Решение № 14149 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2020 г.

ВАСII отделение16.11.2020 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28/04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 683/2019 г. по описа на Административен съд - Враца. ОСЪЖДА община Мизия да заплати на "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД, ЕИК 130581402, направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14149 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мизия, чрез юрк. Г. Златков като процесуален представител, срещу решение № 28/04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 683/2019 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е изменено решение по протокол от 20.03.2019 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в частта относно размера на определените еднократни обезщетения за имотите на "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът - "Булгартрансгаз" ЕАД чрез пълномощника си юрк. Г. Тодорова, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Ответникът – "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД чрез пълномощника си адв. С. Чипинска, излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски за настоящото производство по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Направеното от ответника "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД възражение за недопустимост на касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ е неоснователно. Пред административния съд е оспорено решение по протокол на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията, т. е. административен акт с предмет, различен от изрично изброените в чл. 215, ал. 7 ЗУТ, по които съдебните решения са окончателни. Касационният контрол спрямо актове от вида на процесния не е изключен и настоящата касационна жалба е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от – "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД срещу решение по протокол от 20.03.2019 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД. 08-2 от 27.02.2019 г. на кмета на община Мизия в частта, в която е определено парично обезщетение за учредяване на ограничени вещни права (сервитут) за обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница", в частта за собствени на жалбоподателя: имот № 187026 – парцел № 26 от масив № 187 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 6, 003 дка, от които за сервитутното право е определена площ 3, 948 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 2 621 лева; имот № 187014 – парцел № 14 от масив № 187 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 3, 500 дка, от които за сервитутното право е определена площ 1, 723 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 1091 лева; имот № 257007 – парцел № 007 от масив № 257 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 24, 000 дка, от които за сервитутното право е определена площ 2, 975 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 2094 лева; имот № 187011 – парцел № 11 от масив № 187 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 9, 100 дка, от които за сервитутното право е определена площ 0, 481 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 319 лева; имот № 181035 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 4, 500 дка, от които за сервитутното право е определена площ 1, 322 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 921 лева; имот № 181038 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 4, 500 дка, от които за сервитутното право е определена площ 1, 322 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 921 лева; имот № 181040 по КВС на гр. Мизия, ЕКАТТЕ 48043, представляващ нива с площ 4, 000 дка, от които за сервитутното право е определена площ 1, 175 дка, за което е определено еднократно парично обезщетение в размер на 819 лева. С обжалваното решение съдът е изменил оспорения административен акт като е увеличил размера на обезщетението както следва: за имот № 187026 от 2621 лева на 2786 лева; имот № 187014 от 1091 лева на 1100 лева; имот № 257007 от 2094 лева на 2662 лева; имот № 187011 от 319 лева на 346 лева; имот № 181035 от 921 лева на 1143 лева, имот № 181038 от 921 лева на 1143 лева, имот № 181040 от 819 лева на 1014 лева. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че възприетата от административния орган пазарна оценка за засегнатите от сервитутите имоти е занижена и е определил размер съобразно заключението на вещото лице, извършило оценка по метода на пазарните аналози, изследвайки сделки със земеделски земи със сходни показатели и близо до процесните имоти, коригирани със съответните коефициенти. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е събрал и обсъдил относимите доказателства за изясняване на повдигнатия пред него спор, включително изготвената съдебно-техническа експертиза. Изведените от тях фактически констатации са послужили за недвусмислено мотивиране на съдебното решение при правилно прилагане на материалния закон. Оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ е издадено по повод искане с писмо № 24-00-2876-(4)/13.02.2019 г. на "Булгартрансгаз" ЕАД за одобряване на представени от независим оценител пазарни оценки и определяне на размера за дължимото обезщетение за учредяване на ограниченото вещно право на сервитут по смисъла на чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за прокарване и преминаване на трасе на газопреносна инфраструктура през поземлени имоти - частна собственост, определени с ПУП на газопровод "Южен поток". Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 6 ЗЕ определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. В случая липсват данни за постигнато съгласие между страните и следователно е налице първата хипотеза на изготвяне на оценката по пазарни цени от комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена от кмета на общината. Комисията е разгледала и приела изготвените от независим оценител инж. М. Цекова със сертификат за оценителска правоспособност рег. № 100101501/14.12.2009 г. за имотите, собственост на "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД. От данните по делото е установено, че пазарните оценки са изготвени по едностранно възлагане от "Булгартрансгаз" ЕАД, без съгласието на собственика на имотите. При несъгласие на последния, комисията е била длъжна да възложи изготвянето на пазарна оценка от друг лицензиран оценител. Като възприела представената от заявителя оценка, комисията е допуснала съществено нарушение на процедурата по чл. 210, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 64, ал. 6 ЗЕ, тъй като оценката - предмет на обезщетението за учредяване на сервитут през седемте имота, не е определена от нея. На второ място, възприетите от независимия оценител методи за оценка на пазарната цена на процесните сервитути включват метод на пазарните множители, метод приходен и нормативен метод, но липсват данни да е използвана информация от база данни на Службата по вписванията за сделки с имоти, разположени в близост до оценяваните имоти (метод на сравнимите продажби). Предвид доводите за занижена под пазарната цена и липсата на изследвани пазарни аналози в оценката на независимия оценител, първоинстанционния съд правилно е назначил съдебно-оценителна експертиза за определяне на обезщетението за сервитутите. В същата процесните имоти са оценени по метода на сравнителните продажби с посочени пет реално осъществени сделки в периода 15.08.2018 г. – 12.04.2019 г. В тази връзка настоящият състав не споделя доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се във възприемане на изводите на вещото лице при определяне на паричното обезщетение. Заключението на съдебно-оценителната експертиза не е оспорено от страните, не е направено искане за допълнителна експертиза или нова задача към вещото лице. Същото е обсъдено заедно с другите доказателства по делото и в тази връзка е единственото извършено при методика за определяне на пазарни аналози. Изготвената в хода на административното производство оценка въобще не е изследвала осреднени офертни цени за продажби в района. Оценката на назначеното от съда вещо лице е съобразена с предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗЕ критерии, включително прилагане на съответните коефициенти към определената цена. Настоящата инстанция намира изводите на Административен съд - Враца за правилни и обосновани. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и същото като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и при липса на възражение за прекомерност, в полза на ответника по касационната жалба "Джи Ви Ел Мизия" ЕООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. по приложен списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2