Решение № 3876 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2012 г.

Решение № 3876 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Енергомонтаж" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Раднево, ул. "Г. Димитров" № 10, представлявано от управителя Емил Недев Минчев, против Решение № 1273 от 31.05.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 970 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 161003796/20.12.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, поправен с РА № 1102843/27.01.2011 г., потвърден с Решение № 247/16.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му относно: 1. Начислен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 4 102,89 лв. главница и 345,45 лв. лихви; 2.Определени задължения по ЗДДС в размер на 14 720,35 лв. главница и 4 049,64 лв. лихви; 3.Установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2008 и 2009 г. съответно 3 189,91 лв. главница и 718,60 лв. лихви и 28 488,69 лв. главница и 2 436,07 лв. лихви; 4. Установени задължения за задължителни осигурителни вноски: за ДОО, за ДЗПО за Универсален пенсионен фонд, за фонд "ГВРС" и за ЗО и 5.Начислен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 10 630 лв. главница и 2 025,07 лв. лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/ несъобразяване на същественото процесуално нарушение по късното издаване на ревизионния доклад; 2/ липса на основание за корекция на ФР за 2008 и 2009 г. съответно с 42 104 лв. и 182 242,20 лв., на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО. За 2008 г. документално обоснованите нормативно допустими разходи за командировки са в размер общо на 20 370 лв. и корекцията на ФР за периода следва да бъде не повече от 21 734 лв.; за 2009 г. документално обоснованите нормативно допустими разходи за командировки са в размер общо на 98 920 лв. и корекцията на ФР за периода следва да бъде не повече от 83 322,22 лв.; 3/ Неправилно съдът потвърдил РА в частта му за ЗОВ и ГВРС- за заетите в дружеството работници са посочени коректни кодове по Наредбата за класификация на икономическите дейности /НКИД/ и правилно са внасяни осигурителните вноски; неправилно е прието, че лицето Стефан Адреев Пастармаджиев е следвало да бъде осигурявано като наето по трудов договор.; 4/ неправилно съдът приел, че не следва да се приспаднат от данъчните задължения по ЗДДС 400 лв., начислени по проформа фактура № 12/29.02.2008 г., след като същата сума, на същото основание, била начислена по оригинална данъчна фактура № 17/12.05.2008 г. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в посочените части, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Левова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

1. С РА и потвърждаващото го решение на директора на Д"ОУИ" е прието, че е налице основание за увеличаване на ФР за 2008 и 2009 г. съответно със сумите 42 104 лв. и 182 242,20 лв., на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО, представляващи осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 609 "Други разходи", разходи за командировки, които не са документално обосновани, съгласно изискванията на Наредбата за командировките в страната - не били представени конкретни предварителни писмени заповеди с конкретна задача за всяко командировано лице, а и представените списъци за изплащането на паричните суми не могат да се свържат с издадените командировъчни заповеди.

Обосновано на събраните доказателства и в съгласие с приложимите разпоредби на ЗКПО и Наредбата за командировките в страната, първоинстанционният съд е приел, че осчетоводените командировъчни разходи не са документално обосновани. Липсата на конкретни заповеди за командировка на всяко лице, съпоставена с липса на информация в доклада за извършената работа кои лица, в действителност, са извършвали конкретна работа и издадените заповеди общо за един месец, а не по дни, както и липсата на връзка между представените списъци за изплащане на суми и конкретна извършена работа от точно определени лица, обосновават извод, че липсват първични счетоводни документи, които да доказват претендираните разходи. Подробните мотиви на съда относно доказателствената сила на представените списъци, извършените в тях многобройни поправки с коректор, се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Правилно са преценени и показанията на разпитаните свидетели- служители на ревизираното лице, както с оглед личната им заинтересованост, така и за невъзможността с гласни доказателства да се замести липсата на изискваните за признаването на разходи първични счетоводни документи. Относно увеличението на ФР за 2008 г. със сумата 64 200 лв. - стойност по три фактури с предмет СМР и получател РЛ, но непридружени с доказателства за плащане на сумите в брой и с такива за реалното извършването на фактурираните работи, няма конкретни оплаквания в касационната жалба и административният съд е разрешил спора в съгласие с приложимите материално правни норми.

