Решение № 4007 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 324/2021 г.

Решение № 4007 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 324/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 113 от 16.10.2020 г., постановено по адм. д. № 210/2020 г., Административен съд - Търговище, пети състав, е отхвърлил жалбата на "Сити контрол и Каруош" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Търговище, [адрес], представлявано от управителя А. А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 218 - ФК/17.08.2020 г., издадена от в. и. д. началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати та НАП – София разноски по делото в размер на 100 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Сити контрол и Каруош" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Търговище, [адрес], представлявано от управителя А. А., чрез пълномощника му адв. Н. В. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Търговище е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Търговище и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция "Фискален контрол", при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния му представител юрк. В. С., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението Административен съд – Търговище е отхвърлил жалбата на "Сити контрол и Каруош" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Търговище, [адрес], представлявано от управителя А. А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 218 - ФК/17.08.2020 г., издадена от в. и. д. началник на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол", при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "Б" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – вендинг автомат на автомивка на самообслужване, клетка № 5, находяща се на адрес гр. Търговище, [адрес], стопанисван от "Сити контрол и Каруош" ЕООД, [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съдът е описал установената фактическа обстановка във връзка с издаване на ПАМ. Същият е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че нормите на чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н – 18/2006 г. на министъра на финансите въвеждат задължение за лице, което извършва продажба на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услугите по обмен на валута, е длъжно да въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. Неизпълнението на това задължение е неспазване на изискванията на реда за въвеждане и експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, което от своя страна е основание за налагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. 2. Прието е, че налагането на ПАМ е различно от административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение, поради което възраженията на жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след издаването на заповедта за налагане на ПАМ, е неоснователно. 3. Изложени са мотиви, че в хипотезата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, а относно срока на мярката при условията на оперативна самостоятелност, като при съдебния контрол за законосъобразност се установява дали органът има такава самостоятелност и дали са спазени изискванията на закона, като съдът няма правомощия да изменя срока на наложената мярка. Отбелязано е, че при данните по делото се налага извод, че издателят на заповедта е разполагал с оперативна самостоятелност при налагане на мярката. 4. Административният съд е посочил на отделен ред изводите защо приема, че при определяне на срока на мярката е спазен принципа за съразмерност, установен с чл. 6 АПК. Обстоятелството, че дружеството е съставяло протоколи, чрез които е отчитан оборотът от автоматите, които не са свързани с фискални устройства, е определено като такова, което не променя извода, че продажбите на услуги са извършвани при липса на гаранции за отчитане на реалните обороти. Съставените протоколи са определени като частни свидетелстващи документи, които не са ползват с обвързваща доказателствена сила относно отразените в тях благоприятни факти за техния издател. 5. На отделен ред съдът е коментирал и доводите на жалбоподателя относно закупуването на фискално устройство, като е приел, че закупуването на едно такава за целия обект, състоящ се от множество автомати, след констатиране на нарушението, не може да се приеме за обстоятелство, препятстващо налагането на мярката. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Търговище е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на "Сити контрол и Каруош" ЕООД, [ЕИК], за неправилност на решението на първоинстанционния съд са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на съдебния акт. Навеждат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Навеждат се доводи, че по делото са представени доказателства за закупуване и въвеждане в експлоатация на фискално устройство именно за въпросната клетка № 5, като неправилно решаващият съд е приел, че се касае само за едно фискално устройство за целия обект. Наведени са доводи, че по този начин към момента на издаване на заповедта са отстранени нередовностите по отчитане на продажбите на услуги, което е посочено като основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Навеждат се и оплаквания, че неправилно административният съд е приел, че при издаването на заповедта е спазен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, както и че атакуваната заповед съдържа мотиви относно срока за налагане на мярката. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: По делото няма спор за факти. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са и мотиви защо първоинстанционният съд намира, че заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за правилен, обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на закона. Освен изложеното от административния съд /чл. 221, ал. 2 АПК/, в допълнение следва да бъде посочено следно: Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС/ в съответната редакция за процесния период/ принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за: въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от дружеството не е изпълнени посочените изисквания, като в посочената клетка № 5 на стопанисваната от дружеството автомивка няма монтирано фискално устройство за отчитане на приходите. Такива устройства са били закупени и въведени в експлоатация от дружеството жалбоподател след извършване на проверката и са били налични към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, но това само по себе си не игнорира факта на извършено нарушение. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е закупеното само едно фискално устройство, са неоснователни. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че необосновано на фактите по делото административният съд е приел, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на чл. 6 АПК за съразмерност и че издадената заповед е в съответствие с целта на закона. При наличие на хипотеза по чл. 186, ал. 1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ, т. е. същият действа при условията на обвързана компетентност, и оплакванията на касатора, че не са съществували такива задължения не намират опора в закона. Изложените в жалбата доводи относно това, че със закупуване на фискалните устройства са отстранени нередовностите, и не са налице основания за издаване на заповедта, също не могат да бъдат споделени. Една от целите на ПАМ съгласно чл. 22 ЗАНН е и отстраняване на вредните последици от допуснатото нарушение, а те само неговото предотвратяване и преустановяване. Посочените от касатора факти, че по делото не се съдържат данни по време на досегашната дейност на дружеството по отношение на него да са установени други подобни нарушения, по същество са верни. Но същите имат и обратна страна – за въпросното време от около 7 години дружеството е извършвало търговска дейност без да отчита извършваните услуги чрез фискален апарат, което прави определеният срок за налагане на мярката справедлив. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е потвърдил същата, Административен съд – Търговище е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатора следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите, в състава на която като юридическо лице влиза административният орган, издател на заповедта, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,