Решение № 3423 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2009 г.

Решение № 3423 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на МВР, гр. Бургас, ул. "Янко Комитов" № 34 срещу решение № 877 от 3.08.2009 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 309/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, и за необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът правилно е установил фактическата обстановка, но не е отчел, че със Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му е създаден специален режим за регистрация и отчет на моторните превозни средства. Искането на заложния кредитор е искане за промяна регистрацията на моторното превозно средство по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредба № I-45). Такава промяна е допустима при изменение на изчерпателно посочените обстоятелства, между които не е преминаването от заложния кредитор към изпълнение върху заложеното имущество. Следователно това обстоятелство не е основание за промяна в регистрацията на моторното превозно средство. В случая не са налице основанията на чл. 36 от Наредба № I-45, поради което законосъобразно административният орган е постановил отказ от промяна на регистрацията. Неоснователно е и твърдението за противоречие на Наредба № I-45 на Закона за особените залози, тъй като в специалния закон - Закона за движение по пътищата, липсва уредба на процесните отношения. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - "Волво Трак Корпорейшън", съдебен адрес гр. София, ул. "Кузман Шапкарев" № 4, ет. 2 чрез адв. В. К., счита същата за неоснователна. Решението е правилно и обосновано. Неоснователно е твърдението на касатора, че дружеството искало промяна на регистрацията. Поискано е единствено отразяване на преминаването на разпореждането върху процесните моторни превозни средства с оглед разпоредбата на чл. 34, т. 3 от Закона за особените залози. Позоваването на чл. 36 от Наредба № I-45 е неправилно, а нормата на чл. 34, т. 3 от Закона за особените залози не противоречи на Закона за движение по пътищата. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно. Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 34, т. 3 от Закона за особените залози, правилно е приел, че вписването на исканото обстоятелство е дължимо. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че началникът на сектор "Пътна полиция" е следвало да провери налице ли са предпоставките за уважаване на искането - водят ли се на отчет процесните моторни превозни средства в повереното му териториално звено и налице ли е вписано заявление за пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор. При наличие на тези предпоставки е следвало да отрази преминалото разпореждане. Приел е, че органът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 36 от Наредба № I-45, както и че тя не изключва задължението му по чл. 34, т. 3 от Закона за особените залози. Тези изводи на съда са правилни. Действително искането на ответника по касационната жалба, с което е сезирал административния орган, не дава основание да се извърши промяна в регистрацията на процесните моторни превозни средства по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-45. Но видно от съдържанието на молбата такова искане не е и отправяно към органа. Не става въпрос за промяна на собствеността на превозните средства, и въз основа на това, и за смяна на свидетелството за регистрацията им. Това, което дружеството е поискало, е да се извърши необходимото отбелязване на предприетите мерки за запазване на заложеното имущество, предвидени в Закона за особените залози. Безспорно в Наредба № I-45 не е предвиден ред, по който това визирано в закон субективно право на заложния кредитор да бъде осъществено. Чл. 36 от Наредба № I-45 регламентира ред, но само за ограничения, наложени от органите на съдебната власт или от данъчната администрация. Липсата в наредбата на специален ред, по който да се осъществи ограничението, наложено в резултат на законово предприети действия на заложния кредитор, не означава, че той не може да осъществи гарантираното му със закон субективно право. Налице е непълнота на подзаконовата уредба, но тази непълнота е само досежно реда, по който следва да се реализира правото, т. е. тя засяга само организацията на дейността на компетентния орган. Тя не засяга упражняването на субективното право, поради което на основание липсата й не може да се откаже неговото осъществяване. В Закона за особените залози изрично е посочен компетентният да отрази преминаването на заложеното имущество в разпореждане на заложния кредитор - това е държавният орган, който води на отчет това имущество. Безспорно е, съгласно чл. 165, т. 6 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 52а, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, че именно касаторът е компетентният държавен орган, който води на отчет процесното заложено имущество. Следователно той е компетентният държавен орган, който, когато е законосъобразно сезиран, дължи отразяване на преминаването. В случая той действа в условията на обвързана компетентност и винаги, когато са налице законовите предпоставки дължи съответното отразяване. Неоснователно е твърдението на касатора, че в Закона за движение по пътищата липсва регламентация на отношенията по повод на особените залози, поради което наредбата, като издадена въз основа на него, не може да бъде в противоречие със Закона за особените залози. Преди всичко двата закона имат различен предмет и по аргумент от чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове не могат да уреждат едни и същи обществени отношения. Наред с това в Закона за движение по пътищата не са регламентирани и отношенията във връзка с налагане на ограничения от органи на съдебната власт и от данъчната администрация, но това не пречи в Наредба № I-45 да е предвиден ред за въвеждане на информацията по отчета и за запазването на ограниченията до писмената отмяна от наложилия ги орган. Аналогично следва да се подходи и за законовото задължение по чл. 34, т. 3 от Закона за особените залози. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и за необоснованост са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В хода на касационното производство страните са направили искане за присъждане на направените поделото разноски. Искането на касатора, с оглед изхода от обжалването, е неоснователно. Искането на ответника по касационната жалба е основателно, но е недоказано. В настоящата инстанция ответникът не е ангажирал доказателства за направени разноски, поради което искането му не следва да бъде уважено.