Решение № 186 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2010 г.

Решение № 186 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Б. срещу въззивно решение от 10.05.2010 г. по въззивно гр. д. № 109/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е прогласено за нищожно решение от 26.10.2009 г. по гр. д. № 3066/2009 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което съдът се е произнесъл по предявен от Д. А. К. за лишаване на жалбоподателя Т. Т. Б. от родителски права по отношение на детето А. Т. Б. Решението е допуснато до касационно обжалване в обжалваната част с определение № 162/02.02.2011 г. по материално-правния въпрос: за това дали първоинстанционният съд е действал в надлежен състав от съдия от същия съд, но без съдебни заседатели, постановявайки решение по иска по чл. 75 СК (отм.) при действието на чл. 20 ГПК, като е прието, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Касационните оплаквания са за неправилно приложение на правилото на чл. 75, ал. 2 СК (от 1985 г.), което според жалбоподателя има не само материално-правно, но и процесуално-правно действие и че в случая е приложимо правилото на чл. 20 ГПК съгласно което първоинстанционният районен съд е действал в законен състав, като същото гласи и разпоредбата на чл. 78 ЗСВ. Жалбоподателят претендира разноски. Ответникът в това производство Д. А. К. оспорва основателността на жалбата и твърди, че изводите на въззивния съд са правилни и че решението следва да бъде потвърдено (оставено в сила). Дирекция за социално подпомагане П. не изразява становище по основателността на жалбата, а по съществото на спора, Дирекция за социално подпомагане Стара З. не изразява становище. Прокуратурата на Р. България намира касационната жалба за основателна, че приложими са разпоредбите на чл. 20 ГПК и чл. 133 СК, тъй като последната има процесуално действие и следователно се прилага към заварени случаи. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведения въпрос настоящият състав намира, че: Процесуалната норма на чл. 75, ал. 2, изр. 2 СК (от 1985 г., отменен с ДВ бр. 47/23.06.2009 г.), според която производството за лишаване от родителски права се разглежда по исков ред с участие на съдебни заседатели, е отменена с новелата (изменението) с ДВ бр. бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г. на чл. 105, ал. 2 ГПК (от 1951 г., сега отм.), според която първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия. Това правило е възпроизведено в чл. 20, предл. 1-во от действащия ГПК от 2007 г., според което първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия. Разрешението на изведения въпрос във въззивното решение: За да постанови обжалваното решение по иск за лишаване от родителски права по искова молба, подадена на 30.03.2009 г., който въззивният съд е квалифицирал по чл. 75 СК (отм.), въззивният съд е приел, че приложима е нормата на чл. 75, ал. 2 СК (отм.), според която делото се разглежда по исков ред с участието на съдебни заседатели, която има и процесуално-правно действие и тя е в съотношение на специална към обща към тази на чл. 20 ГПК, според която първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия. Първоинстанционното решение е постановено без участието на съдебни заседатели - от надлежен орган - районен съд, но в ненадлежен състав - еднолично от един съдия без задължителното участие на съдебни заседатели, поради което на основание чл. 270, ал. 1 ГПК следва да бъде прогласено за нищожно, а делото - върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение от надлежен състав. По оплакванията за неправилност на решението по чл. 281 ГПК: При дадения отговор на поставения въпрос съдът намира доводите на касационния жалбоподател за съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд за основателни и че това е обусловило неправилността на обжалваното въззивно решение. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, от което следва, че въззивният съд следва да разгледа делото по същество и да постанови решение по същество. От изложеното и на основание правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва извод, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът