Решение № 12079 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на Р. П. И. от [населено място], чрез адв. Атанасов, срещу решение 2318/09.07.2025 година на Административен съд гр. Плевен по адм.д. 458/2025 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу Решение 3391р-4956-1/30.04.2025г за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20180411309, издадено от Началник Второ Районно управление (2-ро РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) гр.Плевен. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилни били изводите на състава на АС гр. Плевен, че оспорения административен акт бил издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Представя Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.06.2025 година на прокурор в РП гр. Плевен, като заявява, че липсват фактическите и правните основания за отнемането на процесното разрешително. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът, Началникът на Второ Районно управление (2-ро РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) гр.Плевен не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Плевен е образувано по жалба на Р. П. И. от [населено място], чрез адв. Атанасов срещу Решение 3391р-4956-1/30.04.2025г за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20180411309, издадено от Началник Второ Районно управление (2-ро РУ) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД МВР) гр.Плевен. С последното на И. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси 20180411309, валидно до 30.03.2028 година, на огнестрелно оръжие, както следва: 1 бр. Ловна карабина Мозберг кал.243 WIN, ATR064800, 1 бр. Пистолет ТТ кал. 7,62X25 с АБ1795, 1 бр. Пистолет Берета , кал. 9X19 с M44343Z, 1 бр. Ловна карабина Хенри , кал. 44 с ВВ24954, 1 бр. Ловна карабина Арсенал SLR кал. 7,62X39 с АВ470850, 1 бр. Ловна карабина Браунинг , кал. 30-06 с 311ZW13928, 1 бр. Ловна пушка надцевка АТА ARMS, кал. 12 с 15S1753, 1 бр. Ловна пушка успоредка ИЖ - 58 кал. 16 с К01609, издадено от Началника на Второ РУ- Плевен. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Възражението за допуснато от АС гр. Плевен съществено процесуално нарушение като общо е неоснователно. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на доказателствата по делото: С Разрешение 20180411309, издадено от Началника на Второ РУ- Плевен, валидно до 30.03.2028 година на Р. П. И. е разрешено съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях, както следва: 1 бр. Ловна карабина Мозберг кал.243 WIN, ATR064800, 1 бр. Пистолет ТТ кал. 7,62X25 с АБ1795, 1 бр. Пистолет Берета , кал. 9X19 с M44343Z, 1 бр. Ловна карабина Хенри , кал. 44 с ВВ24954, 1 бр. Ловна карабина Арсенал SLR кал. 7,62X39 с АВ470850, 1 бр. Ловна карабина Браунинг , кал. 30-06 с 311ZW13928, 1 бр. Ловна пушка надцевка АТА ARMS, кал. 12 с 15S1753, 1 бр. Ловна пушка успоредка ИЖ - 58 кал. 16 с К01609. Срещу Р. П. И. е издадена Заповед за незабавна защита рег. 46/29.04.2025 година, въз основа на определение 2208/29.04.2025 година на РС гр. Плевен по гр.д. 2650 по описа на съда за 2025 година. Жалбоподателят Р. И. на основание чл. 5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. И. и детето П. Р. И.. Забранява му се, на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН, да приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра Д. И. и детето П. Р. И., както и обитаваното от тях жилище в гр. Плевен, [улица], [адрес], местоработата на молителката Д. И.: [заличен текст], гр. Плевен, посещаваното от детето П. И. в [училище] на адрес: гр. Плевен, [улица]Забранява се, на основание чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН, на Р. П. И. да осъществява контакт с Д. И. и детето П. Р. И., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Въз основа на издадената заповед за незабавна защита, ответникът - Началник Второ РУ при ОДМВР гр.Плевен, на осн. чл.83 ал.5 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия издава оспорения административен акт Решение с peг. 3891р-4956/30.04.2025г., с което е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на ООБ 20180411309, издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР гр.Плевен. Касационният състав приема за правилни изводите на състава на АС гр. Плевен, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедрата по издаването му. Компетентността на издателя на акта е нормативно регламентирана в чл. 155, ал.1 ЗОБВВПИ. Решението е издадено на съответстващо на фактите правно основание - чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОББВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото се отнема, на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. По делото не се спори, че със Заповед за незабавна защита рег. 46 от 29.04.2025 г. на РС Плевен, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН, спрямо касатора е наложена конкретна ограничителна мярка. Въз основа на тази заповед административният орган е разпоредил отнемане на оръжията и съответното разрешително. Правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, която задължава административния орган да отнеме разрешителното за оръжие/съответно да изземе, респективно да откаже връщане на отнетите оръжия и разрешителни. Още повече, в чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е визирано изискване от налагането на тези мерки по ЗЗДН през последните три години . Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че за приложимостта на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е ирелевантно действието на предприетата мярка за защита по ЗЗДН. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ изисква единствено в рамките на последните три години на лицето да е налагана мярка за защита по реда на ЗЗДН. А с оглед наложената на касатора мярка по чл. 18 ЗЗДН, визираната в закона предпоставка за отнемането на разрешителното е осъществена. Ирелевантни за правилното решаване на спора са фактите как е приключило гражданското производство и дали е образуваното срещу дееца наказателно производство. В тази насока Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство срещу И. не е относимо доказателствено средство за правилното решаване на спора по същество. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка, прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до липса на основанията за издаване на разрешителното, респективно до неговото отнемане. Следователно, при настъпване на факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и органът го отнема. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд