Решение № 9970 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2017 г.

Решение № 9970 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните срещу решение № 1463/07.08.2017 г. на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 791/2017 г., с което съдът е отменил негова заповед № ОСОС-14/02.03.2017 г. Със заповедта, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ - Б., считано от 02.03.2017 г., е прекратено служебното правоотношение с В. Г. С., на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните - Б.. Р. касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че предвид реалното съкращаване на длъжности в БАБХ, съдът няма правомощия да осъществява контрол върху целесъобразността на същите. Досежно въведените указания изх. № 2367-Ю/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, твърди, че същите дават насоки за извършване на подбор само за трудови правоотношения, не и за служебни, и не следва да съобразяват в настоящото производство. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на В. Г. С. срещу заповед № ОСОС-14/02.03.2017 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. Ответникът по касационната жалба, В. Г. С. прави възражения за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение като резултат. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на В. Г. С. срещу заповед № ОСОС-14/02.03.2017 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. Със заповедта, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител и утвърдено длъжностно разписание на ОДБХ - Б., считано от 02.03.2017 г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя В. Г. С., на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните - Б.. За да отмени заповедта, съдът е обосновал, че същата е издадена в противоречие с установените принципи в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, при неспазена процедура и в противоречие с целта на закона. Приел е, че дори и формално изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл да са изпълнени, като щатните бройки за длъжността "главен инспектор", отдел "Контрол на храните" на ОДБХ Б. са намалени с щатното разписание от 02.03.2017 г. чрез намаляване на броя на служителите, на които е възложено да ги упражняват, Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните е упражнил правомощията си извън принципите за съразмерност в АПК и в противоречие с целта на закона. Според съда, разумното, добросъвестно и справедливо упражняване на правомощията му изисква премахване на незаети бройки, а в случая свободната длъжност за "главен инспектор" не била премахната; и на следващо място: При въведени с указания изх. № 2367-Ю/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ критерий за подбор при освобождаване на служители, същите следвало да се изпълняват от одобрилия ги, а в конкретната хипотеза подбор не бил извършван. Съдът излага и съображения за заобикаляне на законовите последици от отмяна на предходно незаконно уволнение на служителя предвид факта, че възстановяването на служителя на длъжност след отмяна на незаконното му уволнение и новото прекратяване на служебното му правоотношение са настъпили в един и същи ден. Решението е правилно като краен резултат, дори и касационната инстанция да не споделя част от мотивите на първоинстанционния съд: Страните не спорят по фактите. Въведеното общо възражение за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно при приложение на чл. 218, ал. 2 АПК. Спорът между страните се основава на правилността на извода на съда относно противоречието на оспорената заповед с принципите в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и с целта на закона. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от формална страна, за да е налице основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебно правоотношение, заеманата от държавния служител длъжност следва да е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или, ако е запазена, то да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Видно от събраните по делото доказателства, ответникът в касационното производство е заемал длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол по храните" в ОДБХ - град Б.. Със заповед № РД 11-420/02.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ е утвърдено ново длъжностно разписание на длъжностите в Областните дирекции по безопасност на храните, с което е извършено съкращаване на щатната численост за ОДБХ- Б., считано от 02.03.2017 г., като същата е намалена с две щатни бройки, от които една щатна бройка за "главен инспектор" и 1 щатна бройка "инспектор". В поименното разписание, актуално към 02.03.2017 г., ответникът по касация не фигурира. Предвид формалното съкращаване на длъжността, заповедта е издадена на съществуващо материалноправно основание. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че въпреки това формално съответствие, заповедта е незаконосъобразна поради неприлагане от страна на органа на утвърдените Указания изх. № 2367-Ю/21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ. В действителност, в т. I от тези указания са определени правила, които следва да се съблюдават в случаите на освобождаване на служители, като са посочени и обективни критерии, въз основа на които следва бъде извършено такова освобождаване, а именно: образователна степен, придобита специалност; професионален опит; оценка на изпълнението на длъжността на служителя; наложени дисциплинарни наказания. В този смисъл, утвърдените с посоченото указание вътрешни правила за освобождаване на служителите, вменяват задължение по отношение на органа по назначаването за извършване на подбор преди издаване на акта за освобождаване, т. е подборът в случая е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Поради това, макар и непредвидено в специалния закон, това задължение, вменено с цитираното указание, е условие за законосъобразност на крайния административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК . Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора за неприложимост на посочените правила в случая. Дори и същите да имат характер на вътрешен акт, органът е утвърдил същите именно с оглед установяване на публични критерии при упражняване на оперативна самостоятелност. Веднъж утвърдени от органа, тези правила следва да се спазват от същия. В действителност ЗДСл не предвижда процедура по подбор. Но доколкото са приети вътрешни правила, по които да бъде извършвана преценка кои служители да останат на работа, тяхното спазване представлява условия за законосъобразност на крайния административен акт именно с оглед спазване на принципите за последователност и предвидимост. По делото не са налице доказателства, че касаторът е изпълнил това свое задължение. Ето защо несъобразяването с установените процедурни задължения, както е в случая, опорочава постановената заповед, тъй като придържането към предвидените от органа по назначаване изисквания е гаранция за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, в съответствие с принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес, регламентирани в чл. 6, чл. 8 и чл. 12 от АПК. С оглед изложеното, касационната инстанция приема за правилен изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на процедурните изисквания. Съставът на ВАС не споделя становището на първоинстанционния съд, в частта в която съдът приема заобикаляне на закона, изхождайки от датата на възстановяване и датата на последващото прекратяване на правоотношението със служителя; както и относно задължението на органа да съкрати незаетата щатна бройка. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Ирелевантни към настоящото производство са възраженията на жалбоподателя във връзка с възстановяването на същия на работа след отмяна на предходно незаконосъобразно прекратяване на правоотношението, както и тези досежно заемане на свободната длъжност "главен инспектор" чрез преназначаване на служителя Господинов. Предвид правилността на обжалваното решение, същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокат в тази фаза на процеса, в размер на 600 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд