Решение № 9668 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2009 г.

ВАСII отделение15.07.2009 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Явор Димитров Зартов от София, ул. "Кешан" № 10, ап. 1 срещу решение по т. 3 от протокол № 4 от 28 януари 2009 година на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата му за назначаване на длъжността "съдия във ВКС". Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 9668 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2846/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Явор Димитров Зартов срещу решение по т. 3 от протокол № 4 от 28 януари 2009 година на Висшия съдебен съвет, с което е отхвърлена молбата му за назначаване на длъжността "съдия във ВКС". Твърди се, че оспореното решение противоречи на материалния закон и е в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК, като се иска неговата отмяна. Ответникът - Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния си представител юрк. Веселина Карагонова, поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ от заинтересовано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по оспореното решение на ВСС е започнало по молба, подадена от Явор Зартов до съвета с рег. индекс № 94-00-493/17 ноември 2008 година, с искане да бъде назначен (преназначен) на съответната длъжност във Върховния съд, считано от 06 май 1992 година, и/или във Върховния касационен съд, считано от 25 юли 1994 година или от друг, определен от органа момент. Това искане се основава на факта, че с решение от 29 юни 2005 година на ВСС е обявена нищожността на друго решение на същия съвет - това от 06 май 1992 година, с което Зартов е освободен от длъжността "председател на V гражданско отделение". Молбата на Явор Зартов е разгледана на проведеното на 28 януари 2009 година заседание на ВСС, който я е отхвърлил с мотива, че молителят не е встъпил в длъжност в едномесечен срок от постановяване на решението на ВСС - от 29 юни 2005 година. С решение от 06 май 1992 година, взето по протокол № 17 от заседание на ВСС Явор Димитров Зартов е бил освободен на основание § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията на Република България от заеманата длъжност "председател" на Пето гражданско отделение във Върховния съд, считано от датата на вземане на решението. По жалба на Явор Зартов, с решение по протокол № 21 от заседанието на ВСС, проведено на 29 юни 2005 година, ВСС е обявена нищожността на решението от 06 май 1992 година. Решението е влязло в сила, но не поражда действие. Това е така, защото е издадено от орган, който не разполага с компетентност да издава решения от този вид. Административният орган - противно на изложеното от ВСС, не може да прогласява нищожност на издадените от него административни актове, какъвто е решението от 06 май 1992 година. Компетентен да прогласи нищожността на административен акт след влизането на последния в сила е само съответния съд. Поради това решението, на което Зартов основава молбата си от 17 ноември 2008 година за назначаване (преназначаване) на съответна длъжност във Върховния съд и/или във Върховния касационен съд, е нищожно и от него молителят не може да претендира права. Към датата на подаването на посочената молба Явор Зартов - по силата на влязлото в сила решение от 06 май 1992 година, не е магистрат и за назначаването му като съдия е следвало да се издържи успешно конкурс, проведен по реда и при условията на Глава девета, Раздел втори от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64/07 август 2007 година). Данни за това по делото не са представени. С оглед горното жалбата на Явор Зартов се явява неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2