2. За данъчни периоди м. 02. и 05.2008 г. ревизиращите начислили общо 2 500 лв. ДДС по две фактури № № 12/29.02.2008 г. и 17/12.05.2008 г., с издател РЛ и получател "Енергоремонт - Раднево" ЕООД и данъчни основи съответно 2 000 и 10 500 лв., документиращи извършени авансови плащания. Начисляването е било на осн. чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Съдът, основавайки се на безспорните факти и на посочената материална данъчна норма правилно е отхвърлил жалбата против РА в тази част. Не отговаря на истината оплакването в касационната жалба, че в частта по ЗКПО за 2008 г. решаващият орган е признал фактура № 12 за проформа, поради което не е взет предвид приходът от нея при определяне на финансовия резултат за периода. Такава констатация относно вида на фактурата липсва, а и при преглед на реквизитите й се вижда, че върху фактурата на ръка, неизвестно от кого, е написано "проформа", но в нея на отделен ред е записана сумата 400 лв. ДДС върху данъчна основа от 2000 лв. Плащането на данъчната основа и ДДС в посочения размер е доказано с представените при ревизията банкови извлечения на Корпоративна търговска банка и от получателя "Енергоремонт - Раднево" ЕООД. Останалата част на установените данъчни задължения по ЗДДС се получава от начислен ДДС общо в размер на 14 516,35 лв., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗДДС, по извършени от РЛ доставки, за които са издадени данъчни фактури, получени са плащания по тях, но фактурите не са отразени в дневници за продажби и справки - декларации за периодите м. 07, 08 и 10.2008 г. и отказан данъчен кредит в размер на 204 лв. по фактура № 13/30.11.2007 г., издадена от "Монтажи Марица Изток"АД, издадена след датата на дерегистрация на дружеството - издател по ЗДДС. В тази част липсват конкретни оплаквания в касационната жалба и съдът е разрешил спора правилно прилагайки посочената материална данъчна норма. Решението и в тази част следва да остане в сила.

3. С РА са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2008 и 2009 г. съответно 3 189,91 лв. главница и 718,60 лв. лихви и 28 488,69 лв. главница и 2 436,07 лв. лихви. Сумите по главниците представляват начислен, но невнесен данък по чл. 42 ЗДДФЛ, върху изплатени от РЛ възнаграждения по трудови правоотношения. В тази част няма конкретни оплаквания в касационната жалба и при служебното задължение на касационната инстанция да следи за правилното приложение на материалния закон, намира че решението в тази част следва да остане в сила.

4. Относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски, спорът е бил относно определения код на икономическа дейност на РЛ по Националната класификация на професиите и длъжностите, утвърдена със Заповед на Министъра на труда и социалните грижи от 2005 г., който съгласно Закона за бюджета на ДОО се определя в зависимост от преобладаващия брой заети лица по трудови правоотношения. Органите по приходите са приели, че дейността "Други специализирани строителни дейности" за 2008 и "Строителство на сгради, строителство на съоръжения, специализирани строителни дейности" за 2009 г. има най-голям брой сключени договори, между които прикрити във вид на граждански договори, а РЛ е поддържало, че основната дейност отговаря на "Производство на изделия от каучук и пластмаси" или "Производство на метални изделия, без машини и оборудване". Органите по приходите са начислили допълнително вноски за ДОО и за "ГВРС" върху разликата между минималните осигурителни прагове. При ревизията е установено също, че за част от ревизираните периоди не са внасяни вноски за ДОО, за ДЗПО-за фонд УПФ, за фонд "ГВРС", за здравно осигуряване. Тези констатации обосновано са приети за неопровергани от първоинстанционния съд. В ревизионния доклад е констатирано, че по-голямата част от издадените от ревизираното дружество фактури на негови клиенти са с предмет "строително -монтажни работи". В касационната жалба няма конкретни доводи, защо основната икономическата дейност на предприятието следва да бъде определена като "Производство на изделия от каучук и пластмаси или "Производство на метални изделия, без машини и оборудване", такива доказателства не са представяни и пред първоинстанционния съд. Относно внасянето на невнесени осигурителни вноски, също не са ангажирани никакви доказателства пред административния съд, а липсват и твърдения за плащането им в касационната жалба. Неоснователни са касационните оплаквания относно характера на сключените договори от 01.08.2008 г. и 05.01.2009 г. с лицето Стефан Адреев Пастармаджиев. Първоинстанционният съд много подробно е мотивирал разликата между трудов и граждански договор и обосновано е приел, че обсъжданите договори с предмет "опазване на имуществото на дружеството на територията на ТЕЦ Марица Изток 2" не са договори с цел постигане на определен икономически резултат, а са такива за престиране на работна сила.

Първоинстанционното решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна поради това че такова е присъдено от първоинстанционния съд в размера до минималното адвокатско възнаграждение, както изисква чл. 161, ал. 1 ДОПК.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение