Решение № 375 от 18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1046/2012 г.

Решение № 375 от 18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1046/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по протест на зам.-апелативния прокурор във Великотърновската апелативна прокуратура против решение № 61/05.04.2012 г. по въззивно нохд № 45/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че оценката на установените индивидуализиращи обстоятелства за подсъдимия С. Н. П. е неправилна, а решението в изменителната му част е постановено при касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в частта относно наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият С. Н. П. не е направил възражение и не е изразил отношението си по основателността на протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Великотърновският окръжен съд с присъда № 4/10.01.2012 г. по нохд № 681/2011 г. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 21.01.2011 г. на пътя между село К. и гр. Г. о. при управление на МПС нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и причинил смъртта на пострадалия З. С., който се движил в нарушение на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП. На основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК го осъдил на пробация за срок от 1 г. с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и по т. 5 - поправителен труд по местоработата му при 15% удръжка от трудовото възнаграждение в полза на държавата като времето, през което изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж - всички за срок от 1 г. от влизане на присъдата в сила. Приложил чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 месеца от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. Произнесъл се по въпросите за размера на дължимите разноски и за веществените доказателства по делото. Великотърновският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 45/2012 г. изменил присъдата в частта относно срока на пробационната мярка "поправителен труд" и размера на удръжките, намалил съответно на 3 месеца и на 10%. Потвърдил присъдата в останалата обжалвана от подсъдимия част. В протеста се поддържа, че въззивният съд не е оценил правилно обществената опасност на деянието и престъпния резултат - смъртта на пострадалия, в противоречие с изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК и че след като вече е ползвана възможността, предвидена в чл. 55 НК с изменението в благоприятен за подсъдимия резултат са накърнени целите на специалната и преди всичко изцяло тази на генералната превенция. Тези възражения са неоснователни. Въззивният съд е направил задълбочена оценка на целия доказателствен материал, включително и на приетия във въззивното производство, от значение за установяване на относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства. Изложил е подробни съображения за решението си да възприеме като законосъобразен направения извод, че са налице предпоставките за приложение на предвидената от законодателя правна възможност на чл. 55 НК. Определил е като вярна оценката, че смекчаващите обстоятелства по своята тежест и значение са многобройни и между подробно изброените е отчел високата степен на съпричиняване на резултата от пострадалия, поведението на подсъдимия след произшествието - изпълнил задълженията си, предписани в чл. 123 ЗДвП. Отчел е последиците от нарушението на правилата за движение, но смъртта на пострадалия е обстоятелство, което не може да се оцени с по-голяма тежест, каквото е искането в протеста, след като е взето предвид от закона при определяне на квалификацията. Намаляването само на срока на пробационната мярка "поправителен труд" и на размера на удръжките до предвидения минимум е намерило своето основание в данните за семейното положение и имотното състояние на подсъдимия, оценени и съобразени с индивидуалните особености на случая, което съдът подробно е мотивирал. Определянето на някоя от предвидените различни по вид санкции в по-нисък размер не е задължително да се оцени като нарушение на правилата за индивидуализация, ако, какъвто е и настоящият случай, наложената санкция като цяло за конкретното престъпление и особеностите на личността на дееца съответстват на извършеното и на целите по чл. 36 НК. Нито "предварителното ползване възможността, предвидена в чл. 55 НК", нито някоя от целите - на специалната или на генералната превенция, могат да послужат като самостоятелно основание за определяне на наказанието като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 НПК за да се обоснове извода, че съдебният акт подлежи на отмяна. В този смисъл протестът е неоснователен и решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение