Решение № 3318 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2014 г.

Решение № 3318 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт Марияна Стойчева, против решение № 3265/16.05.2014 г. по адм. д. № 2842/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 25 състав. Счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага твърдения, че административният орган има право да удържа наложените санкции дори и преди акта за налагането им да е влязъл в сила. За жалбоподателката не би трябвало да има неяснота относно основанието, на което е извършено прихващането с оторизираната сума. Оспорва извода на съда, че едва след влизане в сила на административния акт могат да се удържат наложени санкции, като счита, че това може да става със самото издаване на уведомителното писмо за налагането им. Моли да се отмени обжалваното решение и се отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по жалбата - Анета Василева Петкова, редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, представено от адв. Гинка Моллова, оспорва касационната жалба и счита за неоснователни изложените в нея твърдения. Претендира заплащане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Съдът е установил, че оспореното уведомително писмо в частта за извършеното прихващане на сумата от 2699,94 лв. е постановено при пълна липса на мотиви. Неизлагането на мотиви е нарушение по чл. 59, ал. 2 АПК и е съществен порок на акта, тъй като препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. При формиране на фактическите и правни изводи съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост и решението му следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/7760 от 23.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, в частта за удържаната сума в размер на 2699,94 лв., отразена в Таблица 2 - Извършени плащания (в лева). В мотивите си съдът е приел, че в тази част Уведомителното писмо е издадено при пълна липса на мотиви, като не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не става ясно на кое основание е извършено прихващането, с какъв акт на Анета Петкова са наложени санкции, дали този акт е влязъл в сила, има ли тя изискуеми задължения към ДФЗ и в какъв размер. Дори и да има наложени санкции, от представените от нея платежни нареждания от 21.05.2012 г. и от 30.07.2012 г. е видно, че тя е възстановила по сметка на ДФЗ сумата от 8232 лв. и е останало да дължи лихва в размер на 1189,56 лв. Доколкото в оспореното писмо не са посочени фактически основания за извършеното прихващане, за Петкова е било невъзможно да разбере на какво основание дължи сумата. Решението е постановено в съответствие с представените по делото доказателства и приложения материален закон. Съдът е обсъдил всички релевантни факти и изводите му са правилни и обосновани. В качеството и на земеделски производител Анета Петкова е подала Заявление по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2011 г. с УРН 315449 и с Уведомително писмо № 02-200-6500/7760 от 23.10.2012 г. е уведомена за оторизираната субсидия по СНДКМ 1 в размер на 2699,94 лв., която в Таблица № 2 към писмото е посочена като удържана сума. Не е спорно между страните по делото, че Анета Петкова е подала заявление по схемите и мерките за директните плащания и за кампания 2010 г. и с Уведомително писмо № 02-200-6500/4997 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане са и наложени санкции за бъдещ период в размер на 5442,63 лева по СЕПП и 54,04 лева по Схемата за национални доплащания (СНД). Становището на жалбоподателката по делото Петкова е, че тя е получила от публичния изпълнител съобщение за доброволно изпълнение, в което е посочено че по Субсидия АУПДВ № 01-6500/24074 от 13.04.2011 г. на ДФ "Земеделие" дължи главница в размер на 8232,07 лв. и лихва в размер на 1189,56 лв. По това задължение тя е извършила плащания: на 21.05.2012 г. и на 30.07.2012 г. Касационният жалбоподател е акцентирал в жалбата си на твърдението, че и без влязъл в сила Акт за установяване на публично държавно вземане, е имал право да извърши прихващане със сумата, посочена в него. По същество това възражение е неоснователно, но то не изчерпва възраженията на ответницата по касационната жалба, по които ДФ "Земеделие" не изразява становище нито в процесното Уведомително писмо, нито в производството по делото. Цитираният чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. Цитирана буквално, посочената разпоредба гласи следното: Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Цитираните разпоредби определят общият ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на РА, които са установени с административен акт, се събират по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. В този смисъл следва да се приеме, че прихващането с наложени санкции на земеделските производители може да се извършва след влизане в сила на акта, с който те се налагат. Обосновани са изводите на съда, че липсата на каквито и да е мотиви в обжалваното Уведомително писмо, не е позволило на земеделския производител да узнае основанието за неизплащане на оторизираната сума за кампания 2011 г. Независимо, че и в писмени становища по делото, е заявила доброволни плащания по предходните нейни задължения, касационният жалбоподател не е изразил становище по тези възражения. Основният спор по делото не е дали актът за налагане на санкцията и е влязъл в сила, с оглед на това, че Петкова е признала за получаване на уведомлението от публичния изпълнител. Тя е предприела и доброволно изпълнение на задълженията си към ДФ "Земеделие", но фондът не изразява становище по тези доброволни плащания и по връзката им с наложената санкция за кампания 2010 г. С оглед на това съдът правилно е отменил обжалваното Уведомително писмо в частта на извършеното прихващане и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. При новото разглеждане на преписката, ДФ "Земеделие" следва да изрази становище по възраженията на Петкова за доброволно изпълнение на визираните в Уведомителното писмо санкции. Подробно и обосновано съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за разноски е основателна само в частта на разноските за касационната инстанция, като разноските за административния съд следва да се търсят по реда на чл. 248 ГПК вр чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,