Решение № 3338 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 547/2015 г.

Решение № 3338 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 547/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна и касационна жалба на "Черно море" АД, представлявано от изп. директор Милков, подадена от адв. Цветков и адв. Маринова, надлежно упълномощени, против решение № 2337/16.10.2014 г. по адм. д. № 726/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "КОЛИС ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНТ" ООД, представляван от адв. Ойсолов, надлежно упълномощен от управителя на дружеството Лъчезар Денков Искров, поддържа становище за неоснователност на касационния протест и касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Варна в писмен отговор излага доводи за правилност на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира касационния протест и касационна жалба процесуално допустими, а по същество - неоснователни по следните съображения: Със Заповед № КД-14-03-256/23.01.2014 г. началникът на СГКК-Варна е постановил по заявлението вх. № 99-25455/4.09.2013 г. на "Черно море" АД отказ за изменение на одобрените със Заповед № РД- 18-85/16.12.2009 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - Варна кадастрална карта /КК/ и кадастрален регистър /КР/ в частта относно имот с идентификатор 30497.50.158 с площ от 89670 кв. м. вписан, ведно със сгради с идентификатори 30497.50.158.1, 30497.50.158.2 и 30497.50.158.3 в КР като собственост на "КОЛИС ЛЕНД ДИВЕЛЪПМЪНД" ООД. Оспорването срещу тази заповед по жалбата на "Черно море" АД с обжалваното решение е отхвърлено като неоснователно. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта административният орган е спазил административнопроизводствените правила и приложимия материалния закон. Чрез писмените доказателства по приложената административна преписка и събраните в съдебната фаза допълнителни такива е изяснил в достатъчна степен обстоятелствата по делото и е преценил законосъобразността на обжалваната заповед в светлината на действащата към датата на издаването й нормативна уредба, респ. чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, ред. ДВ бр. 1.01.2003 г. и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 от 25 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните регистри /Наредба № 3/2005 г./. В резултат на съвкупната преценка на доказателствата по делото, предвид установяването, че вписания в КР собственик е отказал да подпише акта за непълноти и грешки, е приел, че обжалваният административен отказ за одобряване претендираното от заявителя по преписката изменение на КК и КР в частта на процесния имот е законосъобразен. Касационният протест и касационна жалба, подадени срещу така постановеното решение с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Фактите, относими към разрешаване на спора за законосъобразност на обжалваната заповед са безспорно установени, правилно е приложен и материалния закон, действал в периода на процедиране на преписката и към датата на издаване на заповедта. С оглед императивното изискване на приложимия закон административният орган е съставил акт за непълноти и предвид неподписването му от заинтересуваното лице /вписания в КР собственик на идентификатора, предмет на претендираното изменение/ е постановил отказ да измени КК и КР в конкретната им част. Материалноправните норми уреждат начина на регулиране на конкретни обществени отношения занапред /след влизането им в сила/, предвид което становището за приложимост на действащи към настоящия момент разпоредби на ЗКИР, по-благоприятни според касатора, е неоснователно като поддържано в нарушение на закона /арг. от чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Установеният от административния съд имуществен спор между заявителя по преписката и вписания в КР собственик на идентификатор 30497.50.158 не е отречен в първоинстанционното производство, напротив страните са представили взаимноизключващи се официални документи за придобити имуществени права върху имота, което безспорно определя наличието между тях на спор, подлежащ на разрешаване по реда на гражданското съдопроизводство. В тази връзка доводите на касационния жалбоподател относно начина на придобиване на права върху имота не следва да бъдат обсъждани, тъй като са относими към спора за собственост, а не към разглеждания административноправен спор. В административното производство по одобряване изменение на КК и КР установяването на имуществен спор между заявителя и вписания в КК и КР собственик е достатъчна предпоставка за постановяване на отказ съгласно императивната разпоредба на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г./. Доводите, изложени в касационния протест относно валидността на обжалваната заповед са неоснователни. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР ред. ДВ бр. 30/2006 г., съгласно който измененията на КК и КР се извършват със заповед на изп. директор на АГКК или от овластен от него началник на СГКК. Липсва спор, че с изрична заповед изп. директор на АГКК е предоставил провомощията си по цитирания текст на началниците на СГКК. Неоснователно се поддържа липсата на правомощия за постановяване на отказ, тъй като одобряването на изменение на КК и КР и отказа за това следват един и същ режим. Становището за издаване на заповедта при нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната незаконосъобразност е неоснователно. Сочат се отклонения от указанията на изп. директор на АГКК за уеднаквяване практиката на СГКК при изпълнение правомощията на последните да поддържат КК и КР. Основание за отмяна на обжалван административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК са само съществените нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, такива, чиято липса би обусловила издаване на административен акт с друго съдържание. Установено по делото е, че изискванията на специалния закон са спазени, което обуславя неоснователност на поддържаната на тази плоскост незаконосъобразност на заповедта. Разпоредбите на чл. 53, ал. 3 ЗКИР /ред. ДВ бр. 1.01.2001 г./ и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. изискват акта за непълноти и грешки бъде подписан от лицата, легитимирали се като собственици на засегнатия от изменението имот към датата на съставяне на този акт, предвид което становището за незаконосъобразност решението поради неучастие по преписката и по делото и на праводателя на вписания в КК и КР собственик, е лишено от опора в закона. С оглед изложеното Върховният административен съд намира решението правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК