Решение № 125 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 7/2010 г.

Решение № 125 от 30.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 7/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Делото е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ срещу въззивно решение № 168/17.11.2009 г. по внохд № 317/09 г. на Варненския апелативен съд от подсъдимият М. Г. Н., чрез упълномощеният от него з., адвокат П от Шуменския АК и от частните обвинители В. Ф. Г., Д. Г. Д. и В. Г. Т., чрез повереника им, адвокат Д от САК. В касационна жалба на подсъдимия се изтъква нарушение на закона при постановяване на съдебните актове, изразено в неприлагане на чл. 15 НК. Според доводите в жалбата, подсъдимият не е действал виновно при нито една от предвидените в закона форми. Съдилищата не са обсъдили съществени за отговорността факти, установени по делото, че ако пострадалият Г. Д. се беше подчинил на нарежданията на моториста, който е започнал да сече дървото, е трябвало да се изнесе по посока на черния път. Тогава той не би пострадал, както не е пострадал свид. Тодор Р., който е вървял на 1-2 метра пред Д. Не е налице връзка между обективно допуснатите нарушения от подсъдимия и инкриминирания резултат - смъртта на работника. Пострадалият е изменил причинният ход на обстоятелствата от поведението на подсъдимия, който обективно дори да е нарушил правилата за безопасност, последиците не биха настъпили, ако пострадалият не беше променил посоката на движението си и е попаднал под клоните на падналото дърво. Не е налице връзка между обективно допуснатите нарушения от подсъдимия и инкриминирания резултат - смъртта на работника, защото поведението на пострадалия не е било предвидимо от подсъдимия и той следва да бъде оправдан. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 2-ро НК. В съдебно заседание подсъдимият М. Г. Н. и защитата му адвокат П, редовно призовани, не се явяват. В касационната жалба на частните обвинители се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Неправилно не е повдигнато обвинение и спрямо други виновни лица от ръководството на фирмата "Чинар" ЕООД, гр. К., които са отговорни за организацията и контрола върху дейността по сечта, извършвана от подсъдимия и работниците, между които и пострадалият Г. Д. Г. Обвинителният акт е непълен откъм фактическите данни за начина на извършване престъплението като липсата на сключени трудови договори, липсата на инструктаж за безопасност на труда - непълнота която е съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна и връщане делото на прокурора. Неправилно е прието съпричиняване на пострадалия за настъпването на съставомерния резултат. Превратно са тълкувани показанията на свид. Тодор Р. и Д. И., че Г. Г. се е върнал обратно към мястото, където се е очаквало да падне дървото, за да вземе щайга с туба с бензин, констатация противоречаща на данните по делото, довела и до нарушение на закона. Не са взети предвид показанията на свид. Д. И. който е заявил, че той и подсъдимият не са имали никаква видимост към отдалечаващите се от мястото на сечта пострадал Г. Г. и свид. Т. Р., и констатацията за връщането на пострадалия към мястото на сечта е направена по предположение. Неправилно е приложен чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК при определяне наказанието на подсъдимия М то е явно несправедливо. Освен високата степен на обществена опасност на деянието, подсъдимият е многократно осъждан и съдебното му минало не предпоставя многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Неправилно е прието за смекчаващо вината обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за инкриминираните последици, неправилно е ценена оказаната помощ на пострадалия, която е елемент от състава и като смекчаващо вината обстоятелство. Частните обвинители В. Ф. Г., Д. Г. Д. и В. Г. Т. в съдебно заседание не се явяват, редовно призовани. За тях се явява адвокат Д, която поддържа доводите в жалбата. Оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и иска оставянето й без уважение. Иска присъждане на разноските, направени пред ВКС. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за частична основателност на жалбата на частните обвинители и за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Неправилно е прието съпричиняване от с. на пострадалия. Неправилно наказанието е определено при условията на чл. 55 НК при положение, че липсват данни за съпричиняване. Елементите от привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 НК недопустимо са обсъдени и като смекчаващи вината обстоятелства. Иска се отмяна и връщане делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка прие следното: С решение от 17.11.2009 г. по внохд № 317/09 г. на Варненския апелативен съд, образувано по жалби от подсъдимия и от частните обвинители, е потвърдена присъда № 17 от 2.06.2009г по нохд № 28/09 г. на Окръжен съд гр. Р.. С присъдата подсъдимият М. Г. Н. е признат за