Решение № 6136 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2010 г.

ВАСII отделение03.05.2011 г.докладчик Севдалина Червенкова

Диспозитив

Отменя Решение № 813/02.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1022/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него постановява: Отменя като незаконосъобразна Заповед № КД-14-16-259 от 24.04.2009 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Пловдив за изменение на КК и КР на с. Марково, общ. Родопи. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6136 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13387/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емилия Георгиева Пелева, гр. Пловдив, чрез проц. й представител адв. Асен Георгиев против Решение № 813/2.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1022/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Емилия Пелева против Заповед № КД-14-16-259 от 24.04.2009 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър Пловдив за изменение на КК и КР на с. Марково, общ. Родопи, одобрена със Заповед № РД-18-85/6.12.2007 г. на ИД на АГКК София. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. При постановяването на обжалваното решение решаващият съд е обсъдил доказателствата, приложимия материален закон и становищата на страните, но е достигнал до неправилен извод. За да постанови акта си съдът е взел предвид, че в настоящия казус изменението на КК и КР следва одобрено изменение на ПУП. Назначена е СТЕ, чиито заключения са приети като доказателства. Вещото лице потвърждава, че изменението на КК е станало след измененията на ПУП. Приложеният по делото Акт за непълноти и грешки не е подписан от касаторката, като е приложен чл. 62, ал. 1, т. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ. При съставяне на констативния акт за непълноти и грешки, съгласно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ актът за непълноти не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните граници по приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Изводът на административния орган, възприет от съдебния състав, че актът за непълноти не следва да се подписва от заинтересованите страни, тъй като е налице влязло в сила решение не намира опора в нормативната уредба. Съставянето на акта за непълноти и грешки и подписването му от заявителя, съставителя и пряко заинтересуваните собственици има за цел за установи липсата на спор за материално право. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредбата визира съдебно решение, което обвързва заявителя и заинтересованите лица със сила на присъдено нещо и е постановено след като заинтересованите страни са могли да релевират пред съда всички възражения. В разглежданата хипотеза съдебното решение не може да обоснове прилагането на тази разпоредба. Хипотезата на цитирания текст касае решение, но не всяко съдебно решение, а само такова, което решава спор за собственост и е постановено по общия исков ред. Видно от приложеното по делото Решение № 9/6.01.2009 г. по адм. д. № 1632/2008 г. е, че същото е постановено по жалба на трима жалбоподатели, един от които е настоящата касаторка, касателно кметска заповед за изменение на ПУП - ПРЗ, макар и относно процесните имоти в настоящото производство. Решението е постановено в административен характер производство, което само по себе си изключва изследване и решаване спорове за материално право. В заключение - административният орган е издал незаконосъобразен административен акт. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е налице незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Като го е оставил в сила административният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,