената сума от 1500,00 лева не надвишава значително минималния размер, предвиден за процесуално представителство по този вид дела, поради което не се явява прекомерна въпреки възражението на представителя на МОСВ в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,