виновен, че на 03.11.2008 г. в местността "Бугдана", в землището на с. С., Кубратска община, в резултат на немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност - механизирана сеч с моторен трион, без да притежава необходимата за това правоспособност, съгласно Наредба № 8/2004 г. на Министерство на земеделието и горите, действайки в нарушение на чл. 14, т. 9 и чл. 148, ал. З, т. 1 от Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите, е причинил по непредпазливост смъртта на Г. Д. Г., като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на ПРОБАЦИЯ, със пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ТРИ ГОДИНИ; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ТРИ ГОДИНИ; безвъзмезден труд в полза на обществото за 320 /триста и двадесет/ часа годишно за срок от три последователни години. По жалбите: Жалбата на подсъдимия М. Г. Н. е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводите за случайно деяние нямат опора в приетите за установени фактически данни за начина на извършване на деянието, поведението на дееца и пострадалия и настъпилите последици. Изводите за осъществяване от обективна и субективна с. състава по чл. 123, ал. 4, пр. 1 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 НК от очертаното от обвинението престъпление и установено, са правилни. Няма нарушение на материалния закон. По реда и със средствата на НПК първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина. Прието е за установено, очертаното от обстоятелствата на обвинението, че подсъдимият е действал като физическо лице, на когото, както и на пострадалия и останалите свидетели участвали в процесния дърводобив, е било възложено от представител на фирмата "Чинар" ЕООД, гр. Кубрат, по устен договор, без да са сключени трудови договори, изпълнението на планирана сеч на маркирани дървета в землището на с. С., общ. Кубрат. Не е спорно по делото, че подсъдимият е упражнявал правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. В ПП на ВС № 2/79 г., т. 4, абз. 1, ВС е дал тълкуване на белезите "правна регламентация" и "източник на повишена опасност" на занятието или дейността по чл. 123, ал. 1 НК, понятия, изтълкувани първоначално в ПП № 6/69 г. на ВС /отменено с ПП 1/83, т. 9, разясненията в отмененото постановление са станали всъщност част от ПП № 2/79 г., което е в сила/. По делото е установено че боравенето с моторен трион за рязане на дърва е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Тълкуването е съобразено по настоящето дело, защото и двете поредни инстанции са установили, че подсъдимият М не е имал специалните знания и опитност по силата на закона, изисквани при боравенето с моторен шпил, които да са проверени и удостоверени за него по съответния ред. Той не е имал изискваното за упражняването им съответно разрешение. Установено е, освен липсата на правоспособност на подсъдимия при упражняване на дейността - източник на повишена опасност, той не е спазил при упражняването й и правилата за безопасни условия на труд в горите. Установена е липсата на правоспособност на подсъдимия за работа с механизирано работно оборудване - моторен шпил и неспазването от него на условията за осигуряване на безопасен труд при работата с моторен шпил. Не е спорно по делото, че дейността на подсъдимия с процесния трион е в нарушение на установените правила в Наредба № 8/2004 г. на МЗГ за условията и реда за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника /обн. ДВ 20/12.03.04 г./, които предвиждат лицата, извършващи сеч, да имат нужната квалификация. Съгласно приложение № 1 към Наредбата за работа с моторни триони, се изисква правоспособност, която се придобива след завършен курс и успешно положен изпит, какъвто подсъдимият не е завършил. Изисква се лицата да бъдат обучени за безопасни условия на труд, след провеждане на съответните инструктажи. По повод самата сеч, са установени и нарушенията по чл. 14, т. 9 и по чл. 148, ал. З, т. 1 от Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите, защото, независимо каква е била юридическата форма за извършването на дейността, нормите, регламентиращи безопасното извършване на сечта, са задължителни за спазване, както от юридическите лица, така и от пряко ангажираните в дейността физически лица какъвто е бил подсъдимият /спр. чл. 2 от ПЗБУТГ/. Установено е, че отсичането и повалянето на дървото, причинило смъртта на пострадалия Г. е предприето от подсъдимият в нарушение на дължимото поведение, съгласно чл. 148 от ПЗБУТГ, което се е изразило в следното: На първо място, не е прекратен работният процес до отстраняване на създалата се за пострадалия и останалите свидетели, работещи на сечището, опасност, каквато е била заклещилото се дърво при организираната сеч, в клоните на непредвиденото за сеч дърво. Преди предприемане на каквото и да било, той е бил задължен да осигури безопасното му поваляне на земята, а не отсичането на дървото, в което поваленото дърво се е заклещило. Противно на правилото за безопасност, при създалата се рискова ситуация, подсъдимият е взел самостоятелно решение, в нарушение на чл. 139 от ПЗБУТГ, и е предприел отсичане на дървото, носещо тежестта на вече събореното върху него такова, придаващо му допълнителна инерция и сила при падането му на земята. Подсъдимият е следвало по см. на чл. 14, т. 9 от ПЗБУТГ да организира работната площадка и отделните трудови функции по начин, гарантиращ безопасността на останалите наети работници. Неправилното поваляне на отсеченото дърво и неизчакването и двамата работници да се отдалечат на безопасно разстояние от мястото на сечта, са интерпретирани правилно в изводите за съставомерност на деянието на подсъдимия под признаците на чл. 123, ал. 2 НК. Правилни са съжденията, въз основа на установените факти, че подсъдимият е взел неправилно решение за отсичането му, в нарушение на цитираните правила, без да отчете посоката на поваляне на дървото и обективно съществуващата липса на безопасното разстояния на отдалечаващите се в същата тази посока пострадал Г. Д. и свид. Тодор Р. и препятствията, ограничаващи видимостта му в тази посока. Не са установени данни, които да бъдат основание за освобождаването на подсъдимия от наказателна отговорност, както се иска в жалбата на подсъдимия. В НК забраната да се причинява смърт е абсолютна - забранени са както деянията, които я причиняват пряко, така и деянията, които са станали само предпоставка за нея, и без които, в даден случай тя не би настъпила, както е установено по делото. Такава именно предпоставка са станали действията и бездействията на подсъдимия, които правилно са включени в предмета на доказване по делото, и които, се свеждат до пренебрегване на най-елементарните изисквания за безопасност. Тяхното установяване от фактическа с. е напълно достатъчно, за да получат правната квалификация по чл. 123, ал. 2 НК. Ето защо, при съвкупната наличност на тези нарушения, са правилни изводи на съдилищата, че те са в пряка причинна връзка със съставомерните последици. Поведението на подсъдимия не се дължи нито на невъзможност за предвиждане на общественоопасните последици, нито на невъзможност да ги предотврати. Известно е в правната теория и от съдебната практика, че случайно деяние, в случаите на прояви които се извършват чрез бездействие или чрез действие, но в нарушение на предписанията в нормативните актове, при упражняване на правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, може да има само когато деецът е действал съгласно предписаното в закона и въпреки това, общественоопасните последици са настъпили. В случая, допуснатите груби нарушения на правилата за боравете с шпил и на правилата за безопасна сеч на дървета от подсъдимият, са в пряка причинноследствена връзка със съставомерните последици- смъртта на пострадалия. Няма нито едно фактическо обстоятелство, което да прекъсва този процес между деянието на подсъдимия и общественоопасните последици - смъртта на работника Г. Г., при положение, че не е спазено от подсъдимият нито едно правило за безопасен труд на мястото на сечта. Същият е съзнавал, че извършва дейност, за която се изискват специални технически знания и опитност, които той не е притежавал и от обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасният резултат. Законосъобразен е и направеният правен извод за прилагане на привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 пр. 1, вр. с ал. 2 от НК, предвид действия на подс., насочени към извършване на всичко възможно от него за спасяването на пострадалия. Жалбата на частните обвинители е частично основателна: В касационната жалба на частните обвинители се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Жалбата е основателна за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и за явна несправедливост на наложеното наказание. Оспорването на правилността на формиране на вътрешното убеждение на съдилищата е основателно. При проверката и оценката на доказателствата са допуснати нарушения по чл. 107 НПК. В резултат на тези нарушения, констатациите за поведението на пострадалия, способствало, според изводите на инстанционните съдилища за причиняване на съставомерните последици, не съответстват на данните по делото. Приетите констатации от двете предходни инстанции, че пострадалият се е върнал на местопроизшествието, за да вземе щайга с бензин и в този момент е попаднал под ствола и короната на поваленото от сечта дърво, поради което той сам е допринесъл с поведението си за съставомерните последици, не кореспондират с гласните доказателства и писмените доказателствени средства. В тази насока липсва конкретен анализ и оценка защо съдилищата са приели за установени обстоятелствата за съпричиняване на престъпния резултат от пострадалия. Несъответно на данните по делото е съждението, че е... "налице съпричиняване, до голяма степен, на вредоносния резултат от с. на пострадалия, който въпреки че е възприел опасната ситуация, безотговорно се е върнал на мястото на сечта"... /спр. мотивите на въззивното решение/. В мотивите на атакуваното решение този въпрос не е анализиран и не са изложени доводи защо съдът приема този факт за доказан и безспорен. Затова са нарушени чл. 107 НПК, чл. 305, ал. 3 НПК - от първостепенният съд и чл. 339, ал. 2 НПК - от въззивната инстанция. Съдът превратно е оценил показанията на свидетеля Т като е приел, че те установяват без "никакво съмнение" "връщането" на пострадалият Г. Г. От показанията на единствения свидетел очевидец Т. Р., събрани в съдебно заседание на 05.03.09 г., не могат да се направят изводи за връщането на пострадалия, каквито са приели и първостепенният и въззивният съд. Свидетелят заявява: "Аз не съм видял Г. да се връща. К. тръгнахме, аз носех якетата и видях че Г. няма нищо в ръцете си. Аз не съм видял, като Г. взема щайгата. К. взех дрехите от камарата, щайгата беше до камарата." Свидетелят е посочил, че не е видял Г. да се връща за щайгата, защото не се е обръщал по посока на машината, т. е. по посока на мястото от където е вървял Гани Г. Логичният извод, който е следвало да бъде направен, за разлика от направените от инстанциите по фактите, е че от показанията на този свидетел се установява, че и двамата с пострадалия са се отдалечавали от предполагаемата посока на падане на дървото, като свидетелят Т е вървял отпред, а пострадалият, на 1-2 метра зад него, както е посочил свид. Г. и свид. Иванов. Не случайно е прието за установено, че разликата в отстоянието им един от друг е била само 1-2 метра, когато короната, а не стволът, на отсеченото неправомерно от подсъдимият дърво, се е стоварила върху тялото на Г. Д. Неясно защо, съдилищата не са приели за установени данните, посочени и от свид. Димитър И., че отдалечавайки се от дънера на дървото, което е отсечено от подсъдимият, Г. и Т. са минали покрай натрупаната камара с отрязани дървета, която е била на разстояние около 4 метра, от дънера на дървото, което е подложено на отсичане от подсъдимият, причинило смъртта на Г. Д. Минавайки покрай камарата свидетелят Р е установил в показанията си, че е взел якетата на работниците, а пострадалият Г. Д. е взел щайгата с тубата бензин вътре в нея. Следователно, свидетелят е твърдял само че това действие е станало в хода на изнасянето и на двамата от мястото на сечта. Тези данни не са съпоставени с данните от показанията на свид. Иван Д., че подсъдимият е започнал да реже заклещеното дърво бързо, до 1-2 мин., след отдалечаването им от дървото, но преди да се отдръпнат на безопасните 50 метра, съгласно ПЗБУТГ. Освен това, неочаквано дървото се е разцепило, преди срязването му и е паднало преди пострадалият да се отдалечи на цитираното безопасно разстояние. Ако бяха анализирали данните от показанията на свидетелите - от протокола за оглед и фотоалбум към него, както и заключенията на СТЕ и СМЕ, съдилищата щяха да стигнат до еднозначните констатации, че пострадалият е вървял непосредствено след свид. Радков, а не се е отклонил обратно към мястото на сечта. Това е така, защото е установено, че е застигнат и затиснат от падащото дърво в областта на короната му, а не в областта на ствола му. Данните сочат, че сечта е започната от подсъдимият преди пострадалият и свид. Радков да се отдалечат на безопасно разстояние от падащото дърво, най-малко на разстояние, което е представлявала самата му дължина, за която е установено че е около 12-15 метра. Съдилищата, при анализ на данните от показанията на свидетелите и от огледният протокол, биха могли да стигнат до констатациите, че пострадалият се е отдалечил на около 10-12 метра от мястото на падането на заклещеното дърво, в момента, когато, "се е сцепило и с грохот е паднало" върху него /спр. показанията на свид. Димитър И. на съдебното следствие: "От момента в който те тръгнаха, до момента в който запалихме машината, те да са изминали от 5м. - 8м. в посока на пътя. До 2 минути да е минало от момента, в който те се отдалечиха и запалихме машинката. В рамките на 1 до 2 минути, според мен, беше времето М. да отсече дървото, разбираме, че времето е било изключително кратко"/. От показанията на двамата свидетели Д. И. и Т. Р. и от установеното от протокола за оглед, пострадалият е затиснат от края на короната на падналото дърво. При данните че той е вървял на една две крачки след сви. Радков, можеше да се стигне до логически правилни изводи, които биха изключили напълно констатациите, че пострадалият първо е започнал да се изнася до черния път, а после, се е върнал до ствола на отсичаното дърво, за да вземе щайгата с бензина, при положение, че установеното време от запалването на машината за рязане до падането на дървото е една две минути, за това време, той не би могъл да се изнесе и достигне почти до черния път, да се върне до дървото и отново да успее да се изнесе на такова разстояние, че да го застигне короната. В противен случай би бил затиснат от стволът на дървото, което обективно не е настъпило. Правилни са доводите на частните обвинители, че приетите констатации за връщането на пострадалият нямат доказателствена опора, а почиват само на предположения. Ако инстанциите по фактите бяха анализирали показанията на единствените свидетели-очевидци Д. И. и Т. Р. в тяхната пълнота и последователност и във връзка с останалите доказателствени източници, биха приели различни от направените констатации за поведението на пострадалия, непосредствено преди инцидента. Не е анализирано посоченото в показанията на свид. Иванов, че той и подсъдимият, които са били до дънера на отсичаното дърво, не са имали видимост към отдалечаващите се пострадалият и свидетелят Т. Р. Липсата на видимост към мястото на сечта е обстоятелство, което е трябвало да се съобрази от съдилищата като още една фактическа предпоставка налагаща обективната възможност за подсъдимия да е могъл и да е бил длъжен да обезпечи безопасната сеч за участващите в нея работници. При тези нарушения в оценката на доказателствата, основанието за отмяна на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, посочено от жалбоподателите - частни обвинители, е налице и производството следва да се върне отново за разглеждане от стадия на въззивното обжалване. Жалбата е основателна и по отношение оплакването за явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Многобройните и трайно допуснати нарушения от подсъдимият, данните за съдебното му минало, както и след като се оценят още веднъж данните за поведението на пострадалия, нямащо отношение към настъпването на инкриминирания резултат, са обстоятелства, които съдът при новото разглеждане на делото ще следва да съобрази, за да направи правилни изводи за тежестта на престъплението, обществената опасност на дееца и за отмерване на законосъобразно наказание. При определяне на наказанието въззивният съд трябва да съобрази и нормата на чл. 56 НК като не допусне оценка на обстоятелства, предвидени за елементи в състава на престъплението и като определящи вината на дееца обстоятелства. Тежкият престъпен резултат и останалите определящи обществената опасност на деянието и дееца обстоятелства, са поначало несъвместими с индивидуализация на наказанието по чл. 55 НК, изискваща многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, каквито отсъстват, в случая. Още повече, когато се съблюдава и принципното положение в чл. 56 НК. Жалбата на частните обвинители е неоснователна по оплакването им за съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата им да искат ангажиране на наказателна отговорност и на други лица, в условията на независимо съпричиняване, с подсъдимия. Искането за отмяна на въззивното решение и връщане делото на прокурора е несъстоятелно. Твърдението че неправилно не е повдигнато обвинение и спрямо други виновни лица от ръководството на фирмата "Чинар" ЕООД, гр. К., които са отговорни за организацията и контрола върху дейността по сечта, извършвана от подсъдимия е неоснователно. Липсата на сключени трудови договори, на инструктаж за безопасност на труда от други органи, са отчетени от съдилищата като факти без решаващо значение отговорността на подсъдимия като субект на инкриминираното престъпление. Всички въпроси касаещи вината и отговорността му следва да бъдат преценени съобразно съответствието или несъответствието на неговите действия или бездействия с предвиденото в нормативните актове, а не с оглед поведението и на други лица. Наказателната отговорност е лична и не може да бъде зависима с оглед съпричастността или не и на други лица към престъпното деяние. Обвинителният акт не страда от непълнота. В тази насока ВКС споделя съображенията на предходните съдебни инстанции за правната несъстоятелност на тези доводи. В обвинителният акт и по делото е установено, че подсъдимият е сключил устен договор за изработка с представител на "Чинар - 05" ЕООД. Той е поел отговорността за работата с моторния трион, той е организирал дейността на тримата работници от свое име, а не от името на фирмата. Подсъдимият е отговарял за обезопасяването на работната площадка. Следователно, неговите преки действия ангажират отговорността му за немарливо изпълнение на дейността, източник на повишена опасност. Прокурорът по конституция и съгласно НПК е единствено оправомощен да привлича лицата към наказателна отговорност за престъпления и да поддържа обвинението срещу тях в съда. Съдът няма правомощие да дава указания на прокурора за фактическите и юридическите предели на обвинението. Искането за присъждането на разноски направени пред ВКС за адвокатско възнаграждение на адвокат Д, п. на частните обвинители В. Ф. Г. и Д. Г. Д. е основателно, предвид изхода на делото за страните в тази инстанция. От приложеният договор за правна защита и съдействие, от 2.12.09 г., разходваните средства за възнаграждение на повереника са в размер на 500 лева. Воден от тези мотиви, ВКС, в настоящият съдебен състав и съгласно чл. 354, ал. 3, т., 1 и т. 2 НПК