Решение № 12620 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2020 г.

Решение № 12620 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВПД Началник РУ - Търговище при ОД на МВР Търговище срещу решение № 56/26.06.2020 г. на Административен съд Търговище, постановено по административно дело № 45/2020 г., с което е отменен изричен отказ № 1993 р-2716/04.02.2020 г. за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси за ловни цели от ВПД Началник на РУ-Търговище при ОД на МВР Търговище по жалба на З. В. и е осъдена областната дирекция да заплати разноските по делото. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е изложил мотиви защо приема заключението по съдебно-психиатричната експертиза, а не и представените писмени доказателства, че В. страда от [заболяване] заболяване, като изводите на вещото лице също не са категорични, че заявителят е в добро психично здраве. Навеждат се доводи, че вещото лице не е провело задълбочено проучване на медицинската документация на В., свързана с неговото психично развитие, като заключението му се базира само върху представената епикриза и разговор с лицето и изводите му не са категорични, тъй като е дал заключение, че "коректна диагноза без пряко наблюдение на състоянието е невъзможна. Освен това следва да се има в предвид, че заключението на вещото лице отразява моментното състояние на заявителя, а с оглед спецификата на заболяването, протичащо с фази на обостряне и ремисия, като не може да се предвидят кога и с каква интензивност ще настъпят и протекат, като такъв вид риск не може да се изключи и по този начин е налице потенциална възможност за застрашаване на обществените интереси, като се сочи и практика на ВАС по подобни казуси. Навежда се довода, че фактът на констатирано [заболяване] заболяване е достатъчен органът да издаде отказ предвид нормата на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на З. В. срещу постановения отказ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и заплатената държавна такса по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – З. В., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че обжалваното решение е правилно, постановено след обстоен анализ на доказателствата по делото вкл. и на заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът е изложил кратки мотиви, в които изцяло е приел заключението на вещото лице което е условно и няма как с него да се ревизира издадена официална медицинска документация. Приема се, че решението е издадено при липса на подробни и изчерпателни мотиви, което води до необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че З. Воденичаров е подал заявление вх. № 199300-5006/11.07.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели, като е приложил и необходимите за това документи. С писмо изх. № 11-02-14/27.01.2020 г. издадена от Изпълнителния директор на "МБАЛ-Търговище" АД е уведомено РУ-Търговище, че молителя Воденичаров е бил лекуван еднократно с диагноза [диагноза] и е приложена епикриза С оглед събраните в хода на административното производство доказателства, ВПД Началник на РУ-Търговище към ОД на МВР Търговище е издал и обжалвания акт, с който е отказал на З. Воденичаров издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие поради наличието на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ, а именно лицето страда от [заболяване] заболяване. Въз основа на така установеното съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е обаче, че не е спазен материалният закон - чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ, като се позовава изцяло на заключението на допусната по делото съдебно-психиатрична експертиза. Съдът е приел, че жалбоподателят е преживял смесен афективен епизод, а за да е налице [диагноза] следва да има преживени най-малко два епизода, а и лицето е лекувано в клинични условия. В предвид на горното е изведен извод, че изложените от органа доводи в обжалвания административен акт не намират потвърждение след извършеното освидетелстване на жалбоподателя. При тези изводи съда е отменил издадения акт. Решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неизлагане на правни изводи по същество на спора относно законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, което представлява съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. По силата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като в неговите мотиви не се съдържат собствени правни изводи по отношение на наличието или не на предпоставката, посочена в чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ. Нормата визира предпоставките при които не се издава разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, като в т. 4 е посочено, че такъв вид разрешение не се издава на лице, което страда от [заболяване]. За да издаде обжалвания административен акт органът се позовава на представено писмено доказателство от болнично заведение, че З. Воденичаров е бил лекуван с диагноза [диагноза]. В съдебната фаза при оспорване на акта е допуснато провеждане на съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение относно факта дали лицето страда от психично разстройство и какво е психичното му състояние към настоящия момент. За да постанови своя акт, съдът обаче изцяло е базирал своите лаконични изводи на заключението на експертизата без да отчете, че това заключение е условно – вещото лице заявява, че коректна диагноза не може да се представи без пряко наблюдение състоянието на лицето. Съдът не е изложил мотиви защо приема безкористно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, а не кредитира писмените доказателства имащи отношение към психичното здраве на В. Липсва извършване на съпоставка на доказателствата включително и на експертизата и излагане на доводи от страна на съда по отношение целия доказателствен материал, т. е. липсва разбор на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност. Първоинстанционния съд се е задоволил само да цитира отчасти заключението на съдебно-психиатричната експертиза и да и да изведе краткото заключение, че изводът на органа за наличие на психично разстройство у жалбоподателя не намира потвърждение след извършеното освидетелстване, без да извърши преценка, че вещото лице дори не е посетило медицинското учреждение, издало документа, който е основание за постановения отказ, за да се запознае с цялата медицинска документация, касаеща лечението на заявителя Воденичаров. Съдът не е извършил и анализ на цялото заключение на експертизата, а само на определени негови части, което е довело и до необоснованост на съдебния акт. Липсват мотиви на съда по отношение наведените от органа доводи, касаещи издадения административен акт, като Административен съд Търговище се е задоволи само да констатира наличие на експертиза с непълни изводи и да постанови акт който не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отмяната на акта на ВПД Началник на РУ-Търговище към ОД на МВР Търговище, при липса на обосновани правни изводи на съда досежно посоченото от административния орган основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно води до лишаването им от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, като бъдат изложени мотиви налице ли са предпоставките за издаване на процесния отказ, като се извърши цялостна съпоставка на събраните по делото доказателства вкл. и допълване на задачите към СПЕ. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение