Решение № 3002 от 21.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2024 г.

ВАСТрето отделение21.03.2025 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2674 от 22.04.2024 г. по адм. дело 2084 от 2024 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Електроразпределение Юг ЕАД сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляващо юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисия/та/, чрез гл. юрк Бельова, срещу Решение 2674 от 22.04.2024 г. по адм. дело 2084 от 2024 г. на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД /ЕР Юг/, Решение Ж-40 от 16.01.2024 г. на КЕВР, с което са дадени задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД по прилагането на закона, по аргумент от чл. 22, ал.1 във връзка с чл. 22, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че съдът е постановил неправилни изводи и липсват мотиви. Иска се отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - Електроразпределение Юг ЕАД, чрез юрк. Андонова оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, като решението за правилно. Претендира разноски за две инстанция. Ответникът - П. В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че на 21.09.2023 г. клиентът В. е подала в ЕР Юг ЕАД искане за проучване на условията и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД за обект Жилищна сграда, гараж и ограда в имот 03304.30.75 в землището на село Белащица, местност [наименование]. В КЕВР е постъпила жалба подадена от В. срещу Електроразпределение Юг ЕАД, като било посочено, че имотът е с ясно изразена голяма денивелация, а с изграждане на трафопоста се отнема възможността за изграждане на два гаража и се намалява възможността за паркиране в собствения ѝ имот, с което се нарушават разпоредбите на ЗУТ за осигуряване на паркоместа. Впоследствие КЕВР е образувала преписка и на основание чл. 142, ал. 5 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката/ Наредба 3/ е препратила жалбата за проверка на ЕР Юг ЕАД. Дружеството е представило пълната хронология във връзка с издаване на Становище за условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекта и е посочило, че техническото решение за присъединяването на обекта, е свързано с изграждане на кабелна линия 20 kV и нов БКТП /трафопост/, ситуиран в имота на клиента след учредяване на съответното отстъпено право на строеж в полза на ЕР Юг ЕАД. След приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал. 1 от Наредба 3, Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвила доклад и е приела оспореното Решение Ж 40/16.01. 2024 г. и на основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 за лицензиране дейностите в енергетиката, на Електроразпределение Юг ЕАД е дала следните задължителни указания: 1. В 14 дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави, на г-жа В., Становище съгласно Наредба 6, с посочени условия за присъединяване на обекта, без да обвързва осъществяване на присъединяването с отстъпване правото на собственост на съответна част от имота; и 2. В едноседмичен срок след приключване на дейностите по т. 1 Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на комисията доказателства за изпълнението им. Вследствие на тези указания, Електроразпределение Юг ЕАД е обжалвал пред АССГ решението на КЕВР. В мотивите си, решаващият съд е приел, че Комисията давайки визираните задължителни указания не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдила обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В допълнение е посочено, че при постановяване процесното решение са допуснати нарушения на чл. 7, ал.2, чл.9, ал.2 и чл.35 от АПК и е налице отменително основание по чл. 146, т.3 от АПК, поради което е отменил решението и е изпратил преписката на КЕВР за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от първоинстанционния съд преценка, че спорното решение на КЕВР е издадено от компетентен държавен орган. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ Комисията разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В съответствие с чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 ЗЕ. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба 3 от 21.03.2013 г. По чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. неразделна част от лицензията са утвърдените общи условия на договори. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗЕ Комисията провежда контрол за спазване на условията по издадените лицензии. Съгласно чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г., когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им. Аналогична е и разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗЕ, според която когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Със спорното решение Комисията е дала задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД, въпреки, че не е събрала доказателства и не е обсъдила възражението на Електроразпределение Юг ЕАД за липса на техническа възможност за захранване на обекта на клиента от съществуващото съоръжение в близост до имота, което е разположено на около 800 м. и факта, че присъединяването към въпросния трафопост би довело до влошаване условията за пренос на електрическа енергия. В съответствие с принципа на истинност в административното производство чл. 7 АПК административният орган има задължението да преценява всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този принцип е изрично установен, като задължение на органа, и в разпоредбата на чл. 35 АПК, който го задължава да постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Това означава, че издаденият от административния орган акт следва да се основава на действителните факти относими за конкретния случай. В случая този принцип е нарушен от КЕВР, тъй като регулаторният орган не се е занимал да изследва относими за правилното решаване на спора въпроси. В нарушение на принципа на служебното начало, визиран в чл. 9, ал. 2 АПК, органът не е събрал относими за правилното решаване на конкретния спор доказателства, което е довело до издаването на акт при неизяснена фактическа обстановка. В чл. 36, ал. 1 АПК императивно се вменява задължението на административния орган служебно да събира доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по поставения за разрешаване пред него въпрос. В случая, при обсъждането на въпроса за техническите параметри на присъединяването, не са събрани доказателства дали присъединяването към въпросния трафопост би довело до влошаване условията за пренос на електрическа енергия, като единствената съществуваща възможност е за изграждане на нов трафопост на посоченото в становището място с оглед присъединяване на обекта със заявената мощност, посочена в искането на клиента. Настоящата инстанция споделя и останалите посочени от първоинстанционния съд аргументи, поради което не счита за необходимо да ги повтаря, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователни са оплакванията на КЕВР за постановяването на съдебното решение на АССГ при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство и направеното искане, на ответника по касация се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата инстанция, доколкото АССГ вече е уважил искането му за присъждане на разноски в първоинстанционното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение