Решение № 9193 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2020 г.

Решение № 9193 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1986/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от М. В., [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Миланов, срещу решение № 481/09.12.2019 г., постановено по адм. дело № 533/2019 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 1012-04-83#1/28.8.2019 г. на Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно разпореждане № [ЕГН] от 12.7.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ В. Търново. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната по касационната жалба страна, Директорът на ТП на НОИ гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща представител, а в писмена форма изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че на жалбоподателката с разпореждане № [ЕГН] от 8.10.2013 г. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО считано от 2.7.2013 г. в минимален размер. С разпореждане № [ЕГН] от 15.1.2014 г. съгласно чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО пенсията е изменена в действителния размер и същата се получава към датата на подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 18.3.2019 г. Тя е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 на [дата]когато е навършила [възраст] и към тази дата е имала повече от изискуемия стаж от 35 години и 4 месеца, а именно: 37 г. и 11 месеца. От момента на придобиване правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст 12.6.2017 г. до подаване на заявлението за това на 18.3.2019 г. е продължено осигуряването й и е придобит осигурителен стаж за отложено пенсиониране от 1 година, 9 месеца и 6 дни, който факт не се оспорва от ответника жалба. С разпореждане № [ЕГН] от 12.7.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ В. Търново на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 18.3.2019 г. като е зачетено за осигурителен стаж за отложено пенсиониране от 12.6.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 6 месеца, а това от 1.1.2018 г. до 18.3.2019 г. през което е получавана пенсия за инвалидност не е зачетено за такъв осигурителен стаж. С оглед на това при определяне на индивидуалния коефициент за размера на пенсията е приет на основание чл. 70, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж само този за шест месеца, а не претендирания от нея - 1 г. 9 месеца. Недоволна от това същата е подала жалба по административен ред, като с процесното решение разпореждането е било потвърдено. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност, при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 КСО, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването му. При приложението на материалния закон след като пенсията за инвалидност поради общо заболяване е лична, то следвало, че правилно пенсионният орган е приел, че жалбоподателката попада в обхвата на приложение на чл. 70, ал. 2 от КСО в редакцията от 2018 г. или осигурителния стаж от 1.1.2018 г. до 18.3.2019 г. не е умножен със съответния процент -4%. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона са основателни. Неправилно е съждението на първоинстанционния съд по отношение на действието на нормата на чл. 70, ал. 2 от КСО в редакцията й след 01.01.2018 г. Възприемането му би обусловило обратния ефект на този, целен от закона, а именно да се мотивират лицата да продължат да работят след придобиване на право на пенсия за ОСВ, но без да им се отпуска лична пенсия. Логическото тълкуване на нормата води до извода, че едва при такава хипотеза биха се постигнали целените от законодателя последствия на нормата на чл. 70, ал. 2 от КСО по-висок процент да се полага на лицата, придобили право на пенсия и продължаващи да работят след датата на придобиване на правото, без впоследствие да им е отпусната лична пенсия. В тази насока дори и ответният административен орган е възприел подобно тълкуване, след като времето от 12.6.2017 г. до 31.12.2017 г. е зачетено за осигурителен стаж за отложено пенсиониране въпреки, че през този период от касатора също е получавана пенсия за инвалидност и е действало дори по-широкообхватното ограничително условие, въведено в редакцията на чл. 70, ал. 1 от КСО, в сила до 01.01.2018 г. с по-общия термин "пенсия". Едва след тази дата законодателят въвежда по-стеснен ограничителен критерий, на лицата да не е отпускана "лична пенсия". Като е отхвърлил жалбата на касатора административният съд е постановил неправилно решение, което противоречи на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това то следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество, като се отмени Решение № 1012-04-83#1/28.8.2019 г. на Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно разпореждане № [ЕГН] от 12.7.2019 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ В. Търново и административната преписка се върне на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-гр. В. Търново за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 1 030 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение 1 000 лв. и внесена ДТ за касационната инстанция в размер на 30 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,